Ултрасите на „Левски”: Няма по-сладко от това да разбиеш червените прасета

Ултраси от „Левски“ горят пленени знамена на ЦСКА. Снимка: Булфото

Георги Н. е един от тарторите на крайната фракция „София – Запад” на запалянковците на „Левски” – ултрасите на ултрасите. Нейните членове са известни с най-скандалните изпълнения на стадиона и батални сцени извън него. Георги е автомонтьор по професия. За него футболът е не просто хоби, а начин на живот. „Победата над противника на терена и извън него значи чест, достойнство, отстояване на позиция“, казва ултрасът на сините. Мотото му е „Blood and Honour“, което в превод значи „Кръв и чест”.


– Какво мислиш за това, което се случи с ЦСКА?

– Нормално е, че се случи така. Рано или късно щеше да стане, щом Александър Томов беше шеф. Още през зимата играчите им го показаха – не им изплащаха премиите, те си обръщаха демонстративно джобовете.
Не се гордеем от начина по който „Левски” ще отиде в лигата, тъй като не завършихме на първо място. Но по правилник трябва да заемем мястото на ЦСКА.

– Коя е най-сладка ти победа извън терена?

– Няма по сладко нещо от това да разбиеш червените прасета, и то близо до техния стадион

– Има ли футболно хулиганство у нас?

– Разбира се, че има. Само слепците и лудите хора биха казали, че няма. Виждате какво става по стадионите – боеве, схватки, кървища, бомбички и какво ли още не. Ако нямаше футболно хулиганство, нас нямаше да ни има, защото ние сме „футболното хулиганство“. Ще възпитавам детето си така, както аз сметна за добре, но мисля, че то от малко трябва да бъде подготвено за трудностите в живота, така както е било в древна Спарта.

– Кога реши да ходиш по мачове?

– Всичко стана случайно. Бях едва в четвърти клас когато ходих на „Васил Левски“, и тогава реших да си направя шалче, тъй като нямаше по-различни от онези обикновените. По-късно се преместих в сектор „Б“, където забелязах някаква група със знаме и светкавица на него. След 1989 година направо се разсипахме от обиколки по стадионите . Спомням си много добре всяко едно наше гостуване. Със сигурност обаче мога да кажа, че най-тежко ни беше при гостуването на Б“Ботев“ в Пловдив, където ни правят винаги засади на гарата. Първият път не причакаха с камъни, с прътове, палки и какви ли още не предмети, но за съжаление се отървахме от меле, щото се появиха куките.

Най-върлите фенове на „Левски“ издигат лозунги дори срещу ръководството на клуба. Снимка: Булфото

Спомням си обаче, че на тоя техния стадион през 1992 година нямаше чешма с течаща вода. Наложи се да си купуваме вода от някакъв мазен циганин, който ни продаваше чаши с топла течност. Бирата бе рядкост, а трудно се намираше. Билетите за мача са въртяха към онези 20-25 стари лева. Ботевската публика много често ни устройваше изненади в една пресечка на бул. Източен, където ни нападаха с пръти и бутилки. Абе, кофти работа бе да се видиш и да се биеш с тия канари от „Изгрев бойс“ защото те си бяха големи бичмета. Постоянно се фукаха по вестниците, че нямат загубена битка в България. Техните врагове Локото бяха тогава много зле, едва събираха хора на гостуванията, ние в началото се биехме с тях, но по-късно станахме приятели. Така за няколко години създадохме „София-Запад“. Решихме да ходим из цяла България и да си имаме наши знамена, но с отличителен знак. Репликата Solo contra tutti (Сами срещу всички) стана наша вяра и девиз.

– Разкажи ни за първите бойни сцени?

