Защо се провали имиграционната политика на ЕС?

в. Интернешънъл хералд трибюн

Нелегални имигранти чакат да бъде решена съдбата им в център за непълнолетни на Канарските острови. Европа се провали в политиката си към имигрантите и изпусна контрол върху черния пазар на труда. Снимка: Ройтерс

Това беше забележителна сцена. По време на дебат за имиграционната политика, излъчен наскоро по белгийската телевизия Ер Те Ел, говорител на организация на нелегалните емигранти, представящ се само като Алекс, призна, че работи в черната икономика. „Ако ви беше позволено да останете легално, попита водещият, щеше ли работодателят ви да поеме вашите данъци и социални осигуровки?“ За момент Алекс изглежда се слиса, но после отговори: „Не, не. Аз сам съм си работодател, имам седем подчинени.“ Думите му предизвикаха голямо възмущение. Ако белгийски бизнесмен признае по телевизията, че е наел седем души, без да поеме данъците и социалните им осигуровки, сигурно ще да бъде арестуван, преди да излезе от студиото.

Случката говори много за това как Европа, особено Западна, се справя през последните две десетилетия с имиграцията. Освен това случилото се ни помага да разберем защо през следващите няколко месеца Европейският парламент трябва да гласува т.нар. директива за връщането, която да установи общи стандарти и процедури за връщане на нелегалните имигранти от държавите на ЕС в родните им страни.

В годините след падането на комунизма имиграцията се превърна в тема, която поляризира мненията в Западна Европа. Малка част от избирателите в ЕС подкрепяха политиците, които казваха, че имигрантите може да бъдат върнати там, откъдето са дошли. Друга част стигна до извода, че от социални и хуманни съображения границите на Европа трябва да се отворят без ограничения. По средата беше тихото мнозинство, готово да приеме имигранти, но в ограничен брой.

Линията, която възприеха повечето европейски правителства, беше да не се допускат имигранти от страни извън континента, с изключение на малък брой мениджъри и висококвалифицирани работници – хора, които наистина търсят политическо убежище и членове на разделени семейства. Положението скоро излезе извън контрол. През последните няколко години в Европа имигрираха повече хора, отколкото в САЩ и Канада взети заедно. Предполага се, че в момента на територията на ЕС живеят около 8 милиона нелегални имигранти – около две трети от нелегалните имигранти на Северна Америка.

Рядко се случва една политика да се окаже такъв провал. Причините бяха различни. Със сигурност една от тях беше липсата на опит. Друг фактор беше създаването на илюзии. Хората бяха накарани да вярват, че имиграцията може да се спре, но никой не каза, че повечето от имигрантите, на които е отказано убежище, не могат да бъдат върнати в родните им страни. Същевременно проимигрантските активисти и медиите твърдяха, че търпимостта е най-добрият подход.

В резултат в момента трафикът на хора е по-мащабен бизнес дори от търговията с наркотици. Наскоро имаше един случай в село в Западна Африка. Местният съвет бил подлъган, че ако плати 15 000 евро, има сериозен шанс един от най-силните мъже на

Ромско гето гори край Неапол, след като италианците се вдигнаха на бунт срещу имигрантите. В отговор правителството реши да приеме сурови мерки срещу нелегалната имиграция. Снимка: Ройтерс

селото да стигне до Европа, откъдето редовно ще изпраща пари на съселяните си. Така се озовал в ръцете на трафиканти, които организират изтощителното пътуване на север, в което оцеляват само най-силните. Никой не знае колко умират по пътя.

Щом един африканец достигне Европа, най-често си намира незаконна квартира в някоя мръсна дикенсова дупка, а хазяинът обикновено е безмилостен имигрант, пристигнал преди години. Първата работа на преселника обикновено е в някоя мръсна, нелегална фабрика и по 2-3 евро на час. За да изхранят децата си, на жените им се налага да си намерят работа като домашни прислужнички или дори като проститутки. В Брюксел, както и в останалата част на Белгия, съществува сериозно субсидирана държавна система за неквалифицирани работници, която позволява на онези, които наемат домашни прислужнички, да им плащат по 6 евро на час. Въпреки това никой не я използва, тъй като безработните белгийци не се регистрират, а на взетите нелегално на работа домашни прислужнички може да се плаща още по-малко.
Нелегалната имиграция роди нов пазар на труда в целия континент, от който получават доходи неправителствени организации, юристи и адвокати на търсещите убежище. Поотделно всеки от тях защитава справедлива кауза. Взети заедно, те са внушително лоби.

Сега е ясно, че повечето имигранти идват в Европа по икономически причини и това може да има и добри страни, предвид намаляването на естествения прираст на континента. Същевременно широката общественост като цяло приема, че нелегалната имиграция, ако не може да бъде спряна, трябва поне да бъде ограничена.

Имайки предвид, че тя няма да спре, правителствата на страните от Европейския съюз трябва да вземат, доколкото е възможно, логични мерки срещу нея. Като начало трябва да се стремим да направим броя на легалните имигранти по-висок от този на нелегалните. Директивата за връщане като опит за ограничаване на нелегалната имиграция е добра първа стъпка. Тя ще регламентира процедурите по задържане и връщане на нелегалните имигранти в цяла Европа и същевременно ще предвижда хуманитарни гаранции, че тези неизбежни репресивни мерки няма да се превърнат в самоцел.

Добра втора стъпка би била една директива за икономическата имиграция. Дискусията в ЕС по този въпрос започна преди три години, но досега не е постигнала значим напредък. Ако не започнем диалог, за да открием практически решения на проблема, това абсурдно статукво ще се запази. Преди два месеца един 35-годишен нелегален имигрант от Алжир, който искаше властите да му дадат право да остане законно в Белгия, прекара с още трима души четири дни на върха на строителен кран на голяма строителна площадка в Брюксел. Неговата история, така както я разказа той, е съвършена илюстрация на провала на европейската имиграционна политика. Учил за инженер в Алжир, мечтаел да работи в Майкрософт. Казали му, че властите в Белгия ще му позволят да пребивава легално в страната, ако разкаже достатъчно убедителна история за това, че е преследван в родината си. Уви, властите не повярвали на историята му. И така той от години се занимава с всякаква мръсна и нелегална работа и бързо се деквалифицира. Сега вече няма шанс да получи право на законно пребиваване. Белгия няма ефективна система за контрол върху икономическата имиграция, но въпреки това като всяка друга европейска страна има голяма нужда от инженери.

*Анеми Тюртелбом е министърка на миграционната политика и бежанците на Белгия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.