Как Франция ще реформира военните сили в Европа

Френският президент Никола Саркози представя новата си концепция за френските въоръжени сили, които ще трябва да реагират основно срещу терористични и Интернет-атаки. Снимка: Ройтерс

Франция пренарежда военните си приоритети и на преден план излизат защитата срещу терористични нападения, връзките с НАТО и една по-сериозна политика на Европейския съюз в областта на отбраната. Това породи въпроси за начина, по който Франция възнамерява да постигне целите си.

В стратегията за въоръжените сили, която президентът Никола Саркози представи, тероризмът е посочен като „най-непосредствената заплаха“. Говори се за по-тясно сътрудничество между армията и службите за вътрешна сигурност и се набелязват цели за укрепване на френското разузнаване. Според военните анализатори тези планове са отзвук от мерките, които предприе Великобритания след терористичния акт в Манхатън на 11 септември 2001 година. Те отбелязаха също, че Франция е впечатлена от начина, по който Великобритания се справи със ситуацията след атентатите в лондонския транспорт през 2005-та, при които загинаха 52 души.

„Става дума за промяна в оценката на заплахата“, коментира Бастиан Гигрич от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. „Вече не става дума за класическата война за територии. Говорим за много други неща, между които и тероризма.“ Той има предвид загрижеността на Запада по проблеми като разпространението на оръжия за масово унищожение и атаките срещу Интернет-системи.

Саркози очерта плановете си за една по-мобилна армия, с по-малка численост и по-добре технически оборудвана. Около 10 000 войници ще имат готовност да изпълняват в страната различни задачи, вариращи от защита срещу терористични нападения до борба с пандемии и кибератаки. Плановете за реформи на френската армия, която както много други, все още носи наследството на статичната сила от времето на Студената война, целят също тя да бъде по-подготвена да изпълнява антитерористични мисии в чужбина.

Според френските власти плановете за съкращаване на десетки хиляди работни места в сферата на отбраната, много от които са от обслужващия персонал, целят да се освободят средства за крайно необходимо оборудване, като например бойни хеликоптери и приспособления за защита на войниците. „Опитват се да оползотворят максимално средствата си. Поуката, която извлякоха от Балканите и от Афганистан е, че имат нужда от военна техника“, коментира Даниел Кеохан от Института на ЕС за изследване на сигурността в Париж. „Това би имало смисъл при един ограничен бюджет.“ Според него френските разходи за отбрана са доста големи в сравнение с тези на повечето европейски съюзници, но все пак бюджетът за отбрана ще остане на сегашното ниво – малко над 2 процента от брутния вътрешен продукт на страната.

Според НАТО плановете за създаване на по-мобилна армия ще направят Франция по-полезна за операциите на алианса – от Афганистан до Косово. Гигрич смята, че това ще подтикне останалите съюзници да преразгледат сериозно положението със своите армии. „Това не означава, че другите ще могат да се отпуснат“, допълни той.

Хавиер Солана, бившият генерален секретар на НАТО и настоящ върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, твърди, че военният съюз се нуждае от добре оборудвани сили, които да бъдат на разположение. „Според мен ще се осъществят модификации и адаптации във военните структури на няколко страни от НАТО“, каза той.

Без отговор обаче остават въпросите за предложението на Саркози да върне Франция в обединеното военно командване на НАТО, което тя напусна преди четири десетилетия и за това, какво ще поиска той в замяна от съюзниците, за да се подсилят често неуверените опити на ЕС да се превърне в играч в областта на отбраната. Изглежда Франция се е отказала от исканията си за създаване на генерален щаб на европейските въоръжени сили, след като Великобритания възрази, че това ще е дублиране със силите на НАТО. Страната обаче все още не е потвърдила изрично каква е визията й за способността на блока за военно планиране.

Френските предложения към партньорите от ЕС да използват съвместно част от средствата за отбрана като скъпите тежки военнотранспортни самолети от ново поколение А400М, получиха широка подкрепа. Призивите към блока за създаване на 60-хилядни сили за бързо реагиране обаче бяха посрещнати с въпроси и недоумение.

Това е връщане към целта, за която ЕС се споразумя през 1999 година, но която така и не беше реализирана, тъй като държавите не отделиха необходимите войски. След това блокът започна да си поставя по-скромни цели като създаването на многонационални „бойни групи“ от по 1500 души, които да могат да бъдат разполагани в горещите точки. „Оттогава насам ЕС акцентира върху краткотрайните мисии и разполагането на малобройни сили“, отбеляза Кеохан.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.