Буги Барабата: Музиката я поръчват новобогаташите

За нас остава една голяма краставица, казва рокаджията

bugi10.jpgТой е музикант. Моторджия. Фен на бирата и жените. Автор на текстове и аранжименти. Радиоводещ и истинска софийска легенда. Навсякъде е известен с псевдоним и само баща му понякога се сеща да го нарича с истинското му име – Марио. За другите той е Буги Барабата. Основател е на групата Бараби Блус Бенд, която радва феновете от 1993-та година насам. Води две предавания по радио Зи рок – “Нека бъде рок” и “Буги тайм” – шоуто, което „разцепва мрака” всеки делничен ден от 5 до 10 часа сутринта.

– Шоуто ти започва в 5 сутринта. Как успяваш да станеш толкова рано?

– Този въпрос ми го задават много често. Другият е “Кога спиш?”. Отговарям “Понякога”. Но не е проблем. Работата ми е хубава. Ставаш с нагласата, че отиваш да пускаш музика на хора, с които сте единомислещи. Това е чудесно. Нещо като да си свещеник, да се грижиш за душите на хората. Не е лесно да се работи в Зи Рок, единствено защото нашата публика е взискателна и интелигентна.

– Четеш ли форума на радиото?

– Да, чета го. Интересува ме какво ги вълнува хората. Разбира се, не можем абсолютно винаги да бъдем на едно и също мнение. Нещата опират до вкус.

– Имаш страшно много фенове. Един от участниците във форума твърди, че иска да го осиновиш, други ти записват „лафовете“… Как ти се струва това?

– Абе, много мило от тяхна страна, че правят това нещо. Веднъж седнах да си чета лафовете… Някои са неточно предадени и от това са загубили малко от очарованието си, но и аз се смях! По някакъв начин хората, които слушат Зи рок, успяват да ми изпратят положителната си енергия, зареждат ме. Аз идвам сутрин тук не за да се уморявам, а за да се заредя. Усещам някаква връзка. Не мога да го разтълкувам точно и не искам да знам как се получава, важното е, че го има.

– Смяташ ли, че българските слушатели имаха нужда от рок радио? Преди години, когато закриваха „Тангра”, се твърдеше, че няма търсене за такъв тип радио.

– Принципно такова изказване приемам, но не и точно по нашите географски ширини. Тук един продукт, когато стане добър, евтин и достъпен, изчезва от пазара. Ето, например, български домати няма – ядем домати от Брега на слоновата кост и сини сливи от Тимбукту, които са по-лоши и по-скъпи от нашите. Обаче ние така си организираме нещата, че наши домати да няма. За нас остава само една голяма краставица… Очевидно имаше глад за рок радио, проблемът е в това, че както си гласи народната поговорка, който плаща музиката, той я и поръчва. В момента музиката я поръчват новобогаташите, чиято музикална култура се измерва в стойности от сорта на минус безкрайност.

bugi2.jpg– Това ли е причината рок заведенията да се броят на пръсти, а чалга кръчмите да са навсякъде?

– Да, според мен това е основната причина. Знам заведения, в които се слуша изключително и само рок, и никога не остават празни. Но има и нещо друго – средностатистическият кръчмар се плаши от това дали ще се напълни заведението. Оказва се, че рокендролът е музика за ценители. Колко заведения ще предпочетат да пуснат едни готови кюфтета, леко притоплени на скарата, и колко заведения ще си позволят да пуснат хайвер?

– Все пак, защо толкова много хора в България предпочетоха чалгата?

– За да харесваш едно нещо, трябва да си чул и други неща. Ако едно хлапе слуша една година рок, една година джаз, една година класика, една година българска народна музика и е опознало всички тези жанрове, и след това предпочете да слуша Азис, добре, значи това е неговият избор. Но българската младеж е умишлено и методично затъпявана или с чалга, или с хип-хоп. В София има над 30 радиостанции, които въртят общо 40 песни. Има и няколко музикални телевизии. В кварталната сладкарничка, където си пия бирата, гледам телевизия и средно на бира и половина се повтаря песен. При мен това е около 6 минути. Избор е, когато огледаш много неща, прецениш и тогава избереш нещо. А когато някой те замери с гнила ябълка и ти я изядеш, това не е избор.

– Да, но точно Азис влезе във ВИП Брадър и сега изявите му се коментират навсякъде…

– Ама това е неправилно. Трябваше да е във ВИП Систър.

– Какво ще кажеш за целия шум около торент тракерите и интернет пиратството? От Мрежата могат да се изтеглят песни и на Бараби Блус Бенд.

– Първо, рядко се намират, второ, много от нашите песни често са били приписвани на други групи, а и песни на други групи са били приписвани на мен. Веднъж прочетох на едно място, че съм бил голям простак, защото съм бил написал песента “Лайна, лайна”, “Сера, сера” или нещо такова, което е изключено да се случи при мене. Явно ме бъркат с някой друг, ама имаше цяла полемика на тема коя песен съм написал.

– И все пак какво мислиш за кампанията?

