СофияПловдивВарнаБургасРусе

Герт Стемелар: Защо да забраняваме марихуаната, която толкова много хора харесват?

В Източна Европа хората са по-емоционални, холандците сме по-студени, казва дългогодишният университетски преподавател

Герт Стемелар. Снимки: авторката

Герт Стемелар е дългогодишен преподавател по икономика от университета в Грьонинген, Холандия. От 60-те години последователно е преподавал 2 години в Судан, 4 години в Суринам, в Бирмингам (Англия), в Москва, а след 2000-та година е работил 5 години в Будапеща, по програми за обучение на учители.
Преподавателският опит на г-н Стемелар в Западна и в Източна Европа му е позволил да се докосне на живо с различните системи на обучение.
Където и да отиде по света, всеки го пита за легализацията на така наречените „меки наркотици” и проституцията в Холандия. „През живота си съм пътувал много и все пак има неща, на които все още не мога да намеря отговора, като например постоянното желание на хората да имат повече и повече и тяхната ненасита на пари”, казва Стемелар.

– Г-н Стремелар, мислите ли, че университетът наистина може да подготви студентите за тяхната бъдеща професия в живота?

– Университетът ти дава основните знания. Най-добрият начин за развитие на студентите, за получаване на повече знания, е те самите да са отворени и любознателни към света, да задават много въпроси и да търсят техните отговори. Но разбира, това в голяма степен зависи от системата на преподаване.
В Будапеща и в Москва университетите бяха много добри, но всичко беше много формално. Материалът, който студентите трябва да научат, е в учебниците и от тях се иска да възпроизведат написаното там. Проблемът е, че не винаги написаното в учебниците те подготвя достатъчно за реалната ти работа и за действителността навън. Това, което наистина трябва да се знае, не винаги може да се намери в учебниците.

– В Холандя има два вида висши училища, едните са университетите, а другите са т.нар. Хогескулс (Hogеschools – специализирани професионални училища, насочени повече към практическа работа – бел.а.). Кой от тези два вида университети е по-добър?

– Тук в Холандия, когато хората си търсят работа, фирмите не обръщат внимание на това кой университет си завършил. Това, което интересува работодателите, е дали имаш диплома за конкретната специалност и след това от теб искат да докажеш, че си дисциплиниран, стриктен и можеш да си вършиш работата.
В Холандия всички университети и професионални училища са на еднакво ниво. Не е както в Америка да има най-добър университет, както например Харвард или МИТ (б. р. – Масачузетският технологичен институт). Тук всички са еднакви, с еднакво ниво на обучение.
В Холандия всеки, който завърши училище, може да отиде да учи в университет или професионално училище, без да трябва да държи приемни изпити. Това не е така в Източна Европа. В Унгария, предполагам и в България е така, имат определен брой студенти, които могат да приемат. Те трябва да кандидатстват със специални изпити и тези, които са най-добри, с най-високи резултати биват приети; или тези, които имат повече връзки. Холандската система е много демократична, но тук проблемът е, че в университетите не отиват най-добрите. Там отиват всички. Затова аз мисля, че нивото на студентите е много по-високо в Будапеща и Източна Европа като цяло, отколкото нивото на студентите в Холандия.
В Източна Европа, ако имаш диплома от университет, имаш повече възможности да си намериш добра работа. Тук в Холандия, дори и да не учиш много и да нямаш високи оценки, ти пак имаш възможност за доста добро бъдеще. Хората тук могат да си намерят лесно работа. Когато аз бях млад, Холандия не беше толкова богата страна и ние трябваше да работим много. Лично аз съм научен да работя много. Днес обаче в Холандия има много студенти, които не знаят защо са в университета, не мислят и не се интересуват за собственото си бъдеще и за това, какво ще работят. Вече и системата на обучение в Будапеща се променя. Хората виждат, че могат да си намерят добра работа без да имат университетско образование. Амбициите на унгарските студенти също спадат и много хора в Унгария се оплакват от това.

– Откривате ли разлики в начина на мислене на хората от Източна Европа с това на хората от Западна Европа?

