Ирак започва да се стабилизира сам

Иракчани гледат иракски войник, охраняващ път в Амара. Ирак става все по-сигурен благодарение на допълнителните американски войски и на уменията на правителството. Снимка: Ройтерс

След всичките кръвопролития и груби грешки скептицизмът е основателен, когато от Ирак идват добри новини. Въпреки това вече е ясно, че през изминалите няколко месеца, докато американците бяха погълнати от първичните избори за партийните номинации за президент, много неща в Ирак най-накрая започнаха да се оправят.

Положението се подобрява не само защото след изпращането на допълнителни войски в Ирак по искане на генерал Дейвид Петреъс намаляват убийствата. Иракското правителство придоби повече влияние и увереност. Благодарение на растящите цени на петрола в страната влизат много пари. Ирак се опълчва на различните милиции и затвърждава независимостта си както от Америка, така и от Иран. Започнаха да заглъхват застъпващите се във времето войни – сунити срещу американци, сунити срещу шиити и шиити срещу шиити – които разкъсваха Ирак след инвазията през 2003 година.

Страната вече не изглежда в непосредствена опасност от разпадане или заради безкрайна анархия. През септември 2007 година нашето списание подкрепяше изпращането на допълнителни войници, не защото имахме вяра в Ирак, а единствено водени от отчаяната надежда, че допълнителните войски могат да спрат кръвопролитията и да предотвратят влошаване на обстановката. Сега ситуацията е различна: в Ирак все още цари хаос, но започва да изглежда постижимо да се осигури нормално бъдеще за неговия народ.

Оръжията млъкват

Както признава генерал Дейвид Петреъс, постигнатият напредък е крехък и може да бъде загубен. Той обаче е реален. Само допреди няколко месеца Ирак беше обхванат не само от ожесточена антиамериканска съпротива, но и от сблъсъци на верска основа, които Америка изглеждаше безсилна да спре. Тези, които смятаха, че оставането на войските в страната само влошава ситуацията, можеха да се позоват на огромния брой жертви на насилието в страната като доказателство за правотата си. Сега обаче е време да преосмислят нещата. Всеки от тези конфликти започна да отшумява.

Малцина сунити, вдъхновени от исляма или от негодувание срещу присъствието на чужди войски в страната, продължават да нападат американските сили. Много сунитски племена обаче, отвратени от зверствата, извършени от някогашните им чуждестранни или не съюзници в Ал Каида, се присъединиха към така нареченото сунитско пробуждане и минаха на страната на Америка. В същото време сунитите и шиитите спряха масовите кланета, последвали взривяването на шиитски храм в началото на 2006 година. Изпращането на допълнителни войници, инициирано от генерал Петреъс, е само една от причините за това. Друга причина, която не говори толкова добре за американците, е, че след миналогодишното яростно етническо прочистване малко квартали останаха със смесено население. Намаляването на насилието се дължи и на факта, че мнозина иракчани, нагазили за кратко в ужаса на поголовната сеч на верска основа, взеха съзнателно решение да се отдръпнат.

Конфликтът между шиити и шииити също заглъхна. През изминалите няколко седмици иракският премиер Нури ал Малики опроверга славата си на слаб държавник, като изпрати армията да поеме контрола над пристанищния град Басра и известния като Садр сити багдадски квартал, които до този момент бяха бастиони на влиятелната милиция, ръководена от радикалния антиамерикански шиитски духовник Муктада Садр. Фактът, че Садр реши, че е по-разумно да не се съпротивлява, подсказва не само, че армията вече е достатъчно силна, за да се справи с частните милиции, но и че държавата е придобила много по-голяма политическа легитимност, най-малкото в очите на шиитите.

Върховният главнокомандващ на американските сили в Ирак Генерал Дейвид Петреъс на пресконференция в Ирак. Генералът твърди, че постигнатият напредък е крехък и трябва да се пази внимателно. Снимка: Ройтерс

На всички е ясно, че тези конфликти могат да се възобновят. Днешната подкрепа на сунитите за американските войници може да се изпари и те отново да насочат гнева си срещу американците и срещу шиитите, ако не получат достатъчно влияние в новия доминиран от шиити обществен ред. Що се отнася до шиитите, не е ясно дали Садр се е отказал безвъзвратно от насилието. Това не е единственото политическо движение, което разполага със собствени войски. Както сунити, така и шиити и кюрди все още гледат на своите милиции като на защита срещу несигурно бъдеще.

Като вземем предвид всичко това, ситуацията в Ирак все още е далеч от нормализиране. Но ако затишието продължи, политиката поне ще има шанс. Поради тази причина следващата задача на Малики е да се погрижи за произвеждане на провинциалните избори, които трябва да се състоят до края на годината. Добра избирателна активност сред сунитите, малцина от които гласуваха на изборите през 2005-та, може да ги върне в управлението и да им позволи да упражняват сериозно влияние поне в собствените си провинции. Изборите може също така да предоставят на садристите полезна алтернативна пътека към властта, ако те наистина са се отказали от насилието и решат да участват в тях.

В същото време Джордж Буш продължава да има роля за стабилизиране на страната и тя е да не прави неща, които могат да го изкушават. Той не трябва например да напада Иран. Една от впечатляващите характеристики на сегашното иракско правителство е отказът му да избира дали да застане на страната на Америка или на страната на своя съсед. За да има успех то се нуждае от добри отношения и с двете страни. Буш трябва също така да намери начин да остави на приемника си усилията за договаряне на ново споразумение за статута на американските сили в Ирак. Това може да се превърне в парлив въпрос по време на изборите в Ирак, тъй като сегашният мандат на ООН изтича. Твърди се, че Малики настоява за гаранции, че Америка ще защитава границите на Ирак. Опонентите му обвиняват Америка, че се стреми да създаде постоянни бази в Ирак, като по този начин превръща страната във васал. Би било неправилно, ако един слаб политик във Вашингтон върже ръцете на следващата администрация по тези въпроси.

Америка трябва да пази крехкия напредък

Изтъквайки подобряващата се обстановка в Ирак, нямаме за цел да оправдаем подкрепата на „Икономист“ за инвазията през 2003 година. Животът на твърде много хора беше съсипан, за да правим това. Историята ще запомни инвазията и окупацията като провал. Дори сега иракчаните живеят в постоянен страх от насилствена смърт: стотици биват убивани всеки месец. За жалост те продължават да бъдат лишени от основни неща като работа, чиста питейна вода и електричество. Правителството на Ирак придобива увереност с по-бързи темпове, отколкото расте компетентността му. То все още е разделено на фракции, а много често и корумпирано.

Не целим и да изтъкнем, че напредъкът в Ирак прави основателна настойчивостта на Маккейн, че американските войници трябва да останат в страната за неопределено време. Един по-сигурен Ирак може да направи плановете на Барак Обама да изтегли повечето американски военни до 16 месеца по-осъществими, въпреки че засега започването на прибързано изтегляне изглежда безразсъдно. За да запази крехкия напредък обаче, Америка трябва да прояви гъвкавост. И двамата кандидат-президенти трябва да си оставят отворени възможностите си за действие. Ако следващият президент на Америка сбърка с Ирак, защото е изключил дадена възможност по време на кампанията си, всички постижения могат да бъдат пропилени и Ирак бавно ще се върне към страданията и отчаянието. Това ще означава втори провал.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.