– Първо законът за авторско право не е изпипан, защото според него нямаш право да публикуваш произведение с цел печалба. А в тракерите никой не печели от това, че пуска моя песен. Гадното е, че не печеля и аз. Но по този закон не можеш да ги обвиниш в нищо, това е обмен на информация. Все едно да ми поискаш рецепта на Ути Бъчваров, защото ще ти дойдат някакви гадни гости и ти се опитваш да ги прогониш или да ги отровиш, и ако аз ти продиктувам рецептата на Ути Бъчваров, това пиратство ли е? Спрямо гостите ти всъщност е престъпление, но иначе какво?

bugi9.jpg– Къде точно е проблемът?

– За авторското право съм съгласен. Но защо започнаха от торент-тракерите, а не от Националната телевизия, да речем, която си пуска каквото си иска и както си иска? Написах една песен за смъртта на Георги Минчев, “Гошо е с нас”. И я виждам след една година в някаква класация участва. А тя въобще не е създадена с комерсиална цел и не може да участва в класации. То е “олстар бенд”, всички звезди са там. Никой не ми е искал разрешение да я въртят, никой не ми плаща права за нея. На всичкото отгоре, е обявена като песен на Стари муцуни. За което Стари муцуни ми се обаждаха един по един да ми казват, че нямат нищо общо с тая простотия и тръбяха наляво и надясно, че просто са изпълнители в нея. А от БНТ ми казаха: “Е, какво сега, то пише “Стари муцуни и приятели”, никъде не пише, че ти не си там”. Викам: “То и едно куче минаваше, докато снимахме клипа, да бяхте написали “Кучето, Стари муцуни и други”. Те обещаха, че ще ми се извинят, но не ми се извиниха, нито пари получих. Поне свалиха песента от ефир… А и не само това. Примерно дискотеките, дори и разни чалготеки, там си звучи денонощно музика и това е вече с търговска цел.

– Имал си интересна случка и с Министерството на културата…

– Имах проблем с петия ми албум, на който аз съм продуцент и автор на всички текстове, песни и аранжименти. Една седмица Министерството на културата не може да ми издаде разрешение за излизането на албума, защото не е ясно как продуцентът ще плаща на автора. А аз имам попълнена декларация като продуцент, попълнена като автор и една отделна, в която обяснявам, че съм едно и също лице, задник, всичко… И накрая там на въпроса как ще си изплащам сам на себе си авторските права аз написах “на равни вноски”, и те казаха: “Ето, видяхте ли, има формулировка, ето, можело значи!”. Законите в България са глупави по простата причина, че никой от тези, които ги създават и гласуват, не мисли да ги спазва. Нито той, нито децата му, нито внуците му.

– В шоуто не се изказваш особено позитивно за държавата. Какво те дразни най-много?

– За политиците не се изказвам позитивно. Скоро гледах някакъв проект на един архитект, за мой срам не си спомням името му. Нали искат Народното събрание да отиде в партийния дом. Та той иска да направи отгоре стъклен похлупак и отдолу да е пленарната зала. Моята реакция беше следната: “Толкова години отглеждаме зеленчуци в тоя парламент, крайно време беше и отвън да изглежда като парник”.

– Заслужихме ли си управляващите?

– Има един голям проблем при българина. той не иска да е добре, иска да хленчи, че не е добре. Ако стане и си отвори прозореца, няма да му горещо, обаче той не иска да го отвори, иска да седи там и да казва: “Ох, колко е горещо, бе”. Мисля, че хленчещите толкова разкаляха терена със сълзите си в тая страна, че силните са затънали в кал до шия и не могат да направят нищо. Ама какво толкова има да се обсъжда, отиваме, вдигаме се, сваляме го това правителство и толкова. Работа за три дни. Следващото ще си знае, че става за три дни.

– Защо таксиметровите шофьори успяват да се обединят, а обикновените хора – не?

– Много хора ги наплюха, че закъснели заради тях за работа. Ама човек е убит, бе, какво значи закъснял си за работа. Ако трябва, цяла България един ден няма да работи. Защо трябва изобщо да се коментира това нещо. Работата е в това, че те са задружни, а ние не сме. При мотористите има нещо подобно. Идвахме миналата година да положим венец на паметника на Васил Левски на 19-ти февруари. От полицията ни охраняват, имаме разрешение, всичко е законно. Движим се огромна колона от мотористи. В някакво Ауди в една пресечка, се вижда една ризка и отвътре се подава букет от младежки пъпки, и напира да се вмъкне в колоната. Аз вложих цялото си чувство за хумор, спрях и му казах: “Давай!”. Което означаваше, че това Ауди след малко просто ще е нагоре с колелата и онзи човек ще започне да забременява мигновено от нас. И той, глупакът, тръгна. Полицаят със стоп палката удари по капака и му каза: “Стой там!”. Щото си даде сметка какво ще стане, ако се вмъкне в колоната от мотористи, които отиват да се поклонят на Васил Левски. Мисля, че щеше да си изкара прекрасно.

– С мотористите помагате на децата от дома в село Доганово, разкажи нещо за тях.

– Децата са много готини. Спечелиха ни със своята чистота. Директорът много ми допадна. Много умерен човек и много си държи на децата.

– Как решихте да започнете да ги посещавате?

