Шизофренията на Иран се задълбочава

Мъж държи плакат на иранския революционен лидер аятолах Рухола Хомейни и на върховния духовен лидер на страната Али Хаменей. Иран прокламира с еднакъв ентусиазъм мира и войната и отблъсква дори онези, които симпатизират на политиката му. Снимка: Ройтерс

Иран се държи така, че дори и благосклонни външни наблюдатели трудно могат да го разберат. През 29-те години на своето съществуване Ислямската република озадачава, дори смайва наблюдателите. Нейните лидери с един и същи тон прокламират мира и войната и претендират, че прилагат както демокрация, така и теокрация. Напоследък обаче симптомите на шизофрения се засилват.

Когато на 26 май Международната агенция за атомна енергия (орган на ООН по въпросите за разпространение на ядреното оръжие) публикува доклад, с който постави под съмнение мирния характер на ядрените планове на Иран, ирански дипломати първо заявиха, че той доказва добрата воля на тяхното правителство. След това обявиха, че вече са отговорили

на всички въпроси, повдигнати в доклада. Накрая новият председател на иранския парламент Али Лариджани – бивш преговарящ по ядрената програма – нападна агенцията заради предполагаема измама и я обвини, че тя тайно е споделяла информация за ядрената програма с врагове на Иран. Техеран може да се окаже принуден да преразгледа сътрудничеството си с МААЕ, намекна Лариджани.

След като през април експлозия уби 12 поклонници в джамия в южния град Шираз, ирански представители прибързано обявиха, че е било нещастен случай. Две седмици по-късно те хвърлиха вината върху терористи, като обвиниха дузина хора като заговорници, свързани с Америка, Великобритания, Израел или монархисти в изгнание. Някои наблюдатели на Иран обясняват увъртането с желанието да се отклони вниманието от факта, че по програма върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей трябваше да посети града. Други свързват взрива с ареста на шестима лидери на бахайското религиозно малцинство от 300 000 души, отбелязвайки, че джамията, станала мишена на нападението, е място на пламенни антибахайски проповеди.

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад се обявява за закрилник на бедните и силно желаещ да реформира администрацията. Според критици обаче прахосническата му социална политика е предизвикала мъчително покачване на цените, а реорганизацията на бюрокрацията е засегнала способни хора и е облагодетелствала доверени лица. Този нескопосан подход жестоко раздели останалите консерватори и предизвика още по-голямо объркване. В новоизбрания парламент все още има малцина необуздани умерени политици.

Външната политика на страната също изглежда непостоянна. Иран осъжда джихадисткия тероризъм, но осигурява убежище на бегълци от Ал Каида. Подкрепя правителството на иракския премиер Нури ал Малики, но подстрекава милициите, които му се противопоставят. Насърчава ислямското единство, но сее разкол като клевети прозападни мюсюлмански лидери, подкрепя шиитски фракции и очаква шиитите навсякъде да се подчинят на властта на Хаменей.

През май иранският външен министър обяви инициатива за многостранен диалог със Съвета за сигурност на ООН, който наложи санкции на Иран заради ядрената му програма. На фона на изявленията, че работи за световен мир и солидарност между народите (забравете Израел, чийто край Иран предвижда и желае), инициативата не предложи почти нищо ново. Това предизвика спекулации, че тя е имала за цел или да предотврати очаквано засилване на санкциите от Съвета за сигурност, или просто да притъпи критиките у дома, като създаде впечатлението за дипломатическа активност.

Подобно поведение осуетява плановете на онези – както иранци, така и чужденци – които искат Иран да се радва на по-нормални отношения със света. Въпреки цялото това объркване, ултраконсерваторите, контролиращи Иран, са във възход. Прочистиха правителството от свои съперници, укротиха със сплашване либералните критици, наказаха Америка в Ирак, насладиха се на отразения блясък на славата от успеха на техния сателит „Хизбула“ в Ливан и придвижиха напред ядрените си планове. Заедно с приказките на западни дипломати за по-сурови санкции се носи шепотът за предложение за по-големи компенсации за Иран, ако той се откаже от създаване на бомба.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.