– Преди 25 години, когато все още беше комунистически режим в Русия, отидох на обменна програма в Москва. Тогава хората нямаха доверие едни на други в публичния живот. На тях им беше забранено да говорят с чужденци и те се страхуваха да го правят. Те бяха много тихи и неразговорливи. Но разбрах, че за да се срещнеш и да разбереш наистина руснаците, трябва да влезеш в къщата им. Там те ти се доверяват, държат се естествено и се откриват. Там аз разбрах, че руснаците са много по-чувствителни и хуманни, отколкото хората в Холандия и въобще в Западна Европа. В Холандия като цяло хората са много любезни и говорят свободно с непознати в кръчмите или по улиците. Но когато стане въпрос за по-личностен и дълбок контакт, те са студени. Ние сме по-индивидуалистична култура. В нашата менталност от години е залегнало, че ние холандците не можем да изразяваме истински емоции. Може би това се дължи на факта, че от дълги години ние постоянно търгуваме и там не ни се е налагало да влагаме емоции. Ние никога не говорим за тъжни неща, за религия и имаме нещо като правило: „Пази емоциите си за себе си.”

Снимки: авторката

Когато бях в Москва и Будапеща, аз бях силно изненадан от емоционалността на хората. Бях живял там за известно време, със студентите бяхме прекарали много хубави мигове. И в Русия, и В Унгария последния ден, когато трябваше да си кажем довиждане, студентите се разплакваха. Холандските студенти никога не биха го направили. Те не показват емоциите си толкова много.

– На какво се дължи тази неемоционалност при холандците?

– Според мен на протестантството. В миналото то е оказало голямо влияние върху нас. Протестантството е много строга религия. То казва, че човек трябва да се стреми да постигне най-доброто. Ако това обаче не може да се случи, имаш лош късмет или Бог не позволява това да се случи, ти трябва да го приемеш и без излишно драматизиране да продължиш напред. Това е типично и за англичаните. Това отношение като цяло е типично за манталитета на хората от Западна Европа.

– Смятате ли, че с днешното отваряне на границите и глобализацията, хората от Източна Европа ще бъдат повлияни от западноевропейското поведение и ще загубят част от чувствителността си?

– Да отчасти. В Будапеща например има традиционен студент и модерен студент. Традиционният младеж е този, който има типичното поведение на източноевропеец. Той е любезен и има богат душевен свят свят, който може да бъде забелязан след известен контакт с него. А модерният младеж, който гледа модерни филми например, той придобива поведението на западноевропейците. Много лесно могат да се видят разликите между тези два типа. Определено глобализацията оказва влияние, но източноевропейците имат дълбоки чувства и душевност, които е трудно да бъдат променени.
Аз съм много критичен към глобализацията. Не съм марксист, но ще подчертая една от големите идеи на Маркс, че начинът на живот и мисленето на хората се влияят от начина, по който те произвеждат продуктите си. Все пак аз съм икономист. Днес Източна Европа използва западноевропейски начин на производство, който малко по малко влияе на хората и на тяхното мислене. На хората им се казва какво е важно и какво не в живота. Те консумират, а не мислят сами. Но консумацията и притежанието на най-новите модели мобилни телефони не са най-важното в живота.

– Мислите ли, че Турция също трябва да бъде приета в Европейския съюз?

– Да, разбира се. Аз мисля, че дори е скандално това, че те не са вече членове. Защото от 1950 година за Турция винаги се е мислело като част от Европа.

– Но все пак само една малка част от Турция се намира на територията на Европа, по-голямата част е в Азия?

– Аз мисля, че един от основните мотиви срещу членството на Турция е религиозен. Това е единият проблем. Другият проблем е свързан с политиката на страната. Какъв е моделът в Турция ? Дали е западноевропейски или източноевропейски или е част и от двете? Аз мисля, че Кемал Ататюрк се е опитал да наложи западна демокрация. Но проблемът е, че е лесно да се каже като заповед „отгоре”, например: „От днес жените няма да носят забрадки”, но мисленето на хората и начинът на живот не могат да се променят за един ден. За тях наистина е сложно. Що се отнася до мен, аз приветствам Турция в Европейския съюз.

Снимки: авторката

– Статистическите прогнози показват, че на следващите избори голяма част от холандското население ще гласуват за крайно дясната националистична партия на Герт Вилдерс и има голяма вероятност той да спечели. Защо става така?