– Първите бойни сцени си ги спомням много добре. Пак гостувахме на „Ботев” в Пловдив, когато преди това ги бихме с 2:0. Там стана як побой в близост до пощата. Пиехме си биричка, когато 2 групи с фенове ни обградиха. Носеха някакви тениски с черепи и метал надписи. Най-тъпото бе, че имаше и три женски скинарки, който се опитаха да ритнат един малък пич. Стана 20-минутно меле. Хвърчаха много столове, маси и чадъри. Едно от нашите момчета беше с разкървавена глава след побоя. Доколкото си спомням един направо го разсипа, след като го удари с кубинка в главата докато беше на земята. Голяма роля за това обаче оказа и полицията. Куките на майните са много тъпи и прости. Те им позволяват да си правят каквото си поискат.

Ултрасите от сектор Б палят факлите. Снимка: Булфото

Преди това меле разбрахме, че скапаните селяни са били деца с шалове на „Левски” на Орлов мост. Имат един тъп шеф, на когото викат Газката, а по-нормален е онзи Челси, но той се ожени и вече не е така опасен.
Най-яко беше да се сблъскаш с прасетата в началото на 90-те години. Тогава Дучето търсеше популярност и ни канеше на боища вечерта до езерото “Ариана“. Най-често битките бяха 10 на 10. Събирахме се и избирахме най-лудите глави. Само веднъж съм ходил на такива срещи, но тогава те не се появиха. Носихме по 10-15 бомби за да им вземем тока. Най-яко беше като им крадяхме скапаните знамена. Правихме им уникални засади в кв. „Изток”, понатупвахме ги преди мача, взимахме им знамената на тия квичащи животни.

– В чужбина, когато сте ходили, как процедирахте?

– До Сплит бяхме за първи път. Там се засякохме с тая публика Торсида. Живи отрепки са. Вярно е, че правиха страхотна хореография, ама са тъпи само пляскат с ръце и палят факли. Много красив град. Разбира се и там не мина без последствия. Сбихме се с тяхната агитка. Стана доста корав бой, но им взехме шалчетата в старата част на града. Спомням си и гостуването На Галатасарай в Истанбул. Беше яко – пиене и крадене. Взехме си бири от един магазин до стадиона без да ни видят. Преди това сме правили същия номер на звездата до Ямбол, в Бургас и къде ли още не. Просто си влизаш в капанчето, като двама трима купуват, а другите прибират месо от тенджерите. После си обирахме бензиностанции до Стара Загора и Ловеч, ама преди това си слагаш качулката и очилата, че да не стана някоя засечка.

Подпалени седалки по време на мач. Снимка: Булфото

Турците имат обаче яки ченгета, ескортират ни из Истанбул, а даже ни помагат при ориентирането. Държаха ни близо 2 часа на пункта като се връщахме в България. На стадиона преди мача тогава фесовете ни мятаха бутилки и факли, ама после им строшихме главите на Герена. Едва дойдоха петдесетина резаци. В Загреб не успяхме да идем на България- Хърватска, щото скапаните хървати ни спряха на границата. Естествено ние не си кротувахме. Счупихме един прозорец на рейса и измъкнахме две-три седалки. Повечето се бяхме напили като мотики.

– Събирате ли се някъде преди мач?

– Преди на Синьото и в „Люлин” и „Хаджи Димитър”, а сега по центъра. Някой път ходим да гледаме юношите и децата на помощните терени до Герена, но сега по-рядко го правим. Не може да понасяме ония от школата – Саид и Виторио. Нямат нищо общо с историята на „Левски” – някакви жалки отрепки, дето ги нае Батков. Тоя „Левски” не е като преди. Сега малко ни е тъпо, че няма обиколки в чужбина, ама ще чакаме Лигата или УЕФА.

– Какви са ви отношенията с Националния фенклуб на Левски?

– О, какво да говоря за тия. Нямам думи за тях. Само ще кажа, че публиката им се държи така все едно са на опера. Въобще не си говорим с тях. Много рядко го правим. Имало е случаи, в които даже сме се били помежду си.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.