СофияПловдивВарнаБургасРусе

Петър Трайков: Топлофикация ще работи с гориво, получено от боклука на София

Петър Трайков, директор на дирекция „Околна среда“ в Столична община. Снимка: авторката

Петър Трайков е директор на дирекция „Околна среда“ в Столична община. През март общината взе решение отпадъците на София да се преработват чрез механично-биологично третиране и производство на алтернативно гориво. Възможни са различни варианти на завод за боклука, един от които е изгарянето им като гориво в ТЕЦ-овете на София, което може да поевтини парното на софиянци, все по-зависимо от растящата цена на руския газ. С такава технология се изгарят отпадъците в различни европейски градове, например Стокхолм, без това да замърсява въздуха. Но София се ориентира към друг метод. Консултантът на проекта – германската фирма “Фихтнер”, предложи 4 варианта за третиране на столичната смет, от които комисията предпочете алтернатива 2. При нея, от общия сметищен поток предварително ще се отделят отпадъците, които може да се рециклират. Те ще се предават на заинтересовани фирми, за да се използват повторно. От остатъка ще се произвежда алтернативно гориво, което ще се продава на ТЕЦ-овете в „Топлофикация – София“, на ТЕЦ-а, собственост на „Кремиковци“, или в различни циментови заводи. Малкото останала накрая обезвредена смет ще се депонира.

– Избрана ли е окончателно технологията, по която да се преработва сметта на София?

– Има решение на управляващия орган на проекта, което ни предстои да съгласуваме задължително и с Европейската комисия, защото все пак чакаме финансиране от Европейския съюз.

Има ли възможност избраната алтернатива 2 да се промени в хода на разговорите с ЕК и да се отиде на друг вариант?

– В ЕК няма да са изненадани от това, което сме избрали, защото са запознати с всички етапи от реализацията на предпроектното проучване досега. Ние ги информираме периодично. Г-жа Мария Бояджийска (председател на управляващия комитет на проекта „Управление на битовите отпадъци на Столична община“ и зам.-кмет на София) ходи там и са коментирали нещата, така че в ЕК са запознати, няма да се изненадат. Въпросът е вече като го имаме като решение, да го имаме съгласувано и с тях. Така е редно.
Вече имаме утвърдено финансиране за проекта с индикативна стойност от 131 милиона евро, но решихме да следваме буквата на правилата, които са разписани в Брюксел, за да сме сигурни, че ще получим финансиране и то точно за такъв проект. Ако има нещо, което трябва да се допълни, идеята е още сега то да се отрази в цялостното изпълнение на проекта.

Каква част ще съфинансира общината? Задължително ли е съфинансирането?

– Да – минимум с 15%. До 85% от стойността на проекта има възможност да ги получим като безвъзмездно финансиране от ЕС, съгласно правилата на оперативната програма „Околна среда“, но зависи колко ще бъде преценено да ни отпуснат от Брюксел. Защото проектът, с тази висока стойност (над 70 млн. евро), минава за становище през нашето Министерство на околната среда и водите, след което отива директно за разглеждане и за оценка в Брюксел. Формулярът се внася оттук, но се оценява и одобрява от Брюксел.

Колко е стойността на този проект, ако сравняваме алтернатива 2 и 4?

– На четвъртото предложение финансирането е повече – излиза към 180 милиона евро. Това беше и единият от аргументите, които натежаха в полза на алтернатива 2. При четвъртата алтернатива, понеже се предвижда съоръжението да произвежда електрическа и топлинна енергия, тоест има възвръщаемост на инвестицията, няма как да получим висок процент финансиране от Европа. Един вид – ако ни отпуснат 25-30% от стойността на проекта, трябва да сме доволни. Тяхната логика не е да финансират проекти, които носят печалба. Те отпускат средства за съоръжения, които са свързани с голям разход и не генерират никакъв приход – тоест, съоръжения, които не могат да се издържат от работата си. Когато се самоиздържа, както е в случая с инсинератора (завод за изгаряне на сметта), те казват: „За какво да ви даваме пари, като така или иначе ще произвеждате ресурс, който има пазарна цена? По разчет на тези пазарни цени, на вас не ви е необходимо финансиране и по-добре да го дадем там, където няма възвръщаемост на разходите“.

Алтернатива 2, щом не е толкова рентабилна, как ще се издържа като заработят новите инсталации? Трябва ли общината да налива средства в дейността на инсталациите и колко?

– То и в момента се наливат – по линия на такса „смет“. До 3-4 години планираме приходите от такса „смет“ да се увеличат, след като оптимизираме събираемостта. Сега има около 20% несъбираемост на тази такса, но се работи по въпроса това да се промени.

Какви са експлоатационните разходи за обработката, т.е. за обезвреждането и депонирането на отпадъците в София в момента?

