Достопочтена Германия се хвърли на порноромана „Влажни области” + откъс

Шарлот Рош. Снимка: издателство „Дюмонт“

Книжният пазар в немскоговорящите страни е стъписан. Литературните критици – смутени, издателствата – недоумяващи. От края на зимата досега един дебютен роман превзема всички класации, книжарниците го излагат най-отпред, читателите му се нахвърлят като мухи на мед. Всъщност в това нямаше да има нищо странно, ако романът не беше порно. Не че подобни книги не се продават масово, но просто за първи път се случва порнороман, при това заклеймен от всички медии като слаба литература, да влезе в класациите на „Шпигел”, „Щерн”, „Ди велт”, австрийските „Ди пресе” и „Дер щандард” и да измести оттам имена като Бернхард Шлинк, Мартин Зутер, Мартин Валзер, Зигфрид Ленц с най-новите им творби и дори книгите за Хари Потър.

Книгата се нарича „Влажни области”, а авторката е Шарлот Рош. Родена е през 1978 г. в малко градче, 50 км западно от Лондон. Когато е 8-годишна, родителите й се преместват в Германия. През 1993 г. Шарлот напуска дома на родителите си, заживява заедно с три свои приятелки, с които създава рокбанда, която обаче се подчинява на странни условия – никакви репетиции и никакви публични изяви. Това са години, в които буйното момиче иска да направи впечатление на всяка цена – например наранява се сама и с кръвта си рисува картини, пробва наркотици, бръсне си главата нула номер. Всъщност тези времена не са свършили и до днес. Укротяването не настъпва дори и при раждането на дъщеричката й през 2002 г. Бащата е продуцент на предаване, което Шарлот води по музикалната телевизия Viva. Следва раздяла – както с предаването, така и с мъжа. През 2007 г. Рош влиза в нов брак с друг продуцент на тв предавания, с когото живее и в момента. Шарлот е била водеща на тв предавания по Pro7 и 3sat.

Ден преди първата й сватба през 2001 г. самолетът, в който са роднините й, претърпява катастрофа. Тримата й братя загиват, а майка й е тежко пострадала. Точно тогава журналист от „Билд цайтунг” се опитва да вземе интервю от Шарлот. Тя отказва. Журналистът я заплашва, че ще напише отрицателна статия за нея. Тя пак отказва интервю. В „Билд цайтунг” действително излиза статия за нея, но не отрицателна. Въпреки това оттогава Рош не изпуска повод публично да наругае вестника.
Тв критиците определят стила й на телевизионна водеща като „нов феминизъм”. Тя самата се определя като последователка на „секс-позивния феминизъм” – движение, възникнало през 80-те години на ХХ век в САЩ.

Когато на пазара излиза романът й „Влажни области”, в литературните среди на Германия назовават книгата „провокация”. Целта на Рош не е да разкаже история, да забавлява, а да шокира. Най-лесно това се случва с думички от областта на секса. Както е известно – сексът е най-продаваемата стока. Романът на Шарлот обаче има и друга особеност – проблемът е, не че в него се говори за секс, а че това се прави по гнусен начин и е реакцията е отвращение. Въпреки това обаче още в първите седмици след излизането му са продадени 500 000 екземпляра. Какво се случва – пита се пресата – нима на немскоговорящата публика й е приятно да се гнуси? Междувременно издателство „DuMont” продаде правата за превод в осем страни – Испания, Италия, Тайван, Холандия, Словения, Швеция, Норвегия и Финландия.

Романът на Шарлот Рош, сниман върху тоалетна чиния, с корица оформена като дневник. Снимка: издателство „Дюмонт“

„Най-после образована Германия намери антитезата на Хайди Клум – писа в.”Ди велт”. – Бюргерството мрази тялото и духа на манекенката, плод на глобализирания капитализъм. Докато в героинята на Рош, която има проблеми с хемороидите и е с несъвършеното тяло, немецът видя себе си.” „Влажни области” се превърна в крайпътен камък на женската еманципация – съобщава „Франкфуртер алгемайне цайтунг”. – Това е книга, която извлича еротика от грозното и нехигиеничното.” Вестникът не открива в романа никакви литературни достойнства, според него обаче той сочи път от излизането на „терора на холивудската хубост”. „За разлика от САЩ, където „Дяволът носи Прада” – продължава „Ди велт” – във Федералната република в носенето на маркови дрехи и пълното им подчинение се открива нещо наистина дяволско. Робуването на красотата изисква дисциплина. Грозен може да бъде всеки.”
Дали това е разковничето на успеха на „Влажни области”? Отговорът все още се търси.

Откъс от „Влажни области” от Интернет-страницата на издателство „DuMont”

В стаята влезе някакъв смешноват санитар с прическа на папагал какаду.
– Добър ден, госпожо Мемел. Казвам се Робин. Гледам, че вече се запознавате с инструкциите какво да правите следващите дни. Ще бъдете оперирани в ануса, едно изключително нехигиенично място, всъщност най-нехигиеничното от цялото тяло. С нещата от тази кутия след операцията ще можете сама да почиствате раната. Препоръчваме ви най-малко веднъж на ден да се разкрачвате и да измивате раната с душа. Най-добре е струята да проникне достатъчно навътре. С малко упражнения, смятам, ще се справите. Промиването на раната с вода е далеч по-препоръчително от употребата на влажни кърпички. След душа просто внимателно изсушете с хавлиена кърпа. Ето, давам ви едно хапче за успокоение, можете сега да го вземете, така по-леко ще приемете пълната упойка, изобщо преходът няма да ви се стори труден, хайде, на добър път.