– Може би, защото хората се страхуват и се чувстват несигурни. Те никога не обвиняват себе си. За своята несигурност и проблемите в държавата те обвиняват емигрантите, мюсюлманите, турците, но не и самите себе си. Аз съм бил в много бедни страни, където животът на хората е много труден. В същото време наблюдавам и хората в Холандия. Тук хората имат пари, хубава къща, кола, мобилен телефон, компютър и въпреки това те не са по-удовлетворени от живота или по-сигурни. Дори напротив, те са по-притеснени и се страхуват повече за себе си и за бъдещето си. Преди много години в Холандия хората не си заключваха къщите. Сега всеки ги заключва. В бедните страни хората не заключват къщите си. В Судан хората са много уверени в себе си. Те са отгледани с чувството, че трябва да вярват в божията сила на Аллах. Те приемат несполуките в живота и се борят с тях. В Холандия хората се страхуват. Те дават много пари за всякакви видове застраховки – за къщата, за колата. Те искат да се застраховат срещу всичко. Вътре в себе си, холандците и въобще западно европейците не са сигурни. Хората не могат да решават сами проблемите си. Когато нямат вяра в себе си, те вярват, че правителството ще им помогне да решат проблемите си. И когато изгубят вяра и в него, се появяват националистични движения, които се опитва да върнат чувството на сигурност и спокойствие у хората.
Но манталитетът на модерното западно общество е да не показва слабост, да не показва чувствата си и сами пред себе си да не признаваме, че се чувстваме застрашени и несигурни. Те винаги казват: „Всичко е ОК. Няма проблем.”
В Москва, например, веднъж отидохме на пикник сред природата. Хората запалиха огън, извадиха пиле и домати. Нямаше много неща за ядене, но всички бяха задружни заедно. Тогава видях как руснаците изпитват истинско удоволствие просто от факта, че са навън, че всички са заедно и че пият и пеят. Това чувство на истинско удоволствие от живота никога не съм го виждал в Холандия. По-голямата част от славянските източноевропейски народи знаят много по-добре как да изпитат наслада от това, че са живи, отколкото мнозинството от западноевропейците. В Холандия също се забавляват, но тук е някак си по-повърхностно, не така дълбоко и истинско, както е при руснаците. Аз мисля, че тук хората просто не отделят достатъчно време за това. Те винаги бързат за някъде.

– Когато някой каже Холандия, първото нещо, което му идва в главата е легална „мека” дрога и легална проституция. Това ли е наистина образът, който Холандия има пред света?

– Където и да отида по света, всеки ме пита за тези неща. Що се отнася до наркотиците, искам да ви кажа, че официално те не са легални, те са толерирани. От 1925 година наркотиците са забранени. През 60-те години обаче сред младите се появи нова мода на обличане, на поведение, нов тип музика. Тогава беше времето на „бийт”- поколението, когато стана модерно да се пуши хашиш. Много млади хора започнаха да го правят, въпреки забраната, и това се превърна в проблем. За да се спази законът, трябваше всички, които употребяват хашиш, да бъдат пратени в затвора. Но те бяха толкова много, че в затворите нямаше място за всички. От затворите се оплакваха, че нямат места и да не се пращат повече затворници. Тогава правителството реши да позволи употребата на хашиш и марихуана. Не да ги легализира изцяло, просто да развие толерантност към употребата им. Идеята е, че който има 2 или 3 цигари с хашиш в себе или отглежда няколко растения в дома си с марихуана, не бива да се преследва от закона. Истинското правило е, че официално е забранено да се употребява трева, но се позволява в определени ситуации и количества. В началото се продаваше марихуана по улиците и парковете. Тогава правителството, за да контролира тези продажби позволи създаването на известните днес „Кофишопове” (Coffeeshops). Единствено на тези места може да се продава или купува трева без полицаите да те преследват. Няма точна година, от която може да се каже, че това е започнало. Всичко е един дълъг процес през годините.

Снимки: авторката

Разбира се има много различни мнения относно този въпрос, но като цяло правителството казва: „Нека спрем дискусиите по този въпрос и нека концентрираме продажбите на марихуана в специални кафенета.” Това е типично холандска черта – да се намери практичното решение. Ние нямаме проблеми с това. Много от младите хора тук са пробвали марихуана още в училище. На някои не им харесва и не пушат повече, други пушат от време на време. Основният проблем идва от другите държави. Много хора от Белгия и Германия идват в градове, близки до границата, за да отидат в кофишоп да си купят трева (като например град Маастрихт, който е на границата с Белгия и Германия). Поради големия брой хора там, подобни градове се нуждаят от по-големи количества трева, защото бързо се изкупува и не могат да се задоволят нуждите на чуждите туристи.
Хубавото в Холандия е, че когато е легален този наркотик, той не попада в ръцете на криминалния контингент. Когато е забранен обаче, по-лесно попада в ръцете на мафията.
За мен е глупаво да се забранява. Навсякъде по света хората употребяват наркотици. Защо тогава трябва постоянно да се бориш и да го забраняваш?! Позволи го и го контролирай по-лесно.

