Проблеми в секса – грешка в софтуера

По-голямата част от проблемите в секса се дължат на проблеми в софтуера. Възпитанието и средата, в която израстваме, посяват в съзнанието ни вируси, които ни карат да блокираме като компютър.
Един от най-коварните паразити в сексуалния ни софтуер е марксистката максима, че „битието определя съзнанието”. Вулгаризирайки този материалистичен постулат, ние възприемаме секса и еротиката преди всичко като неща, които се „правят”. За нас сякаш не е важно кой какво преживява и какво единение постига в интимната близост. По важно е кой на кого какво е направил, при това сексуалните действия се описват с най-грубия дърводелско-фрезистки език, подчертаващ материално-биологичната природа на секса.

В духа на този вулгарен материализъм сме склонни да си обясняваме и проблемите в интимния живот. Когато нещо не се получава както го желаем, веднага сме склонни да търсим проблема в „машинката”. Българинът е особено вещ за това как разни хормони, простати и какво ли още не, движат неумолимо личния ни живот. По механичен начин идентифицираме дори най-съкровените си чувства. Много от хората, търсещи помощ в моя кабинет, по-лесно описват проблема си като механична повреда – „засечка” или „блокиране”на „инструмента”. За някои от тях е непосилна задачата да споделят своите преживявания и да изследват случващото се в контекста на специфичните интимни отношения.

Вулгарният материализъм прави валидни в съзнанието ни само обективно измеримите неща. Ние сме склонни да съдим за духовното единствено по материалните му измерения. Често хората със затруднена ерекция интерпретират капризите на члена като явно доказателство за загубата на еротично желание. В подкрепа идва и масовото убеждение, че с годините партньорите неизбежно си „омръзват”. Независимо от това някои вярват, че за да не ръждясат семейните отношения, „въртокъщникът” непрекъснато трябва да е в действие, дори и без наличието на особено желание. Символът на мъжествеността се възприема като магическо бутало във фамилния двигател. Колко странно, че независимо от бръмченето на този двигател, поне половината от партньорите в т.нар. „функционални” семейства (семейства без специфични сексуални нарушения), се оплакват от сексуална неудовлетвореност.

У нас „сексуалната удовлетвореност” и „разкриването на еротичния потенциал” са все още нови понятия, които не са популярни дори и в медицинските среди. Тяхното възприемане изисква малко по-сложна мисловна карта, в която сексът и сношението не са равнозначни, а постигането на истинска интимна близост между партньорите изисква нещо повече от постъпателни движения. Когато тази по-сложна духовна конструкция не е изградена, отново се връщаме към материалното.

„Опитай с чуждо” е любимата кръчмарска рецепта за почистване на семейната сексуална ръжда. В случая „чуждото” е нов сексуален обект, необходим ни като поредната усъвършенствана вещ, чрез която удовлетворяваме своите потребности. Опредметяването на еротичния обект може да ни мотивира и за участие в различни лизингови схеми, където ползваш, докато плащаш, без да се обвързваш с дългосрочен ангажимент. Хората с по-големи възможности пък могат да си позволят и паралелна експлоатация на няколко еротични обекта, при различни схеми на разсрочено плащане.

„Човекът като предмет за потребление” е естествен резултат от трансформацията на соц-материализма в безскрупулността на дивия постсоциалистически капитализъм. Тази нова житейска философия най-пълно се олицетворява в чалга културата, която издига в култ повърхностно видимото и материално измеримото. Културата на фалшивия блясък и бутафорните фасади. Подобно на надувните детски замъци, чалга конструкциите изглеждат огромни, лъскави и всемогъщи, но са пълни с въздух. Никой не се интересува от това кой и защо помпа пред очите ни тази Матрица, чието основното и предназначение е да ни „изпързаля”. Това забавлява по-наивните и инфантилните. Докато не разберат, че има нещо друго.

За добро или зло, другото се вижда не с очите, а със сърцето. То е достъпно само за просветените и благословените. За тези, които са приели, че „светът е такъв, какъвто сами си го направим”. Ако престанем да окайваме битието си и да оправдаваме с него малодушието си, ще усетим, че съзнанието ни е не просто „отражение на обективната реалност”. То е и автор на тази реалност във всичките й измерения, стига ние да пожелаем да сменим ролята си на жертви с тази на създатели. Тази нагласа е валидна с пълна сила в индивидуалния и семейния ни живот.
Ако човек приеме, че семейството не е гробница за любовта и секса, а е най-сериозното предизвикателство пред развитието ни като зрели личности, отношенията с партньора ни не само че няма да мухлясат, а подобно на истинското вино ще стават по-силни и дълбоки с годините.

Повярваме ли, че най-вълнуващите еротични мигове се постигат в духовното единение и разкриването на вътрешната ни красота, силиконовите маски и напомпани силуети ще останат безвъзвратно в Матрицата, която ги е тиражирала.
Изберем ли да развиваме чувствителността си и уменията си да сътворяваме съвместно с обичаните от нас хора своето обкръжение, няма да са ни нужни изкусните манипулации и безжалостни войни за контрол и власт, които ни карат да се чувстваме сигурни на този свят.

Добрата първа стъпка в този процес е да променим най-напред собствения си софтуер. Срещата с опитен психотерапевт би могла да е като корекция на софтуера, която идентифицира коварни дефекти и дефицити във възпитанието ни и едновременно с това предлага оптимални възможности за ъпгрейд. Човекът обаче не е компютър, а самопрограмиращ се субект, затова психотерапевтичната среща е само началото на процес, който ни помага сами да развием най-доброто в нас за собственото ни благополучие.

Не е нужно да чакаме проблемите да ни връхлетят или да се почувстваме безсилни, за да потърсим подкрепата на индивидуален консултант или терапевт. Често усещането, че сме способни на нещо по-добро, или убедеността , че заслужаваме по-добър живот, са отправната точка, от която тръгваме в най-вълнуващото пътуване към самите себе си.

––––––––-

* Доц. д-р Румен Бостанджиев е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. Основател и ръководител е на Фондация „Сексуалност и здраве”
Повече за д-р Бостанджиев и контакти с него в сайта www.erbos.com

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.