Приех информацията напълно спокойно. Справям се добре с душа. Освен това съм сигурна, че ще успея да напъхам част от водната струя вътре в себе си. Докато Робин тика болничното ми легло на колелца по коридорите, а над главата ми проблясват лампите от неоновото осветление, тайно плъзвам ръката си под завивката и я полагам върху венериния си хълм, за да се поуспокоя преди операцията. Изтласквам страха, като си припомням как като съвсем младо момиче се възбуждах с батерията на душа.
Отначало насочвах струята отвън срещу прасковката си, после разтварях ваниловите й кифлички, така че да улуча с водата петльовите гребенчета вътре и хоботчето от перлички. Колкото по-силно, толкова по-добре. Да се получи страхотно гъделичкане. Така водната струя винаги влизаше надълбоко в путката ми. Открих, че страшно ми харесва. Да нахлува навътре с пълна сила – и също така възбуждащо – да се изтича обратно навън.
За целта винаги сядах в банята по турски, леко облегната назад, дупето малко вдигнато нагоре. След това започвах да галя срамните си устни, като леко ги разтварях встрани – там, където им е мястото – после бавно и внимателно започвах да движа батерията на душа. Нямах нужда от никакъв „Пюр”, тъй като само при мисълта какво ще се случи, котенцето ми тутакси започваше да произвежда огромно количество влага. „Пюр” е най-добрият овлажняващ гел, защото не попива и не мирише на нищо. Мразя парфюмираните овлажняващи кремове. Когато най-после успявах да натикам душа в себе си, което естествено продължаваше доста дълго, тъй като се налагаше яката да се разчекна, го обръщах така, че страната с дюзите за вода да сочи нагоре, което означава в посока към шийката на матката или пък устата, окото или както се казва онова там горе, докъдето мъж с дълъг кур при определено положение може да достигне. Тогава пусках водата по-силно, скръствах ръце зад главата – ръцете ми оставаха свободни, тъй като мишленцето ми само задържаше душа – затварях очи и почвах да си тананикам “Amazing Grace”.
След като се изпълнех с вода към четири литра, завивах крана и изключително внимателно издърпвах душа от себе си, за да изтече колкото се може по-малко вода. Тя ми беше необходима по-късно за изливането. След това почвах да потупвам с душа набъбналите си ванилени кифлички толкова дълго, докато свърша.

При мен това обикновено става доста бързо – стига да не бъда смутена от нещо. При чувството, което получавам от мисълта, че съм натъпкана до козирката, както в случая с водата, свършвам просто за секунди. След мига на върховната наслада се погалвам с ръка по слабините, като едновременно с това натиквам пръстите на другата ръка дълбоко навътре в сливката си, разпервам ги така, че водата да изтича по същия начин, по който е влязла. Най-често отново свършвам от излизащата от мен вода. Намирам това за прекрасно и успешно самозадоволяване. След такъв мощен водопад се налага часове наред да слагам дебели пластове тоалетна хартия в бикините си, тъй като при всяко движение водата продължава да бълва от мен и дрехите ми се подмокрят, сякаш съм се напишкала. А това не ми се нрави.

Друго тоалетно приспособление, подходящо за целта, е бидето. Майка ми винаги ми го е препоръчвала, за да се мия след секс. А защо всъщност трябва да се мия?
Като се еба с някого, след това с гордост задържам спермата му във всичките си гънки на тялото, по бедрата, върху корема или където на другото място се е изпразнил. Защо е необходимо това отвратително миене след това? Ако куровете, спермата или смегмата някому се струват отвратителни, изобщо да не се захваща със секс. На мен ми харесва, когато спермата засъхва върху кожата ми, хваща коричка и почва да се лющи.

Ако държа кура в ръката си, винаги гледам малко сперма да остане и върху нея. Човъркам я с дългия си маникюр и я оставям да се втвърди под нокътя, за да мога след това през деня да си я нося като спомен за моя партньор по ебане, от време на време да си лапвам пръста, да изсмуча спермата, да я оставя да се разтопи върху езика ми и след това с наслада да я преглътна. Откритие, с което много се гордея: моят сексуален бонбон.
Същото важи и за спермата, влязла в прасковката ми. И затова не бива да я развалям с бидето! А да я нося с гордост в себе си. На училище например. Часове след секса тя изненадващо започва да изтича и да ме стопля и подмокря. Уж съм в училищната стая, обаче мисълта ми е все в спермата. Седя си щастливо ухилена върху топлата локвичка, докато отпред учителят обяснява доказателствата за наличието или липсата на Бог. По този начин училището става по-поносимо. Винаги се радвам на течността между краката си и веднага написвам sms на създателя й: Твоята топла сперма в този миг изтича от мен! Благодаря!

Да се върнем обратно на бидето. Исках да обясня как действам с бидето, но няма време. Стигнали сме до предоперационната. По-късно ще развия мислите си по въпроса. Вече ме чакат с упойката. Свързват канала на ръката ми с някакво шише, провесват го на стойката на системата, Робин ми казва да броя. После се отдалечава, пожелавайки ми успех. Едно, две…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.