Калин Руменов: Медиите играят заедно с властта; журналистите не знаят какво да питат

Чувствам се "Добре дошъл в конюнктурата" с тази награда, казва носителят на "Черноризец Храбър" за млад журналист

Калин Руменов. Снимка: авторката

Калин Руменов е роден през 1980 г., завършил е радиожурналистика в Софийския университет. Работи в Дарик радио – Варна и публикува статии във вестник „Новинар”, заради които получи наградата „Черноризец храбър” за млад журналист.

Алтернативният стил на Калин и изобилието от вулгарни изрази и неприлични думи в текстовете му, предизвикват бурни реакции и критики във форума на електронното издание на „Новинар” (виж по-долу линкове към статии на Калин Руменов). Той обаче смята, че мръсният език е част от ежедневието на хората и няма нищо по-нормално от това, да се пише така, както се говори, макар и понякога това да звучи брутално.

– Как възприемаш наградата за млад журналист, която получи?

– Въпреки че съм на 28 години, все още ме награждават за млад журналист. За мен всъщност това е втората ми награда в живота. Първата я получих в трети клас за някаква дивотия, която дори съм забравил. Сега на 28 години получавам втората за млад журналист, може би следващата ще бъде за чичо журналист и то след 20 години. Аз не гледам кой знае колко сериозно на тази награда, да изпадна в еуфория и да си помисля, че е станало нещо кой знае какво.

– Защо?

– Много е абсурдно това, че ние сме там, заедно със Станишев и Първанов, и Станишев награждава журналистиката. Малко се чувствам като „добре дошъл в конюнктурата” с тази награда. Досега според мен по-скоро съм бил извън. Има доста голям риск в нея, както за мен, така и за тия, които са ми я присъдили. За мен рискът е в това, че ставам част от тази конюнктура, а тези, които ме награждават, редактори и издатели, те малко или много легитимират този начин на писане. Досега рискът си го позволяваше „Новинар”. След като те ми дават такава награда, може би и другите издания би трябвало да си позволят този език да се използва.

– Умишлено ли пишеш в този стил, или това е вътрешна нагласа?

– Аз мисля, че хората се изразяват по този начин в живота си. Така говорят наистина, но за съжаление не пишат така, което е много странно. И медиите не звучат много истински понякога, точно заради това. Хората така говорят. Ти не можеш примерно да псуваш като каруцар и после да кажеш, ама тука защо някой пише „путка”, „кур” и „член” . Нелепо е. И после, „защо ти пишеш така, някое дете може да го прочете”, то е чувало как баща му псува майка му пред него, дреме ми на мен дали ще прочете това нещо. Аз гледам чисто комерсиално на нещата, не живея с тия старческите нагласи, че журналистите трябва да възпитават, полезни неща да вършат за духовното развитие на съвременното общество… Никой не употребява медиите, за да чака те да го възпитават или да го карат той да израства, всеки го прави, за да се забавлява или да научи нещо. Той използва медиите, а не медиите да формират.

– Носи ли ти удовлетворение да пишеш?

– Да, ако се забавлявам, да. Обаче трябва някой да ти разреши да се забавляваш. Да те публикува.

Снимка: авторката

– Имал ли си проблем с публикуването на по-„хард” текстове?

– В „Новинар” прекалено лесно стават нещата, даже понякога приятно, все повече и повече се изненадвам приятно. Най-хубаво ми стана, когато в самия вестник (понеже понякога променят някои думи в печатното издание) публикуваха „ебем” на хартия, когато го напечатаха. Тогава ми стана адски мило, много добре се почувствах. Но аз си давам сметка, че това е много голям късмет, да го пускат така. Важното е, че пишейки по този начин, предизвикваш някаква реакция. Може да използваме сравнение с рекламата или сравнение изобщо с маркетинга. Ако съм примерно стока и трябва да изтъкна качества от тази стока, аз изтъквам това. И апелирам към нещо друго. Апелът не е езикът.

– Езикът е средството?

– Езикът е средството, по-скоро това, което привлича вниманието, и оттам нататък лансираш идеята си. Аз не гледам на текста като на пропаганда, целта е по-скоро човек, като го чете да се забавлява, а не да му въздействам по някакъв начин.

– Мислиш ли, че има някакво обвързване на медиите с властта?

