Лукас Подолски поздравява феновете след втория си гол срещу Полша. Снимка: Ройтерс

Европа е континент, оформен от миграцията. Никъде другаде това не може да бъде видяно по-ясно, отколкото на футболния терен. Както се случва и на Евро 2008, където 30 процента от головете бяха вкарани от родени в чужбина футболисти. За немците процентът е още по-голям.

А бундестимът не може да се оплаче от липса на голови възможности. Австрийците също. В първия половин час на мача с Полша (1:1) на три пъти техни състезатели можеха да открият резултата, останали сами срещу вратаря Артур Боруц. Но не успяха. За да дойде 93-тата минута, в която ветеранът Ивица Вастич – най-възрастният футболист на турнира – опъна мрежата от дузпа. Австрия, която е дебютант на такъв форум, най-сетне отбеляза първия си гол! Попадението на Вастич обаче имаше и още едно значение – това бе осмото на Евро`08, вкарано от футболист, който не е роден в страната, за която играе. Този ден три от петте гола бяха реализирани от чужденци.

Дори бегъл поглед върху съставите показва, че това далеч не е статистическа аномалия. В турския тим има петима гастарбайтери, в Португалия – също, в Хърватия и Франция – 7. А четирима от петте нападатели на Германия също не са родени в страната на Гьоте. На петия – Марио Гомес, баща му е испанец. Само 4 отбора – Румъния, Чехия, Холандия и Русия – нямат нито един състезател, роден в чужбина.

Снимка: Етническият хърватин Ивица Вастич бележи от дузпа историческия първи гол за Австрия на еврофинали. Снимка: Ройтерс

Не всички подкрепят тази тенденция. Докато Франция има дълга имиграционна история, а хърватите се възползват от пръснатите из континента свои чеда, много от поляците не приветстваха скорострелното натурализиране на бразилеца Гереро. Той пристигна в „Легия” през 2006 г. и получи полско гражданство само преди два месеца, без да знае дори дума на полски. Апологетите на решението припомниха бързото натурализиране на нигериеца Емануел Олисадебе, което бе остро критикувано от десните политици.

Самият президент на ФИФА Сеп Блатер обърна внимание на тази тенденция, макар и на клубно ниво. В началото на юни той опита да прокара ново правило, според което клубните отбори трябва да започват мачовете поне с шестима местни играчи. Планира се това да влезе в сила от сезон 2012/13, но може и никога да не се случи, защото е в противоречие със законите на ЕС. Според шефа на ФИФА клубовете с лекота ще купуват готови футболисти от чужбина вместо да отглеждат и инвестират в свои таланти. Блатер отиде още по-далеч – обясни провала на Англия в квалификациите с факта, че топ-отборите в Премиършип не спират да наемат легионери. “Откъде идват най-добрите английски футболисти? От средните отбори – а това отслаби националния тим, заяви босът на ФИФА наскоро. Т.е. в момента Англия подготвя най-добрите футболисти на противниците си на национално ниво.”

Друг поглед върху въпроса обаче показва, че Англия не се възползва достатъчно от европейския космополитизъм. Повечето от чужденците в съставите на Евро 2008 са отражение на нова Европа, която е станала по-близка в последните години.

Всъщност, уповаването на легионери е абсолютно задължително за много отбори, като например за германците. На Мондиал 2002 седем от 14-те гола за бундестима бяха отбелязани от чужденци. На Мондиал 2006 – ако изключим дузпите след редовното време срещу Аржентина и мача за трето място – 9 от 11-те гола бяха вкарани от родени зад граница, начело с етническите поляци Мирослав Клозе и Лукас Подолски. А на това първенство и трите попадения бяха дело на Принц Полди.

По сп. Шпигел