“Златният ориз” , който може да пребори глада

Как природозащитници и мултинационални компании подкрепят глада в света

“Златният” и обикновеният ориз са почти еднакви на външен вид. “Златният” обаче съдържа бетакаротин, който се превръща в тялото във витамин А и може да спаси зрението и живота на милиони хора. Снимка: Университет Фрайбург

Преди девет години биологът Инго Потрикус направи нещо голямо: той създаде “златен ориз”, който може да предпази стотици хиляди хора от болести и от смърт. Откритието заслужава Нобелова награда. Но мощни противници попречиха на ориза да излезе на пазара, защото според тях той имал една решаваща грешка.

През декември Потрикус ще стане на 75 години, а желанието на живота му го държи във форма. “Надявам се, че ще съм жив, когато “златният ориз” най-накрая ще може да бъде сложен на масата”, казва той. Особеният продукт е готов от точно десет години, но не може да бъде сервиран, въпреки че масите по целия свят са все по-празни. От месеци ни разтърсват информации за настъпващия по света глад и за поскъпването на храните, които доминират в емисиите, свързани с бедните държави. Но явно това не е достатъчно, защото в противен случай “златният ориз” отдавна щеше да е в блюдата по масите. Без резултат отминаха много години, загубени в бюрократични пречки.

Инго Потрикус направи нещо уникално: той разработи сорт ориз, който може да спаси живота на много хора, застрашени от недостига на храна, а безброй други може да предпази от ранна загуба на зрението. Всеки ден от недостиг на витамин А по света умират около 6000 души, годишно броят им е около два милиона. Според Световната здравна организация храната на 120 милиона деца не им осигурява достатъчно витамин А. Повечето от тях живеят в страни, където основната храна е оризът и където милиони хора нямат за ядене нищо друго освен именно този ориз, който не съдържа витамин А. И точно тук Портикус може да промени нещата.

Защото златният ориз, който той разработи след девет години работа, има качество, което не е типично за никой друг сорт. Той съдържа бетакаротин – провитамин, който може да бъде превръщан от човешкото тяло във витамин А и който може да бъде от полза на стотици милиони хора по света. Оризът е плод на труда на Инго Потрикус – професор в Техническия университет в Цюрих – и на колегата му Петер Байер от университета Фрайбург. През 1999 година те приключиха експеримента си, но истинските проблеми за продукта им тепърва започваха. А оризът все още не е одобрен за масово производство.

“Дали съм се примирил? Изглеждам ли ви примирен”, пита професорът. Всъщност човек може да си помисли, че е отчаян, слушайки тихия му и сдържан разказ за работата му. Тонът му не прилича на лекциите на колегите му пред медиите, когато са открили нещо велико. “Възмутен съм, казва той спокойно, ако бях примирен, щях да съм се предал. А аз се боря.”

Потрикус има достатъчно врагове: неправителствени организации, работещи за защита на околната среда, правителства и политически партии, евангелистката църква, търговски организации, част от медиите и лобиращито в сферата на селското стопанство – всички те са от страните, в които никой не страда от недостиг на витамин А. Работата им обаче блокира отглеждането на култури като “златния ориз” в целия свят, като разпръсква страх, популизъм и защитава струващи милиарди икономически интереси.

Основната пречка пред “златния ориз” – бюрокрация и търговски интереси

Оризът на Потрикус е разработен с помощта на генната техника. Генът, който дава на ориза въпросния провитамин, е взет от други растения, тъй като не се среща в никой сорт от тази толкова важна култура. Досега обаче никой не е доказал, че това е нещо повече от различен външен вид, което може да носи здравословни или екологични рискове. Дори активисти като Рудолф Бунцел, който е противник на генната техника и автор на книгата “Рискът зелена генна техника”, потвърждават – както стана през миналата седмица – че всъщност

Жена продава ориз на пазар във Виетнам. Оризът не съдържа витамин А и е причина за здравословните проблеми на милиони хора, които нямат нищо друго за ядене. Проблемът става все по-голям с растящите цени на хранителните продукти в цял свят. Снимка: Ройтерс

оризът е “многообещаващ”. Но тъй като разпространяването на сорта се разглежда от противниците на генните технологии като “троянски кон”, който може да влезе на пазара на хранителни стоки и може да повиши търсенето към подобни технологии, той се представя като особено опасен. И предпочитат глада в света и недостига на витамини.