– В София цялата сума, която постъпва като приход от такса „смет“, е 100 милиона лева годишно в бюджета на общината. За сравнение, във Виена са 300 милиона евро, тоест – към 600 милиона лева.

Вариант 2, който е избран, колко струва като инвестиция?

– Около 104 милиона евро са съоръженията по алтернатива 2, които са залегнали в предложението. Това е депо за неопасен, предварително третиран отпадък, инсталация за компостиране на същата площадка. Тунелно, закрито компостиране, за да не се отделят миризми и да е едно наистина съвременно съоръжение. И вече на другата площадка – инсталация за механично и биологично третиране, и производство на алтернативно гориво с линия за прецизно сепариране.

Снимка: авторката

При този процес колко ще излезе на тон преработката на отпадъците? Колко ще са експлоатационните разходи на съоръженията?

– Няма да се наложи да се увеличи такса „смет“ на софиянци по сегашните разчети и по сегашните цени на енергийните суровини. Това е също силен аргумент да се избере тази алтернатива – за да не се отразява на населението. Иначе най-лесно ще изберем най-модерната технология, но както и кметът каза: „Плазмена технология има, правят се разработки, но това струва много пари. Няма как да стане.“ Някой трябва да го покрие този разход, а и тези инсталации – плазмените, не са масово въведени, те още са на експериментално ниво и тепърва ще се доказват. Това ще продължи години – поне още 7-8 години. Ние нито имаме време да чакаме толкова години, нито можем да защитим това инвестиционно предложение пред ЕК. Ако ни попитат: „Как го избрахте това нещо и като струва толкова скъпо, защо ние трябва да ви ги дадем пари?“, ние какво да им кажем: „Защото е много екологично чисто.“ Ами те ще ни кажат: „И другото е екологично чисто, то отговаря на всички норми, но е в пъти по-евтино и е доказано, и работещо, вече от години.“

Избрана ли е площадка за изграждане на инсталациите и има ли одобрени площадки в „Топлофикация – София“, на които е възможно да се разположат инсталациите, за да се използва после там горивото?

– Избрани са две потенциални площадки в „Топлофикация – София“. Това са ТЕЦ „Люлин“ и ТЕЦ „София“. И на двете площадки има достатъчно място да се постави инсталация за оползотворяване на това гориво – поне по предварителни разчети е така. Проблемът там е, че първо трябва да се види какво ще се случи с дружеството, затова не можем да разчитаме изцяло на „Топлофикация – София“ и да кажем: „Това е решението – там ще го изгаряме“, защото не се знае утре какво решение ще се вземе за бъдещето на дружеството. Рискуваме да попаднем в една ситуация, в която дружеството да е частно, общината, която в момента е акционер, да няма възможност да оказва влияние върху взиманите решения, и пак да се стигне до едно извиване на ръце, да няма къде да се прилага това гориво.

От потенциалните площадки – село Яна и гара Богров, избрана ли е някоя окончателно?

– А, вие за това ли питате? Площадките на „Топлофикация – София“ не отговарят като изисквания за разполагане на тези съоръжения, които ще бъдат в Яна и в Богров, защото, първо, са малки, не са достатъчни като площ, и второ, отстоянията от жилищните сгради не са достатъчно големи, съгласно изискванията на нормативните документи. Няма как там да се изгради нито депото, което ще бъде на Яна, нито инсталацията за механично и биологично третиране и производство на алтернативно гориво, която ще бъде на Богров.

Тоест, вече са избрани категорично и двете площадки – и Богров, и Яна, и там със сигурност ще се строят съоръженията?

– Да, точно така.

Те имат ли някаква директна връзка с „Топлофикация“, за да може евентуално по-лесно да става доставката на горивото?

– Не са свързани и това пак е слабост на закона, оттам идва ограничението. Малко сме в ситуация като в Параграф 22 – имаме изисквания площадките за съоръженията и инсталациите за преработка на отпадъците да отговарят на ред условия по най-различни наредби и закони – за опазване на околната среда, за управление на отпадъците, на наредба 7 – те са хиляди документи. Но за да отговори на отстоянията, на хидрогеоложките изисквания, да няма странични въздействия върху компонентите на околната среда в близките населени места, площадката трябва да е извън населено място. А пък тези терени не са снабдени с никаква инфраструктура. Ако наблизо минава път, ние се радваме и дори сме ги избирали така, че все пак да са на комуникативно място от транспортна гледна точка. Но пък да има до тях топлопреносна мрежа – това е лукс, който в нашата ситуация няма как да се осъществи, за да се изгради над тях съоръжение, което да генерира топлинна или електрическа енергия. На този етап е така, за съжаление. Затова вариантът с терените, налични в ТЕЦ-овете, стои само за изграждане на съоръжение, което да оползотворява евентуално това алтернативно гориво, което ще се произвежда.

