Валенса и полските тайни служби – сблъсък между истината и паметта

Нова книга в Полша твърди, че лидерът на „Солидарност“, носител на Нобелова награда и бивш президент Лех Валенса е бил свързан с тайните служби преди 1976 година. Снимка: ксиамзиус.лт

Дали Лех Валенса, най-известният жив поляк, е бил сътрудник на тайната комунистическа полиция? През последните 15 години той яростно отрича това. Агентът „Болек“, чието име се появява в архивите, е друг човек, който е от кръга на познатите му. Валенса вече спечели редица съдебни дела за изчистване на името си.

Новата книга по тази тема, която предстои да излезе, е дело не на смахнати теоретици на конспирацията, а на Славомир Ценцкевич и Пьотър Гонтарчик – двама уважавани полски историци от Института за национална памет (институцията, която съхранява архивите на тайните служби). Те твърдят, че разполагат с неизвестни досега документи, според които Валенса (лидер на „Солидарност“, носител на Нобелова награда, бивш президент) е бил свързан с тайните служби за известен период от време преди 1976 година. Това предизвика бурен скандал, като настоящият президент Лех Качински размени остри думи със своя някогашен съюзник.

Спорът не е само за евентуална погрешна стъпка отпреди повече от 30 години. Той засяга и по-близкото минало на Полша. Някои смятат, че видимо хаотичното поведение на Валенса и лошият подбор на съветници, докато беше президент от 1990 до 1995 година, са били плод на изнудване (нещо, което той категорично отрича). Така стигаме до най-спорния въпрос в съвременната полска политика.

Според голяма част от поляците ПНР (тоест Полската народна република) е била основана на беззаконието. Всичко, което се е случвало тогава, включително и т. нар. дисидентска дейност, е било преструвка и измама, дирижирана от полската или съветската държавна сигурност. Други смятат ПНР за прагматичен отговор на безизходното положение, в което изпада Полша след 1945 година. Със сигурност е било за предпочитане да живееш възможно най-добре, вместо да загинеш в гората или да изгниеш в затвора.

През 1980 и 1981 година „Солидарност“, под ръководството на Валенса, хвърли мост над тази пропаст. Идеята, че интелектуалците дисиденти могат да се обединят с работниците в промишлеността и да сключат сделка с комунистическите бюрократи създаде прецедента с Кръглата маса от 1989 година, когато еднопартийната държава преговаряше за собствената си смърт.

Спорът за това, дали споразумението е било почтено преминаване от тоталитаризъм към свобода, или е било срамен пазарлък, в който предатели и престъпници избягват от отговорността за своите действия, все още е ожесточен. Проблемите, които може би стоят пред Валенса, са проблеми на милиони поляци, включително и на онези, които са управлявали страната от 1990 г. насам.

Един от възможните отговори е това, че в началото на 70-те години поведението на Валенса е просто без значение. От 1980 година нататък със своето забележително умение да преговаря, харизматичната си личност и с непоколебимата си храброст в ареста той е изкупил всички свои младежки грешки. Подобно на мнозина публични фигури той беше велик, когато беше в апогея си, и е по-добре да не се набляга чак толкова на случилото се преди или след това. Уинстън Чърчил пиеше твърде много, зле разбираше икономиката и имаше осъдителни възгледи по расовия въпрос. Даже основоположникът на съвременна Полша Йозеф Пилсудски е сътрудничил, между другото, на руската царска тайна полиция.

От тази гледна точка Лех Валенса е полска „запазена марка“, символ на храбрата борба на страната за свобода – очерниш ли него, очерняш и Полша. С отминаването на годините международният имидж на Полша все повече се обвързва с постиженията на други хора, така че спорът ще заглъхва. Но той все още е от значение.

Намесата на президента Качински е сякаш плод на отмъстителност и недомислие. Някои даже смятат, че историците от Института за национална памет трябва да съсредоточат вниманието си върху други теми. Но пренебрегването на проблема няма да го отстрани. Ако аргументите за дискретността са силни, аргументите за истината са още по-силни. В случай че доказателствата са необорими, Валенса все още може да признае своето прегрешение. Ако не са, мнозина няма да им повярват. Но потулването би било пагубно и в двата случая.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.