Бай Илия от подлеза на Орлов мост: За какво са ни всичките тези пари?

Бай Илия. Снимка: авторката

Бай Илия е 77-годишен и се самоопределя като „художник по призвание“. Картините му приличат на детски рисунки. Надраскани са с химикалка, фулмастер или каквото е имал подръка, върху картони, мръсни и измачкани хартии, кутии от пица и др. От няколко сезона Бай Илия седи на стълбите на един от подлезите на „Орлов мост“ в София, увит с одеяло. Около него са подредени остатъци от кашони, дюшеци, папки с рисунки и вещи, които приличат на остатъци от покъщнина. Повечето хора го мислят за бездомник и предпазливо го заобикалят. Някои му оставят дребни монети, а той ги поздравява дружелюбно.

„Оооо, здравейте, здравейте“, приветства Бай Илия, усмихва се, прекъсва рисуването си и се вглежда с интерес в очите на човека, който се е спрял до него. „Не живея тук – имам си една барачка, прибирам се вечер, но тук си рисувам. Искам изкуството ми да бъде близо до хората, за които е предназначено. Всички рисуват в разни ателиета, работилници, студия, а аз тук – на стълбите на този подлез. По-спокойно ми е, защото на другите подлези има охрана.

Рисунка на бай Илия. Снимка: авторката

Аз съм художник по призвание. Цял живот трябваше да работя, да изкарвам пари, да мисля за някакви важни неща, а сега съм вече свободен и се опитвам да си осъществя мечтите. Нали все така казват хората – като се пенсионирам, ще прочета всички книги, ще пътувам, ще направя всичко, за което не ми е останало време. Е, моето време дойде и аз реших да си изпълня мечтите. Да осъществя своите младежки желания. Мечтаех да стана художник и ето – сега съм художник. Дали рисувам добре или не – сбъдвам си мечтите. Тук минават студенти и ме питат: „На колко си години?“ Аз им казвам: „На 18 съм.“ Защото си сбъдвам младежките мечти. Преди какво беше – цял живот все гонене, гонене, гонене за пари. Пари, пари, пари и всички се гонят. Живот ли е това? За какво са ни тези пари? Колко му е стомахчето на човек, че да му трябват толкова много пари? Не може ли да се живее повече по законите на природата? Какво ще правим с тези пари, какви са тези бурни страсти, дето ни тресат и ни карат да се гоним като полудели? Защо ни е това бягане?

Може да ви разкажа за моите мечти и стремления. Иначе какво да ви говоря – за пари не ми се говори. Възможностите са ми много мизерни. Пенсията ми е много мизерна – последно като ми я увеличиха, стана 131 лева и 20 стотинки, ама си живея нормално и даже не харча нито един лев от тази пенсия. Тук някои хора ми дават стотинки, купуват картинки и нали ви казвам – човек няма нужда от много. Иначе ги продавам, както се договорим с човека – кой колкото даде. Най-големите ми фенове са студентите от Софийския университет. Те като минат оттук, все си купуват по нещо.

Рисунка на бай Илия. Снимка: авторката

Започнах да рисувам, когато ми дойде възрастта да осъзная, че идва финалът на живота ми и че човек трябва да остави нещо след себе си. Иначе какво – само пари, преследване на материални цели и страсти неудържими. Няма смисъл от тези неща. Човек трябва да има мечти. Аз имам и по-големи мечти и затова сега търся спонсори и спомоществователи. Имам едно дворно място (преди това там имах къща, ама цигани ми я запалиха – само една барачка ми остана след пожара) и това място е безценно за мен. Всяко място на земята по принцип е безценно и никой не трябва да вярва, че е негова собственост. Земята не е на никого. Тя е едно огромно хранилище за всички растения, дървета, животни и хора. Тя не е моя или твоя, защото принадлежи на Бог. Затова аз мечтая, там, на мястото на къщата ми, да построя религиозен център. Храм за всички религии! За всяка религия да си има параклис, а в средата да е Божият храм. Защото религиите са много, а Бог е един. А секти колко има, да не говорим. Но Бог е един. Ето – погледни към небето над нас и ще видиш. Кой твори? Кой движи тази галактика, това астрално пространство, този космос?

Бай Илия в „ателието“ си. Снимка: авторката

Спорните въпроси за религиите са много, а Бог е безспорен. Кой е мислел, че държавите от Европа ще се обединят един ден в Европейски съюз? Кой е вярвал, че ще се възстанови Римската империя? Как народи, които са воювали яростно и до изтребление, се обединиха и заживяха в мир? Това е пак нещо божествено – от Бога. Така че, това ми е мечтата – да направя храм за всички религии. Ако някой иска да ми помогне – добре. Ако не – сам ще го правя. С каквото имам, с това ще го правя. От дърво ли ще го направя, от какво ли, ще видя. Те сега изхвърлят толкова много строителни материали, рамки, заедно със стъклата, врати, мебели… През няколко години си сменят всичко – все ще намеря с какво да си построя храм. И в него няма да има попове. Защото най-големият враг на религията е попщината. Вместо да служат на черквата, те произвеждат корупция. Затова са най-големите врагове. Кой разпъна Исус Христос? Фарисеите! За да не изпуснат кокала. Пилат ще ми обвиняват. Ами аз не намирам никаква вина в него – под давлението на фарисеите (защото иначе ще изгуби поста си) той е бил принуден да подпише смъртната присъда на Исус Христос и разпятието му на кръста.

В храма, който съм намислил да строя, всеки ще се моли в параклис, който отговаря на религията му и след това ще се събираме в общата зала, за да отдадем почитанието си на Бог. Нека всеки, със своята религия, да допринесе за общата култура. Тези разкопки, които намираме днес – всичко е представено там в религиозна форма. Всеки човек вярва, че носи от божественото, особено когато обича. Всеки иска да вярва, че дори да умре, това няма да е неговият край, а ще се отдели някъде, ще се разкае и ще се изповяда. Всеки иска да вярва, че може и да има Бог, може и да има рай, може и да има някаква душа, която да попада в Божието царство след смъртта на тялото.

Младите хора много не вярват в това, но ако се вгледате в нашата планета и в цялата вселена, ще повярвате ли, че всичко това е създадено без божествена намеса? Трябва някъде да е концентриран някакъв могъщ разум, който да движи всички тези вселенски дела. Дали ще го наричаме Бог или вселенски разум, няма значение.“

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.