Кристина де Кирхнер по време на темпераментната си реч на церемония в Буенос Айрес. Снимка: Ройтерс

Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер произнесе реч по време на церемония в Президентския дворец в Буенос Айрес, на която аржентинското правителство тържествено откри своята нова “Социална преразпределителна програма”. Планът включва използването на годишните приходи от износ на соя за инвестиции в нови болници, магистрали и жилища.

Кристина Кирхнер често е определяна като модерната Ева Перон. Тя обеща да продължи просперитета на страната и да въведе допълнителните социални програми за преразпределение на богатството. Съпругът й Нестор Кирхнер стана силно популярен след като съживи страната от парализиращата икономическа криза през 2001 г. с девалвацията на песото, както и със субсидиите в транспорта, енергията и храната. Икономиката бележи ръст с повече от 8% всяка година от 2003 г., разкривайки повече от 3 милиони работни места. Много икономисти очакват този растеж да падне тази година.

На 28 октомври 2007 г. Кристина Фернандес де Кирхнер си осигури място в учебниците по история като втората жена президент на Аржентина, след Евита Перон. Кандидатурата на Кристина Кирхнер дойде след като съпругът й обяви, че се оттегля и няма да се кандидатира за втори президентски мандат - той открито призова симпатизантите си да подкрепят съпругата му. По време на кампанията тя старателно избягваше сравненията с Евита Перон и кандидата на демократите за президент в САЩ Хилари Клинтън.

Веднага след встъпването в длъжност обаче започнаха и множеството проблеми пред Кристина де Кирхнер. Първата криза бе засечена в далечен Маями, където американският главен прокурор Томас Мълвихил каза пред съда, че ФБР е записало мними венецуелски служители, според които 800-те хиляди долара, конфискувани от аржентинската митница в Буенос Айрес четири месеца преди изборите, са всъщност незаконно дарение от венецуелския президент Уго Чавес за кампанията на Кристина Фернандес. Венецуелските бизнесмени бяха арестувани по обвинения за извършване на действия от името на чуждо правителство, без да са регистрирани като негови служители. Няколко месеца по-късно над 300 000 фермери стачкуваха в Росарио, около 190 мили северозападно от Буенос Айрес, заради, по техните думи, неспособността на страната да поддържа селскостопанския отрасъл.

Икономическата стратегия, наложена от съпруга на Кирхнер, която продължи и при нейния мандат, доведе до растящи признаци на напрежение. Досега президентът на Аржентина отказва да смени курса на правителството, който тя обеща да следва по време на президентската си кампания. Повишаващата се инфлация е основна грижа на много аржентинци. Двумесечният конфликт между правителство и фермери за повишените износни такси, доведе до намаляване на популярността на Кристина Кирхнер и предизвика разцепление и в нейната перонистка партия.

Президентът на Аржентина получава аплодисменти и поздравления след речта си. Снимка: Ройтерс

Дори речта на годишнината от аржентинската майска революция не оправда надеждите й. “Социалният договор”, който тя планираше да обяви с работническите съюзи в борба с инфлацията, не се осъществи. Вместо това, Кирхнер се сблъска със силни протести, организиран от фермерски групи, които почти прераснаха в политическо движение през последните седмици.
Кирхнер обяви 25 май като възможност за всички аржентинци “да загърбят веднъж завинаги 200-те години на упадък и разруха”. Но вместо да предложи нещо ново в 15-минутната си реч в Салта, тя изрецитира комплименти за предишното правителство. Кирхнер дори не отдели конкретно внимание на конфликта с фермерите. Този конфликт доведе до спад на популярността на Кирхнер от 70 % на 50%, според Евразия Груп (фирма в Ню Йорк, която оценява нивата на риск).

Кристина де Кирхнер на церемония в Президентския дворец в Буенос Айрес. Снимка: Ройтерс

“Без съмнение, щетите са нанесени”, каза Хулио Бърдман, политически анализатор. Дори “самите поддръжници, съюзнически лидери и провинциални управници започват да се съмняват” в Кирхнер.
С бързото покачване на цените на храните и други стоки, аржентинците трудно приемат официалната правителствена статистика, която повечето икономисти смятат за манипулирана. Тази несигурност е предизвикала някои от аржентинците да изтеглят спестяванията си и да закупят долари, явен признак, който показва, че правителството е в беда. Тези парични обмени подбуждат страхове, че правителството може да замрази банковите сметки и да предотврати тегленето на долари, като отговор на икономическите мерки от 2001 г.

Икономиката на Аржентина вече не е толкова привлекателна за чуждите инвестиции. Докато чуждестранните директни инвестиции в Латинска Америка се повишават с 46% през 2007 г., тези за Аржентина бележат ръст само от 14%. Страната е след Бразилия, Чили, Колумбия и Перу, според проучване на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите.