Любен Дилов – един от последните мохикани на литературата в България

На 80 години си отиде Любен Дилов – един от последните мохикани на литературата в България. …Радичков, Радой Ралин, Ивайло Петров, дойде ред и на Дилов. След тях, като изключим Валери Петров, не остават остават толкова големи имена на книгата у нас.
Превеждан на 15 езика, със стотици хиляди тиражи в Европа и милионни тиражи в Япония и Китай, Дилов е известен като един от най-големите ни писатели-фантасти. Автор на 35 книги, издавани по целия свят.
В студентските години четяхме книгите на Любен Дилов, събирахме се на големи и шумни компании и всеки разказваше впечатленията си, смеехме се, а един колега беше направил „Топ 100“ на лафовете на героите му. Понеже по това време изучавахме и най-добрите световни писатели-реалисти, романтици, философи, символисти, екзистенциалисти, постмодернисти и т. н. „-исти“, все се чудехме защо наричат Любен Дилов просто „фантаст“. За нас той беше един от най-големите ни писатели във всяка от изброените литературни категории.

След университета, повечето ми колеги се разбягаха по света. Момчето с „Топ 100“ на лафовете замина за САЩ, като преди това натовари в багажа си книгите на Любен Дилов.

Сред тях са „Атомният човек“, „Кладенецът на таласъмите“ ,Многото имена на страха“, „Тежестта на скафандъра“, „Пътят на Икар“, „Парадоксът на огледалото“, „Пропуснатият шанс. Из съчиненията на моя компютър“ , „Незавършеният роман на една студентка“, „До райската планета и назад“, „Жестокият експеримент“, „Звездните приключения на Нуми и Ники“.

Казват, че великите писатели и поети понякога правят по-големи открития за света, отколкото учените. Любен Дилов беше такъв писател. Неговите романи, разкази и повести са забавни приключения за хора с въображение, в края на които (без да се е борил с бикове, дракони, чудовища и циклопи), читателят получава голяма награда – истинско човешко философско познание. Книгите на Любен Дилов провокират хората да доизмислят, да фантазират, да се забавляват и да дописват собствени сцени, да тълкуват живота си чрез тях и да се радват на смисъла и познанието. Те са философия на живот, с автора на която имахме голямата чест да сме съвременници. Поклон пред паметта му!

Из “Вятърничава автобиграфия” от Любен Дилов, писана по повод 80-годишнината му

“…Повечето свои книги написах в една вила в Хисаря. Тази къща беше подарък на Съюза на писателите от една влюбена в Йордан Йовков учителка. В Хисаря, в къщата, където смъртоносно се разболява Йордан Йовков, се роди и “Пътят на Икар”. Тази написах, без да изпуша една цигара, а през по-голямата част от живота си бях страстен пушач. През 1979 година тя раздели първо място на наградите “Еурокон” със Станислав Лем и книгата му за “Звездния навигатор Пиркс”. Гордея се с това, защото Лем е най-значимото име на европейската фантастика през последните 30 години.

Може би е редно просто да припомня някои от книгите си:

“Атомният човек”- роман, две издания

“Тежестта на скафандъра”- роман, четири издания

“Парадоксът на огледалото” – роман, две издания

“Пътят на Икар” – роман, четири издания

“Да нахраниш орела” – разкази

“Пропуснатият шанс”- роман

“Звездните приключения на Нуми и Ники” – детски фантастичен роман

“Незавършеният роман на една студентка”

“Библията на Лилит” –роман

“Демонът на Максуел” – роман

“Да избереш себе си”- роман

Пропускам многото сборници с разкази, но пък ми се ще да подчертая и три нефантастични книги, които харесвам и за които получих много поздравления:

“Впечатления от една планета”, “За мъртвите добро, или смешно” и “Сексуалният живот при тоталитаризма”.

Мисля, че имам общо тридест и пет книги на повече от петнайсет езика в тираж със сигурност над два милиона. Колко точно не знам, защото през по-голямата част от моя живот социалистическата държава не само прибираше парите от задграничните ми издания, но и рядко ми съобщаваше какво и къде се издава.

Издал съм и 14 антологии, преведох от немски доста книги, написах десетки предговори, като този към “Вълшебната планина” на Томас Ман.

Участвах в хиляди безсмислени битки. Като повечето мои съвременници пропилях сили и време в бурни компании, досадни политически бръщолевения и безплодни спорове. Но винаги съм вярвал, че на хората, дори на вятърничавите като мен, е съдено да летят сред звездите. Гответе се за това време. Аз се готвех 80 години…“

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.