Ал Каида с нова стратегия: убивайте по-малко мюсюлмани

Взривът пред датското посолство в Исламабад на 2 юни отне живота на най-малко четири души. Той би бил обичайно начало на поредния месец на 21-и век, ако ЦРУ не твърдеше усилено, че напредва в борбата с тероризма. Снимка: Ройтерс

На 2 юни пред датското посолство в пакистанската столица избухна бомба, като уби най-малко половин дузина хора. Същия ден друга бомба удари полицейско управление в иракския град Мосул. Обичайно начало на един обикновен месец през 21-и век, би помислил някой. Само че нападенията последваха, а според някои хора и опровергаха, твърдение на директора на ЦРУ Майкъл Хейдън от предната седмица, че като цяло САЩ се справят „доста добре“ с тероризма.

Излишно е да се споменава, че възмутени политици и познавачи веднага скочиха срещу коментарите на Хейдън, направени в интервю за „Вашингтон пост“. Председателят на сенатската комисия по разузнаване изрази недоволство, че интервюто на шефа на ЦРУ е в разрез с докладите на ЦРУ пред Конгреса. Не заключи ли миналогодишният доклад на американското разузнаване, че Ал Каида е „регенерирала“

способността си да напада Америка? Така беше. В интерес на истината обаче директорът на ЦРУ не каза, че Ал Каида е изведена от строя. Неговата основна теза беше, че тя е претърпяла сериозно поражение в сферата на идеологията. „Поначало никой не харесва визията на Ал Каида за бъдещето“, заяви Хейдън.

Твърденията на ЦРУ вече не се приемат навсякъде за истина. Коментарите на Хейдън обаче съвпадат с публикацията в две авторитетни американски списания на две обширни статии от независими експерти, които също се съсредоточават върху това, което прилича на нарастващ разкол в идеологията на джихадистите. В броя на „Ню Йоркър“ от 2 юни Лорънс Райт, автор на авторитетна книга за Ал Каида, се съсредоточава върху публичното отстъпление на Сайед Имам Шариф (наричан „Д-р Фадл“) – бивш сътрудник на заместника на Осама бин Ладен Айман Зауахири. От известно време този джихадист дисидент отправя от затвор в Египет язвителни идеологически критики към Ал Каида.

Голяма част от споровете между джихадистите се съсредоточават върху това, дали ислямските лидери могат да бъдат определяни за вероотстъпници и по този начин да се превръщат в мишени. Но пререканията на Шариф с Ал Каида стигат по-далеч. „Никъде в исляма, заявява той, не се казва, че целта може да оправдава средствата. Нито пък е разрешено да се убиват християни или евреи, освен ако нападат активно мюсюлмани. Освен това е позорно мюсюлмани, живеещи в немюсюлмански държави, да предават своите приемни страни.” Според тези разбирания, казва Шариф, извършителите на атентатите от 11 септември са „изменници“, тъй като са влезли в САЩ с американски визи и по този начин са приели подразбиращата се уговорка за защита.

Мотивите на Шариф не са безукорни. Пишейки от затвора, той може да е бил подложен на натиск да се отрече от своите бивши съюзници. Част от неговата враждебност срещу Ал Каида изглежда произтича от литературен спор заради неразрешената поправка от страна на Зауахири на завладяващия том на Шариф, наречен „Изложение на стремежа към божественото“. Религиозните познания на Шариф обаче са почитани и той разполага с достатъчно последователи, за да стресне Зауахири, който има сравнително малко влияние. Може би поради това, казва Райт, „номер две“ в Ал Каида изпита необходимост през декември да отговори на лавина от въпроси в Интернет защо Ал Каида убива невинни мюсюлмани, докато твърди, че защитава исляма. Райт заключава, че радикалният ислям е изправен пред бунт в редиците си.

Същото заключение правят в „Ню Рипъблик“ Питър Берген и Пол Крикшенк, също уважавани анализатори, които очертават надигаща се вълна на бивши джихадисти, критикуващи безразборното насилие на Ал Каида. Подобни критици, казват те, са се присъединили към традиционните ислямски лидери във „влиятелна коалиция срещу идеологията на Ал Каида“.

Не може да се отрече, че Ал Каида навреди на собствената си кауза, като уби толкова много мюсюлмани. Затова дори сунити в Ирак застанаха на страната на САЩ. Доклад на университета „Саймън Фрейзър“ в Канада отбелязва необичаен спад в подкрепата за терористичните групировки в ислямския свят. Твърде хубаво, за да е истина.

Уви, въздействието на този факт върху глобалния тероризъм едва ли е голямо. Ал Каида компенсира стратегическите си поражения в Ирак, като създава убежище в племенните райони на Пакистан. Що се отнася до идеологическите проблеми, напълно е възможно над тях да надделее растящата вълна на антиамерикански настроения в ислямския свят. Освен това организацията разполага с просто решение на проблема. Тя трябва да убива повече хора от Запада и по-малко мюсюлмани. За тази цел не е нужно да привлича милиони към каузата си – всичко, което е необходимо, са малък брой непокорни души на правилните места.

А дали разполага с такива? Във Великобритания службите за вътрешно разузнаване изчисляват, че няколко хиляди души са готови да извършват прояви на насилие в името на исляма. Това са хора, които едва ли ще променят позицията си заради неясен спор за правилата на свещената война „джихад“, воден от египетски затвор. Още по-добре от циничната гледна точка на Ал Каида ще бъде да се извърши голямо нападение срещу Израел, срещу който досега организацията е сторила малко, но напоследък насочи редица ужасяващи заплахи. За съжаление дори джихадисти дисиденти биха приветствали до голяма степен подобно нападение.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.