Потрикус трябва да се бори с растящ брой документи, изисквани за допускане на ориза на пазара. Той представя дълъг списък със задължителни опити, на които е бил подложен продуктът му. “Отстраняване на селективния ген: две години, молекулярна оптимизация на интегрирането на гена: две години…” И още много други, които не са задължителни за традиционното растениевъдство и чиито смисъл не е ясен на Потрикус. Според него лобиращите срещу ориза са наложили подобни дълги процедури в ключовите държави като САЩ и европейския съюз, а правителствата в развиващите се държави се страхуват да не загубят пазарите си в Европа и в Америка, ако селското им стопанство бъде свързано с генната техника.

Така се получава взаимозависимост, при която ООН налага за всички държави еднакви и най-сурови регулации за генетично променени продукти. И въпреки че правителствата на Индия, Индонезия, Бангладеш, Филипините, Виетнам и Китай искат да започнат да отглеждат “златния ориз” възможно най-бързо, се спират заради строгите правила на играта. Защото никой не би рискувал търговски санкции. В момента в шестте държави се изпълняват програми с най-различни сортове ориз – общо 50 – в които е присаден “витаминния ген”.

Китайското правителство отрича недостига на витамини

Китайското правителство обаче едва ли ще подкрепи Потрикус, тъй като отдавна отрича съществуването на недостиг на витамини, който тормози цялата страна. Междувременно китайците са преобладаващите пациенти на изследователя. Според него Китай се въздържа да не попадне под международна критика след дебата за Тибет, за да проведе спокойно олимпийските игри.

Инго Потрикус познава глада от следвоенните години. С наука той се захваща сравнително късно и става обикновен учител по биология. Едва на 50 години започва да преподава в техническия университет в Цюрих. Професорът обаче ще трябва да почака, ако иска да види мечтата си осъществена и да може да тръгне със съпругата си из страната с каравана, за да наблюдават птиците. Той е особено разочарован от организации като Грийнпийс, тъй като е природозащитник (сам се грижи за 100 къщички за птици). Според него природозащитниците са се изправили срещу откритието му, но всъщност преследват друга цел: да събират пари за кампаниите си с популистки акции срещу генната техника.

Много от аргументите на Потрикус съвпадат със становищата на критиците му. Например обвинението, че генната техника е в ръцете на малък брой, но големи концерни. Всъщност причината за това не е в самата технология, а в многото бюрократични правила, които определят съществуването на генетично модифицираните продукти.

Ужасяващите разходи, които са свързани с тях, могат да си позволят само големите компании. Затова силното природозащитно лоби, което настоява за по-сурови мерки, движи бизнеса на големите компании. Потрикус отива още по-далеч в твърденията си: според него през 80-те години мултикомпанията Монсанто е наложила строги и преди всичко предвиждащи големи разходи закони за генните технологии чрез умело лобиране. След това всички малки фирми, които не можели да си позволят огромните суми, били погълнати една след друга. Затова Монсанто и Грийнпийс печелят в еднаква степен от тези кампании.

Когато Потрикус създал ориза си в университета и се радвал, че ще може да подари изобретението си на бедните селяни в Третия свят, изведнъж установил, че е използвал 72 операции, за които се изискват патенти. “Тогава за малко да стана най-големият противник на патентите в света, смее се той на наивността си. Това бяха най-неприятните месеци в живота ми.” Днес обаче знае, че нямаше да може да произведе златния ориз без тези патенти.

Помага му фондация „Рокфелер“, а някои от патентите се оказват ненужни за азиатските страни. И така нещата почти се подреждат, докато не опират до една фирма, която отказва да предостави лицензите си, а вместо това настоява да получи правата за “златния ориз” от Потрикус. Този път обаче и ученият заплашва с публична кампания, която е парадната дисциплина на противниците му. А посланието му е щяло да бъде “голям концерн блокира помощ срещу глада в света”. “Формално те имаха право, казва професорът. Но пък щетите върху репутацията им са прекалено рискови.“ Потрикус не казва името на компанията. А “златният ориз” вече е свободен от оковите на патентите и може да бъде подарен на земеделците, ако се преодолеят бюрократичните пречки. Междувременно биологът изчислява, че оризът му ще получи разрешение през 2012 година. И тогава може да тръгне с караваната, за да наблюдава птиците. И всичките му мечти ще се изпълнят.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.