– Има, разбира се. Когато се раздават журналистически награди, би трябвало тия неща да са си между журналисти. Не трябва да са между журналисти и президента, между журналисти и правителството. Вашето издание обърна голямо внимание на срещата на българските медии в Мадрид, на този абсурд, който се случва. Медиите се срещат, властта също е там. Какво прави властта там?

Снимка: авторката

– Нещо, което абсолютно противоречи на тезата, че медиите трябва да са коректив на властта…

– Медиите играят заедно с властта, което пречи на техните потребители да вярват в стоката, която купуват. Аз съм много против да се гледа на журналистиката като на някакво велико творчество, да се взимаме много насериозно, че ние правим кой знае какви неща. Ние на практика не се различаваме много от някого, който произвежда шампоан или паста за зъби. Ти наистина продаваш стока. И за да я продадеш, трябва да изградиш първо, доверие в тази стока, тя да притежава определени качества и естествено да се харесва. В този смисъл колко от медиите правят изследвания от какви теми се интересуват техните потребители, какво мнение имат, каква позиция заемат? На Запад, когато има някакъв проблем, ние тук го наричаме обществен дебат, се прави бързо, експресно проучване, хората на какво мнение са по тази тема и медията в много случаи, взема позиция по този проблем в зависимост от обществените нагласи. Което пак не е обективно, но е по-справедливо или поне по-пазарно. Т.е., тя заема позицията на своите потребители, тя се движи след тях. А не заема позицията на властта, която много тежко се разминава с тази на потребителите. Тук медиите правят проучване може би сред властта, какво е тяхното отношение по този проблем, а не сред аудиторията. И в един момент аудиторията на тези класически медии ще остане само властта.

– Според теб защо това е така?

– Добре, според теб има ли капитализъм в България? За това говоря всъщност. Медиите са част от капитализма, те са стока, те не са нещо различно. Когато в България се случи истински капитализъм, може би тогава и медиите ще бъдат каквито трябва.

– Раздели ли се с някакви илюзии за журналистиката?

– Ами аз, да ти кажа честно, нямах илюзии. Не съм влязъл в нея с идеята да покорявам света и т.н. Влязох с идеята да бъда по някакъв начин комерсиален, да мога да живея от това, да си вадя прехраната. Има много начини, по които можеш да си вадиш прехраната. Включително всички тези, за които говорихме, да си по-близък с някого, да си по-близък с друг. Преди малко звучеше „Нирвана”, аз съм привърженик на този начин, да произведеш някакъв ъндърграунд, който да го превърнеш в комерсиален. Засега не знам дали се получава, пробваме, опитите продължават. Да бъдеш комерсиален по другия начин.

– А не мислиш ли, че журналистиката трябва да може да променя нещата или поне да провокира промените?

– Понеже изприказвахме много общи работи за журналистиката, в края на краищата тя също си върши работата, между другото. Понякога си върши работата. Да кажем вчера награда „Черноризец храбър” взе това разследване на „Капитал” за Батко и за 120-те милиона. Супер. И какво промени? Какво се случи след това нещо? Случи се някаква оставка, примерно. Това е. В този случай журналистиката си свърши работата. Вижте колко е абсурдно – вчера награждават човека, който е направил това разследване, в присъствието на премиера, който не уволнява Гагаузов за това, че негови подчинени правят съмнителни сделки. И по едно време си задаваш въпроса: какъв е смисълът от всичко?

– Българските медии като че ли не успяват да променят кой знае какво?

– Не, напротив. Между другото трябва да сме наистина много благодарни на Интернет. Тук наистина можеш да правиш каквото си искаш и дай Боже, да намериш рекламодатели, на които си интересен, за да може от това нещо да спечелиш пари. Но имам чувството, че ще мине доста време, докато започне да се печели от това нещо….