– Трябва непременно да спомена Оги, който даде тая идея и тя се прие много добре от мотористите, както и в Зи рок. Иначе не сме някаква организация. Просто си пишем в един форум. Аз спрях да пиша, щото се притесних, че са ме разкрили кой съм. Там срещнах много ценни хора, продължавам да се виждам с тях, от време на време да разглеждам форумите, какво се случва, как и що. Много висок процент от мотористите са много добри като хора. Може би подсъзнателно знаят, че днес са тук, утре може и да не са…

bugi4.jpg– Напоследък по пътищата стана доста опасно, според теб защо никой не спазва правилата?

– За да седнеш зад волана, все пак имаш нужда от някакво елементарно домашно възпитание. Не може да си оставиш колата на светофара на аварийни и да ходиш да си купиш вестник. Да не говорим за карането в нетрезво състояние. Не знам защо се говори толкова само за пияните шофьори, а за друсаните – не. Аз съм виждал човек в джип как си шмърка на светофара. Какво да го правиш, той просто е за разстрел. Хората не разбират, че автомобилът или мотоциклетът могат да се превърнат в едно много страшно оръжие. Аз никога не карам, след като съм пил. Най-много някой път, без да се усетя, да съм изял бонбон пияна вишна.

– Какъв мотор караш?

– Една дърта Ямаха, за стар човек е добре. 280 ги качвам….

– Ти си на 46 години, мислил ли си да промениш външния си вид? Много хора го правят, защото обществото им го налага. Мъжете с дълга коса, например, не се приемат добре от повечето работодатели…

– В цялата история на човечеството мъжете са били с дълга коса. Това, че в края на по-миналия век на някой в някоя пруска казарма му е дошло да се подстригва като австралийска овца, това си е негово право. Няма нищо лошо и в късата коса, въпрос на разбиране. Но ще ми е тъпо аз да съм шеф някъде, да си намеря човека, който точно ми трябва за тая работа, и да взема другия, който е подстриган. Значи просто не ставам за шеф. По-добре да се скрия някъде и да си се подстригвам по цял ден.

– Харесваш ли се такъв какъвто си?

– Най-добре е човек да е естествен. Каквото – такова. Имам реална оценка за себе си. Рядко съм виждал някой да е толкова грозен, колкото мен. Това не ме притеснява по никакъв начин. И, което е главното, на мацките не им пречи. Щом те го приемат така радушно, аз търпя, какво да правя.

– Мислил ли си да емигрираш?

– На мен ми се иска да живея добре тук. Аз съм си малко патриотче. И на бой съм скачал затова, че хора не стават на химна на България. Съжалявам, че този израз “Обичам родината, мразя държавата” донякъде е верен. Но държавата я правим всички ние. А в случая не я правим.

– Защо се получава така?

– Вбесяват ме изрази като “Кога ще ни дават заплатите?”, те не ти ги дават, бе, ти си ги изкарваш. “Щели да ни спират парното, щели да ни вдигат данъците….”. Ами какво значи щели бе, ами отивате там. Един мъж в ловни дрехи влиза в Народното събрание и започва методично да убива народни представители. Охраната го събаря на земята, взима му пушката, идва шефа на охраната и пита: “К’во правиш, бе, човек?”. Оня мълчаливо изважда едно листче и му го подава. Той го поглежда и казва: “Господине, вярно е, че имате разрешение за избиване на хищници през цялата година, но това тука е резерват, имат имунитет.”

bugi8.jpg– Съавтор си на песента “Няма бира”, с което май не се гордееш?

– Нито Васко Кръпката има толкова тъпа песен, нито аз. Двамата я написахме съвсем на шега. В една класация за рок хит на хилядолетието беше класирана на шесто място. Аз съм си я пускал, така и не открих смисъла.

– Защо непрекъснато тръбят, че рокът е мъртъв?

– Ницше, тоя глупак, почна с израза “Бог е мъртъв”. Ницше е основателят на философията на живота. Това е един от най-големите вицове, които съм чувал. Значи той израства в комфорт и лукс, учи в елитарни училища, и е някаква абсолютна перцифуга, казано на шофьорски. Или пухльо. Това е съчетание от две думи, втората от които е мухльо. Един ден приятелите му успяват да го изкарат от къщи да пийне малко и той си ляга с една проститутка. Колко се е представил добре там, не знам, но хваща сифилис. И оттам нататък целият му живот е мрънкане, хленчене, обикаляне по скъпи курорти със затъмнени прозорци и замеряне с порцеланови чайници на прислугата. И тоя човек е основал философията на живота. Нещо не се ориентирам. Та той казва “Бог е мъртъв”. И всъщност, понеже от рокаджиите има по-интелигентни хора, идеята е, че рокът е божество, по тоя начин го обожествяват.

– Какво ще пожелаеш на рокфеновете в България?

– Никога да не се отказват от рока. Веднъж в края на един концерт го казах, на другия ден всички вестници го публикуваха, всички с различно име отдолу, даже имаше някои познали верния резултат. Казах им тогава, вие имате нужда от рок, и рокът има нужда от вас. Не го изоставяйте.

Снимки: авторката

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.