Защо Саркози ухажва Полша?

Френският държавен глава се мъчи да приобщи към средиземноморските си блянове и Варшава, обърнала поглед най-вече към своите съседи на изток

Френският президент Никола Саркози се ръкува с полския си колега Лех Качински след като подписаха споразумение за стратегическо партньорство във Варшава. Снимка: Ройтерс

„Европейските съседи“ и „съседите на Европа“ са две различни неща. Изправена пред избор, Полша винаги ще дава привилегии на първите. Това различие, прокарвано от шефа на полската дипломация Радослав Шикорски, обобщава трудностите, които срещна Никола Саркози в усилията да получи подкрепата на Варшава за своя проект за Средиземноморски съюз.

След продължилото с години напрежение, откакто „новите европейци“ подкрепиха войната в Ирак, президентът на Франция пристигна в Полша, за да лансира „стратегическо партньорство“ с тази страна, която има голяма тежест в ЕС (38 млн. жители и 34-ма евродепутати).

Страницата вече е обърната. Никола Саркози потвърди това, като нарече Полша „европейски гранд“ – една държава, която се беше почувствала принизена, изтласкана на втори план в европейския клуб. „Подкрепата й, добави той, ще е решаваща за успеха на френското председателство в Европейския съюз“ от 1 юли т. г. След като разговаря последователно с двамата „братя врагове“ от изпълнителната власт – президента консерватор Лех Качински и премиера либерал Доналд Туск, президентът на Републиката приветства пред полското народно събрание „дългата история, споделена“ от двете държави.

Колкото до Средиземноморския съюз, Никола Саркози не успя да издейства пълна подкрепа от своите събеседници. Те продължават да разглеждат приоритетно отношенията с източната част от континента, по-специално с Украйна. Шефът на правителството Доналд Туск се задоволи да заяви, че „разбира желанието на Франция да задълбочи процеса от Барселона“, докато Париж се стреми да иде отвъд една стъпка, която смята за твърде неиздържана.

В момент, когато Франция нарежда Средиземноморието сред приоритетите на своето председателство в ЕС, Полша, подкрепена от Швеция, поиска от двайсет и седемте да заздравят връзките си с източните съседки – Украйна и Грузия. Инициативата, представена от Радослав Шикорски пред шефовете на европейската дипломация в понеделник в Прага, предстои да бъде обсъдена на европейската среща на върха на 19 и 20 юни.

Официално този план съвсем не цели да стане противовес на Средиземноморския съюз. Двата проекта са „съвместими, става дума за една и съща философия“, изтъкна Доналд Туск. При все това обаче с оглед на полската история и география, Варшава никога не е споделяла средиземноморските възторзи, култивирани от някои европейци. Първоначално поляците изобщо не харесаха и това, че Франция им представя един съвсем готов според тях проект. Огорчения, които се добавят към отдавнашните им критики по повод „дисбаланса“ в европейското финансиране, който ощетявал източните държави.

За да опази бъдещето на Средиземноморския съюз, Никола Саркози направи няколко жеста в аванс пред полските ръководители, като сложи на масата темите, на които държат. Той обяви, че през септември ЕС – под председателството на Франция – ще предложи едно „амбициозно партньорство“ на Украйна – страна, чиито европейски и атлантически стремежи Полша подкрепя, както и тези на Грузия.

„В Киев никой не би се усъмнил, че се намира в една европейска столица“, каза Саркози, без обаче да стигне дотам, че да спомене за влизане на Украйна в ЕС. Затова пък съзнателно подчерта, че „по принцип Франция гледа благосклонно на присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО“. Все пак „за тази цел ще трябва да се вземе решение, съобразено с рускоезичната част от Украйна, от една страна, и с положението в Абхазия, от друга“, добави той. Всъщност френският президент намекна, че трябва да се държи сметка за Русия, чиято сянка все витае наоколо.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.