Бъдещето на ЕС зависи от 4,3 млн. ирландци

Европа е затаила дъх в очакване на референдума в Ирландия

ЕС е затаил дъх в очакване на резултатите от референдума в Ирландия следващата седмица. Председателят на Еврокомисията Барозу заяви, че резервен план няма и ако страната каже „не”, цената ще платим всички. Снимка: Ройтерс

Европейският съюз е затаил дъх и се опитва да избегне всякакви спорове, преди Ирландия да реши с референдум следващата седмица дали да приеме или да отхвърли Лисабонския договор за реформиране на застаряващите институции на ЕС. Положителен вот, дори и с минимален резултат, ще е огромно облекчение за лидерите на континента. Той ще ускори парламентарната ратификация в други страни и ще уталожи препирните за структурите на блока, продължили над десет години.

Отрицателен вот в единствената страна, задължена по закон да произведе референдум, вероятно ще обрече на гибел договора, който представлява пренаписване на конституцията на ЕС, отхвърлена от французите и холандците през 2005 година с референдум. Това ще хвърли 27-членния съюз в нова криза на доверие заради неспособността му да бъде привлекателен за гласоподавателите. Може да бъдат подновени и призивите на една твърда група държави, искащи интеграция, да продължат напред без мудните си колеги.

Дипломати казват, че едно „не“ от страна на Ирландия може да накара Великобритания и други страни да отложат парламентарната ратификация. Така ЕС ще продължи да се бори с тежката си система на вземане на решения, с дисфункционалния апарат на външна политика и с неефикасното ротационно председателство. „Всички ще платим цена, включително Ирландия, ако това не бъде направено както трябва,“ каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу миналата седмица. „Резервен план няма,“ посочи той. „Ако Ирландия или някоя друга страна каже „не“, ще има много отрицателни последици за ЕС.“

Процесът на ратификация е завършен в четиринайсет страни. Чешкият сенат обаче отнесе договора до конституционния съд – ход, който може да забави влизането му в сила, предвидено за януари.

Договорът ще създаде постоянен председател на Европейския съвет на лидерите от ЕС, по-силен представител, отговарящ за външната политика, който ще има истинска дипломатическа служба. Ще осигури по-демократична система на гласуване и по-решаваща роля на националните и европейския парламент във вземането на решения. Сега всичко това зависи от гласа на 4,3 милиона ирландци, по-малко от 1 процент от близо 500-те милиона граждани на ЕС.

Социологически проучвания сочат, че лагерът на привържениците е начело, но важният въпрос е дали новият премиер Брайън Коуен, дори с подкрепата на главните опозиционни партии, може да мобилизира достатъчно поддръжници да гласуват. Доказателство за икономическите предимства на разширяването на ЕС е, че „келтският тигър“ се радва на по-бърз растеж от която и да е друга страна от блока в 35-годишното си членство и излезе от историческата сянка на британското господство.

Лагерът на противниците, нестабилна коалиция на националисти, пацифисти, протекционисти, ултракатолици и леви, засили страховете, че малки страни могат да загубят влияние в Брюксел и че фермерите могат да попаднат под „колелата“ на либерализирането на световната търговия. За да успокои ирландците, ЕС се опита да не дава гласност на световните търговски преговори, да избегне приказки за хармонизиране на корпоративните данъци или за реформиране на земеделските субсидии, както и да си мълчи за начина, по който Лисабонският договор ще бъде прилаган.

Ирландските гласоподаватели вече шокираха Европа през 2001 година, когато отхвърлиха Договора от Ница, с който ЕС трябваше да се пригоди към разширяване на Изток. През 2003 година обаче те обърнаха този вот, след като Дъблин договори гаранции за своя неутралитет.

„Наистина ще бъде много трудно за ирландците да произведат втори референдум, каза Хюго Брейди, ирландски анализатор от мозъчния тръст „Център за европейска реформа“ в Лондон. Ако гласуват против, срещата на върха на ЕС през юни ще се превърне в кризисна среща“, допълни той. Най-прекият ефект ще бъде усетен във Великобритания, където възраждащата се опозиционна Консервативна партия води безрезултатна кампания за референдум, обещан от управляващата Партия на лейбъристите за конституцията на ЕС.

Антонио Мисироли, директор на изследователския отдел в мозъчния тръст Център за европейска политика в Брюксел, каза, че евентуален неуспех на вота в Ирландия ще постави под въпрос способността на ЕС да постигне ратифициране на какъвто и да е договор от 27-те страни членки, особено чрез референдуми. „Целият проект на ЕС може да бъде поставен под въпрос заради липсата на резултат, каза той. Това ще бъде третият неуспех за последните десет години и вторият за същите институционални реформи.“
Според Мисироли лидерите на ЕС ще разгледат начините за решаване на проблема с Ирландия, но прогнозира подновяване на преговорите на група от еднакво мислещи страни за продължаване заедно напред. „Този аргумент се използва периодично, обикновено като възпиращ фактор срещу колебаещи се страни членки, но при тези обстоятелства дебатът наистина може да стане сериозен“, каза той.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.