Американският Конгрес се захвана с глобалното затопляне

Американският Конгрес най-накрая започна да обсъжда законопроекта за климатична сигурност, който трябва да въведе пазар на квоти за вредни емисии и да намали замърсяването на атмосферата в дългосрочен план. Снимка: Ройтерс

Американските конгресмени обсъждат тази седмица първото в историята задължително ограничаване на емисиите парникови газове в САЩ, въпреки че Белият дом твърдо се противопоставя на тази мярка. Те насочват погледи към бъдещето след президентските избори през ноември, като очакват по-благоприятен политически климат.

Сенатът започна да обсъжда проектозакон, който трябва в общи линии да приравни американските цели за намаляване на парниковите емисии с препоръките на световните учени. Освен това той трябва да въведе пазар на квоти за вредните емисии по модела на вече съществуващия в Европейския съюз. В понеделник инициативата беше рязко отхвърлена от президента Джордж Буш и неговите съпартийци в десноцентристката Републиканска партия. Те настояват за доброволно определяне на целите и се противопоставят на по-строги ограничения на емисиите с аргумента, че това ще доведе до намаляване на работните места и ще навреди на забавящата се американска икономика.

Природозащитните организации приветстваха законопроекта за защита от климатичните промени „Закон за климатична сигурност“ като сериозна първа стъпка. Той въвежда система за търговия с квоти за вредни емисии, която ще позволи на компаниите да купуват и продават квотите, определени от правителството.

Законопроектът се радва на известна двупартийна подкрепа, макар привържениците му да признават, че едва ли ще влезе в сила по-рано от идната година. „Направихме най-доброто, което можехме. Нека покажем на обществеността, че тази институция може да върши работа“, каза Джон Уорнър, виден републиканец, който внесе законопроекта в Сената. „Бездействието не е допустимо“, добави той.

Повечето поддръжници на законопроекта очакват с нетърпение смяната на караула в Белия дом през 2009 г. И тримата основни претенденти за президентския пост – Джон Маккейн от Републиканската партия, Барак Обама и Хилари Клинтън от лявоцентристката Демократическа партия – са привърженици на по-твърди мерки за борба с глобалното затопляне и подкрепят въвеждане на пазар на квоти за вредни емисии. Според мнозина самият факт, че сред американските политици се води дискусия, представлява напредък. Сенаторите, които внесоха законопроекта в понеделник, заявиха, че този „исторически“ диалог може само да даде тласък на действията за борба с климатичните промени. „Днешният ден отбелязва края на дългото бездействие на Съединените щати в борбата с глобалното затопляне“, смята Филис Кътино от екологичната група Пю. „Тези дебати са първата стъпка към възвръщане на лидерската позиция и устрема на САЩ в намирането на решение на проблема с глобалното затопляне“.

Еколози смятат, че е изключително важно Съединените щати да въведат задължителни ограничения на вредните емисии преди международната общност да се събере в края на 2009 г. в Копенхаген, за да подпише ново споразумение за борба с климатичните промени. „Това ще ни изведе на лидерската позиция, защото не можеш да водиш, ако си в ариергарда, а именно това се опитвахме да правим досега, без особен успех“, казва Дан Лашоф, директор на Съвета за защита на природните ресурси.

Законопроектът за борба с климатичните промени все още среща сериозна съпротива в САЩ. През последната година, на фона на силното забавяне на най-голямата икономика в света, тя стана още по-ожесточена. Точната цена на създаването на системата за търговия с квоти на вредни емисии предизвиква остри спорове между двете партии в Конгреса. Опонентите-републиканци смятат, че законопроектът ще навреди на глобалната конкурентоспособност на САЩ и ще увеличи още повече вече рекордно високите цени на енергията. Те добавят, че новото законодателство ще струва на средния потребител между 700 и 3000 долара годишно. „Без съмнение това ще повиши рязко цената на бензина и на електричеството в Америка и със сигурност ще навреди на икономиката ни, смята сенаторът републиканец Джеф Сешънс. Убеден съм, че налагането на тези мерки на американската икономика и на американския народ ще бъде истинско бедствие.“

Поддръжниците на законопроекта твърдят, че тези числа са преувеличени. Според тях цената на бездействието в дългосрочен план е много по-висока – например от големите щети от бури, загубите от недвижими имоти и от покачването на равнището на океаните. Привържениците на законопроекта изтъкват също, че в него са предвидени данъчни облекчения за компаниите, които намалят вредните емисии, за да компенсират по-високите цени на горивата.

Пазарът на квоти ще покрива около 85 процента от американските вредни емисии. Целта му е към 2012 г. да намали замърсяването до нивото от 2005-а, да го ограничи с още 30 процента до 2030-а и с общо 70 процента до 2050-а.
Миналата година поредица доклади на екип на ООН от световни учени потвърдиха, че световните емисии на парникови газове трябва да се намалят наполовина до средата на века, за да се сведе процесът на глобалното затопляне до минимум.

Правителството на президента Буш настоява, че стимулите и субсидиите за технологии за добиване на енергия от възобновяеми източници са най-доброто средство за намаляване на парниковите газове, виновни за глобалното затопляне. Природозащитници твърдят, че определянето на цена на вредните емисии ще даде на частния сектор финансовия стимул, от който той се нуждае, за да развива екотехнологиите и да постига по-висока ефективност. Очаква се дебатите за законопроекта за климатична сигурност да продължат в Сената през цялата седмица. Камарата на представителите обмисля свой вариант на текста, който едва ли ще бъде внесен за обсъждане преди лятото.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.