Снимка: авторката

– В Интернет и информацията е доста по-разнообразна, вестниците като че ли изостават – навсякъде четеш едни и същи неща или пък прессъобщения, публикувани едно към едно…

– Има обяснение за това, като малко пари, като мързел. Малкото пари пораждат мързел, то общо взето са наслагвания. Не знам как са в страните с капиталистически медии, но ми се струва, че в България е най-лесно да си пробуташ всякакви безумия под формата на прес рилийзи, ако работиш от другата страна, ако си Пи Ар. Имам чувството, че е безкрайно лесно да пробуташ всякакви дивотии, без някой да се замисли върху тях. Ето, на мен последните години ми беше особено любимо МВР, тяхната демагогия, тази милиционерска пропаганда, която произвеждаха беше просто уникална. И всички я публикуваха, без да се замислят. Мога да ти дам много примери в това отношение. Но да кажем, за местните избори, за които всички останаха с впечатлението, че са може би най-мръсните избори, правени от много време в страната, нямаше хванат за купуване на гласове. В същото време полицията арестува човек, който се напил и заплашвал министър Румен Петков със смърт. Виждаш ли колко е безумно това нещо? И медиите се хващат за това, че някой заплашил министъра, обаче полицията веднага го е хванала. Спомняш ли си как преди Буш да дойде миналата година по това време, хванаха един македонски студент и един арабски терорист, които били от клон на Ал Кайда. Какво стана с тия хора? Вестниците гърмяха: „ние хванахме терористи”. Ти представяш ли си какво щеше да стане, ако наистина бяхме хванали ислямски терорист, който е дошъл да убива, каква сензация щяхме да предизвикаме в света? Всички медии пуснаха тия бълвочи и никой дори не го потърси този после, да види каква му е съдбата. И могат да се пробутат всякакви такива дивотии. Не знам, аз се фокусирам специално върху тая пропаганда, но и в останалите сфери е така. Не съм запознат със земеделие и социални дейности, но там сигурно също е така.

– Мислиш ли, че журналистите задават достатъчно неудобни въпроси?

– Ами, май не. Което, освен че се дължи примерно на обвързаности, понякога е просто това, че не знаят какво да питат. Трябва да си го признаем, наистина не знаят какво да питат. Без майтап. Любимите ми репортажи са, да кажем, в съдебната зала. Водят някакъв човек, който нещо се е издънил, и всички са го наобиколили и вече задават въпроси, на които знаят, че няма да им се отговори, обаче това трябва да влезе в новините, как нашият репортер задава въпрос на обвиняемия или на издънения. Например на пиян шофьор – „вие колко изпихте?”. И този подход минава за интересен, щом се прави масово. А когато трябва да се зададе въпрос на хора, които много повече са се издънили от един пиян шофьор, без да подценявам пияните шофьори, тогава това настървение го няма сякаш.

– Особено по партийни пресконференции като че ли никой не си позволява да задава по-провокативни въпроси?

– Конкретно за изборите, ако говорим, през 2005 г. например всички журналисти бяха много настървени срещу Атака, срещу Волен Сидеров. Дори един журналист го попита в прав текст дали е луд. Добре, ОК. Ако примерно всички са настървени по този начин срещу Волен Сидеров, срещу Атака, би трябвало да са така настървени и към останалите партии, а това не се получава.

– Настървението обаче го има, когато става дума за обикновени хора, замесени в някакъв скандал или драма.

– Много мразя, когато трябва да разговарям с близки на човек, пострадал след такъв инцидент, още докато нещата са пресни. И какво да ги питаш тези хора, голям журналист ли ще стана, ако си задам тъпите въпроси? Голямо впечатление ли ще направиш на някого, като атакуваш по този начин? Изкривени са малко критериите, наистина. Между другото този жанр е много разпространен по медиите, да правим очерци за пострадалите или въвлечените участници в някаква трагедия. Ето, когато стана влаковата катастрофа край Червен бряг, колко неща изчете ти с близки на загиналите и колко медии отделиха внимание на това, какво се е случило с президента в Симитли? Защо го нямаше това настървение, с което търсиха близките на загиналите, правиха с тях интервюта, питаха ги как се чувстват, след като е ясно как се чувстват. Никой не прояви това настървение да издири човек, който е бил на лов по същото време в Симитли. Колко медии отделиха внимание на това?

– Ами май се броят на пръсти тези медии…

– Ти разбра ли какво се е случило там с президента? Самият той не каза какво е правил, а каза какво не е правил. И никой не му търси сметка за това. Странна работа. Миналата седмица „Винпром Пещера” бяха наградени за принос за българската култура, нещо такова. И никой не пита защо министърът, който и да е министър, дори министърът на културата, защо награждава „Винпром Пещера”? Които сигурно са направили някакво добро дело, давали са някакви пари. Но след като тяхното име беше замесено в лош контекст, най-малкото би трябвало властта да се дистанцира от тази фирма, а не да им прави Пи Ар. В случая се получава точно така, властта чисти имиджа на една компания, вместо да се дистанцира от нея. И на никого пак не му прави впечатление. Виж как “Пещера” потушиха скандала. С цели страници печатна реклама в повечето големи медии.