– Много хора казват, че опитването на марихуана води до опитване и на по-силни наркотици и затова трябва тревата да е забранена.

– Разбира се, съществува това притеснение. Но в действителност няма връзка между силните и меките наркотици. Марихуаната е растение. Тя идва от природата.

– Марихуаната, която се продава в Холандия, тук ли се отглежда или се внася от другаде?

– Преди време се внасяше отвън, но после хората разбраха, че е много по-лесно да си отглеждат вкъщи растенията – излиза и по-евтино. Но, както ви казах проблемът идва от туристите от Белгия и Германия. Вече не е достатъчно да се отглеждат по 3-4 растения. Вече има нужда да се отглежда трева в цели полета, но това разбира се е забранено. И тогава мафията започва да прави това. Днес това е голям проблем, защото мафията поема пак контрола върху този наркотик.

– Аз съм чувала за този парадокс в закона, че не е позволено да продаваш марихуана, но можеш да купуваш?

– Да. То не е точно закон. Ако продаваш съвсем малко марихуана, няма проблем. Но ако продаваш големи количества, полицията може да ги вземе, защото вече се превръща в трафик и търговия. Трудностите идват оттам, че има прекалено голямо търсене, което по някакъв начин трябва да се задоволи – иначе пак попада в ръцете на криминалния контингент.

Снимки: авторката

– След като има толкова потребители от Германия и Белгия, защо те не вземат холандския модел на толерантност към употребата на меки наркотици?

– Аз също си задавам този въпрос. Защо винаги едни хора забраняват на други хора да правят разни неща?! Не ти е позволено да взимаш наркотици, не ти е позволено да пиеш… Подобен е и проблемът за проституцията. Хората просто харесват старите традиции и норми. Всички общества са основани на базата на множество правила. Но в много от случаите тези правила не са добре приложими.

– Значи смятате, че Белгия и Германя трябва да последват вашия пример?

– Да. В момента Белгия дори го обсъжда. Като погледнете например как Америка се бори срещу наркотиците чрез множество забрани, може да видите, че това причинява дори повече проблеми. Америка е наистина странна страна.

– Как гледа холандското общество на легалните наркотици и проституция. Има ли хора, които смятат, че това оказва лошо влияние върху морала на обществото?

– По цял свят има наркотици и проституция, нали?! При нас дясното политическо крило винаги иска да забранява, а лявото крило обикновено са по-отворени и либерални. В Холандия винаги има две групи, които изразяват противоположни мнения. Има и протестанти, които са против наркотиците, проституцията и хомосексуалистите и т.н. Привържениците на либералното ляво крило казват, нека приемем проблемите и вместо да забраняваме и да правим закони, нека намерим решение, което да работи.
В Източна Европа комунистическата пропаганда е казвала на хората, че проституцията и наркотиците са резултат от лошото капиталистическо общество. Така те винаги са мислели, че това е проблем само на западното общество, но сега всички може да видим, че не е точно така.
До преди 20 години аз никога не бях ходил в района на „червените фенери” в Амстердам, защото просто не представляваше интерес за мен. Но днес това е туристическа атракция. В крайна сметка, във всяка държава има такъв район. В последно време това също започва да става голям проблем за Холандия, защото много престъпления стават в този район, като резултат от засилващото се присъствие на мафията. Напоследък започват да затварят много от домовете там.
Безспорен е фактът обаче, че контролът става много по-лесен, когато позволиш нещо да се прави, вместо да го забраниш и да си затваряш очите пред действителността.
При нас проституцията се приема като професия. Възприели сме, че някои хора си изкарват парите с тази професия. И когато се приеме, че това съществува и се извади на показ, много по-лесно може да се контролира. Например, по-лесно става предпазването от венерически болести, защото жените, практикуващи тази професия, могат да ходят на медицински прегледи без да се притесняват. Също, когато мине полицай покрай този район, проститутките не е нужно да се крият и да бягат, а спокойно да практикуват професията, която са избрали.
Проблемът с проституцията не трябва да се решава нито от правителството, нито от полицията, а от хората, които живеят в съответния град и държава. Първо гражданите трябва да дадат мнението си и после правителството да вземе решението.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.