Снимка: авторката

Тоест, ако „Топлофикация – София“ се приватизира, от новия инвеститор ще зависи дали иска да изгради такива съоръжения, така ли?– Да.

А това вторично гориво ще поевтини ли цената на топлинната енергия, ако се продава на „Топлофикация – София“? То по-евтино ли е от природния газ? Колко излиза на тон?

– По предварителните разчети засега излиза между 20 и 35 евро на тон, но на тон преработен, постъпващ отпадък (не изходен продукт).

С колко такова гориво може да се захранва „Топлофикация“? Колко природен газ ще се спести?

– Като цяло цената за топлинната енергия едва ли ще поевтинее, защото паралелно с цената за преработката на отпадъка и там ще има енергопотребление, което неминуемо ще рефлектира върху цената на крайния продукт. Това, което искаме да постигнем, е да не се вдига цената на топлинната енергия за много време напред. Например – благодарение на влагането на това алтернативно гориво, цената на топлоенергията да не се увеличава за 10 години напред. Защото прогнозата за цената на природния газ оттук нататък е за покачване с 20% всяка година, което в един момент ще стане непоносимо. Самата „Топлофикация“ няма да издържи като дружество, защото абонатите няма да могат да си плащат услугата. Самите котли, които са на „Топлофикация“ (говорихме с директора на дружеството Петко Милевски), могат да бъдат преработени така, че да работят изцяло на това гориво.

Може ли само с такова гориво да се захранва „Топлофикация – София“?

– До някаква степен. Няма да е достатъчно – около 90 хиляди тона годишно ще се произвеждат от това гориво след преработката на отпадъка (пак по предварителни разчети). С увеличение на количеството на отпадъка, ще се вдигне и количеството на самото гориво – до 110 – 120 хиляди тона максимум, което пък ще значи още абонати на „Топлофикация“. Нещата са взаимно свързани. Едното без другото не може.

Процедурите по изграждане на съоръжения за управление на отпадъците ще съвпаднат ли с приватизацията на „Топлофикация – София“?

– Доколкото знам, вече е стартирал конкурс за консултант по приватизацията на „Топлофикация – София“, но там собствеността е смесена между държавата и общината.

Не може ли по някакъв начин да се комбинират двата проекта – приватизацията на „Топлофикация – София“ и проектът за управление на отпадъците?

– Напълно е възможно. Възможно е на бъдещият инвеститор в „Топлофикация – София“ да му бъде заложено като ангажимент да изгради такова съоръжение и това сме го коментирали с кмета, той е запознат.

Да го задължите да изгради съоръжение за преработка на вторичното гориво ли?

– Да. Да се допълни инсталацията с котел за оползотворяване на такова гориво.

И това да влезе в приватизационните изисквания или в условията по договора?

– Да, може да е условие по договора, ако има процедура по приватизация и изобщо – след като стане ясно какъв тип процедура ще бъде. За „Топлофикация – София“ първо трябва да се доизясни сегашните собственици ще запазят ли дялове. Когато се изясни, чак тогава може да се прецени какви ангажименти може да се вменяват на новия формат на собственост.

Ако след приватизацията на „Топлофикация – София“ новият инвеститор иска да гори директно боклук, а не алтернативно гориво, в централата, ще може ли да се пренасочи част от сметта към него или всичко задължително ще се преработва в инсталациите на общината?

– Ще може да използва само алтернативното гориво, защото в момента, докато решаваме с какъв капацитет да са инсталациите, още не знаем ще има ли нов инвеститор в „Топлофикация – София“, кой ще е той и какви са бъдещите му намерения. Ако да кажем, сметта на София възлиза на 1000 тона на ден, не може сега да кажем на ЕК: „Ще направим инсталации за преработка на 800 тона“, а после да разчитаме на външен инвеститор да се погрижи за преработването на останалите 200 тона.

А ако изградите инсталациите с достатъчен капацитет, но новият инвеститор поиска да гори боклука, може ли общинското дружество да работи с по-малък капацитет, а сметта да се насочва към „Топлофикация“?

– Може, но няма да е в интерес на общината. Инвестицията в съоръженията, които предвиждаме да изградим, е много голяма. А евентуалният бъдещ собственик на „Топлофикация“ ще иска да му се плаща за това, че взима и изгаря сметта, иначе няма да му излезе сметката. Той ще иска към него да се пренасочват приходите от такса „смет“, за да си покрива разходите, включително експлоатационните, и да може да печели. Той няма да изгаря боклука на София безвъзмездно, защото само от продажбата на произведената топлинна и електрическа енергия не може да печели достатъчно – няма такъв работещ модел по света. В предложенията от инвеститори за изграждане на инсталации за преработката на отпадъците на София (общо 44) няма нито едно такова предложение – за безвъзмездно изгаряне на отпадъците.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.