Снимка: авторката

– Мислиш ли, че си заслужаваме медиите?

– Какво точно разбираме под медии, какъв тип журналистика? Има и много успешни проекти в медиите, като „Биг Брадър”, като „Мюзик Айдъл”, в които се инвестират страшно много пари. В друг тип журналистика, да кажем публицистика, документалистика, инвестират ли се толкова пари? Не, нали. Тогава е нормално „Биг Брадър” и тия формати да бъдат по-интересни. Интересните неща стават с пари. Ако ти не инвестираш, няма как да стане. Колко скъпи неща си гледала като публицистика и документалистика в последно време? Коя медия може да си позволи да каже на един екип от двама души, отидете и работете осем месеца и направете 40 минутен материал, както в Би Би Си?

– Тук нещата се правят доста по-бързо и незадълбочено?

– И после ти ме питаш какви въпроси задават журналистите. То не е от някакво притеснение понякога, даже не знам кое е по-лошото – да се страхуват да питат или изобщо да не знаят какво. И двете са лоши, но това, че не знаят какво да питат, може би надделява. И е нормално, когато трябва да свършиш сто неща и нямаш време да се концентрираш само върху едно. Ти не можеш за два дни да хванеш с подкуп Батето в една хотелска стая, не може да ти го поръчат в понеделник и да ти излезе в събота на две страници.

– Какво мислиш, че трябва да се промени във вестниците?

– Ами най-вече трябва да се промени това, че вестниците продължават да продават информация, а информацията във вестниците не е толкова актуална. Няма как да бъде с новите технологии. Т.е., те трябва да намерят някаква друга ниша. А изобщо в медиите трябва да се инвестира повече, трябва да има повече пари. Не можеш да правиш формати като „Шоуто на Слави” и „Мюзик Айдъл” с толкова пари, с толкова хора и в същото време да правиш документалистика и публицистика с десет пъти по-малко пари и десет пъти по-малък екип в най-добрия случай. И това да бъде също толкова стойностно. Единствените хора, които могат да променят това нещо, са същите хора, които продуцират тия предавания, тоест някой ден да кажат, дайте да инвестираме и в други жанрове. Не само забава, нещо по-сериозно. Но те са си бизнесмени и трябва да си направят сметка дали ще спечелят от това, или няма да спечелят. И има ли смисъл да го правят.

– Кое те провокира?

– Интересувам се много от реклама, от пропаганда, от обществени манипулации и общо взето гледам всичко да го пречупя през тази призма. Абсурдите ме провокират, те са толкова много. При положение, че всяка седмица успяваш да намериш абсурд, това не говори добре за държавата.

– Оптимист ли си за бъдещето на България?

– Сигурно, щом продължавам да живея тука, а всичките ми приятели емигрираха. Малко или много заминаха да живеят в чужбина, аз бях единственият глупак, така се възприемах тогава, който, след като завършихме, остана в България, въпреки че имах възможности да замина.

– Говорим си един час, а ти не употреби нито една мръсна дума…

– Между другото първият човек, който ми чете статиите, е майка ми, тя ги редактира и преживява най-тежко нещата. Имаше един текст, за Вальо Топлото, „Да преебеш майка си” мисля, че се казваше. Тогава имах чувството, че щеше да се разплаче само и само да не слагам такова заглавие. За мръсния език си говорихме и в началото, той е само част от характеристиката на продукта ти, част от опаковката.

Виж и коментара на e-vestnik: Ромска му работа с тоя “Черноризец Храбър”

Линкове към статии на Калин Руменов:

Всички бяха толкова добри, те защо ни ги транжираха

Една мама каза – нейната мама*

Чалга вулви за разплод

Гьобелс не работи за ченгетата

Пич, защо те бият пред жена ти

Осиране по сценарий

Убит по време на менопауза

Страната на иванивановците, илияилиевците и лачените чанти

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.