Чеченският лидер Рамзан Кадиров сред лъвове, кръв и автомати

в. Лос Анжелис таймс

Чеченският президент Рамзан Кадиров говори пред журналисти в Грозни. В страната за него може да се чуят само похвали, а онези, които дръзнат за критикуват, изчезват. Снимка: Ройтерс

„Ще ги накарам да крещят.“ Президентът на Чечения гледа към менажерията от птици, които плават в мътното изкуствено езеро в задния му двор – черни лебеди, пеликани и патици. На отсрещния бряг се разхождат щрауси. Силен смях разтърсва яките му гърди и преметнатото през рамото му оръжие. Спира да се смее. „Доведете ми тигъра, изревава той на облечените в камуфлажни дрехи служители. Донесете ми хляб!“

Двама бивши чеченски бойци се мъчат да доведат окования тигър по калния склон. Тигърът се изправя на задните си крака, озъбва се и замахва с лапи към пазачите. Те крещят и удрят тигъра по главата, докато животното не легне на земята. Междувременно Кадиров хвърля парченца хляб във водата на екзотичните си птици, внесени от всички краища на света. Иска да ги накара да дойдат до брега, за да се изплашат от тигъра. Все още иска да ги накара да крещят.

Кадиров е президент на Чечения от една година. Руският президент Владимир Путин го назначи малко след 30-ия му рожден ден, когато навърши възрастта, изискваща се по закон за този пост. Рамзан наследи властта от баща си Ахмад Кадиров – мюсюлмански духовен и сепаратистки лидер, който след кървава война сключи споразумение с Москва, стана президент на Чечения, но скоро след това беше убит.

Рамзан Кадиров довършва работата, която баща му започна, след като смени лагера и върна Чечения обратно под властта на Москва. По-младият Кадиров накара противниците му да замълчат, умиротвори сепаратистката република и предприе мащабна кампания за възстановяването й. Биографията на Кадиров е брутална и по нещо напомня за Византия. Историята му е историята на Чечения, моментна снимка на размирната република, ахилесовата пета на съвременна Русия.

Днес улиците на Грозни, изравнен със земята от руските бомби, кънтят от строителни работи и от хвалебствия за младия президент. „Кадиров ни е пратен от Господа“, възкликва таксиметров шофьор, който кара по улиците на столицата.

Критиците на Кадиров разказват, че той властва над Чечения с ужас и насилие и е създал неосъветска диктатура. Но критиците му са трудни за откриване, тъй като имат навика да изчезват. „Когато Рамзан Кадиров дойде на власт, започна истински ужас. Страхът постепенно се промъква в сърцата на хората“, казва от Москва Татяна Касаткина – изпълнителен директор на руската правозащитна организация „Мемориал“, която от години работи активно в Чечения. „Това са хора, сражавали се в планините, те са бунтовници и от оръжията им капе кръв. Техният принцип е: „Ако тръгнеш против нас или против Кадиров, ще бъдеш унищожен.“

Когато Кадиров чува думата „правозащитна организация“, се усмихва, слага нож в устата си и го захапва. След това казва, че всички истории са лъжа. Има няколко неща, за които Кадиров отказва да говори. Първото е войната. Когато Чечения води първата от двете си войни за независимост от Москва, Кадиров и баща му се сражават срещу руснаците. Той свива рамене и казва, че е бил на 15, може би на 16 години, когато командвал първия си отряд. Казва, че не е имал детство. Не иска да си спомня онези времена.

Преминаването на страната на Москва също е нежелана тема. „Винаги съм бил с народа, казва той. Не знам кой на чия страна е минал, аз винаги съм бил с народа си.“ Не иска да говори и за смъртта на баща си през 2004 година. Рамзан Кадиров беше ръководител на охраната му, но когато той загина, беше в Москва. Някой беше заложил взривно устройство под трибуната на футболния стадион в Грозни.

Кадиров ентусиазирано пое ролята на баща си. Току-що възстановената столица е отрупана с паметници на Ахмад Кадиров, на много от които е изписан цитатът: „Винаги съм се гордял със своя народ.“ Може да се твърди, че Ахмад Кадиров беше по-известен с друга своя реплика: „Руснаците са много повече от чеченците, затова всеки чеченец трябва да убие по 150 руснаци.“ Този цитат обаче не се среща никъде.

Откакто Рамзан Кадиров пое властта, Москва изглежда му е предоставила неограничен кредит за възстановяване на републиката и пълна свобода да взима сурови мерки. Според анализатори Кремъл е сключил фаустовска сделка: „Нека Кадиров да прави каквото си ще, само и само в Чечения да е спокойно.“ За Путин Кадиров сипе само хвалби. „Той е моят идол, казва чеченският лидер. Путин е чудесен.“

Въпреки самочувствието си на мачо, Кадиров е омекнал, откакто е на власт. Преди време казал пред един репортер: „Вече съм убил тези, които е трябвало да убия… Ще убивам докато съм жив.“ Припомням му тези думи, той си спомня и се усмихва. Важат ли още? “Определено”, отвръща той. Но избягва да повтаря глагола „убивам“. „Използваме сурови методи, за да покажем кое е правилно и кое не, казва Кадиров. Срещу онези, които не го разбираха, водехме сурова и дори жестока борба.“

Изминаха години, откакто втората чеченска война се разпадна на отделни партизански нападения, но между 3500 и 5000 чеченци все още се водят за безследно изчезнали. Никой не знае колко от тях са изчезнали по време на войната и колко при управлението на Кадиров. Но правозащитници казват, че повечето от изчезналите след идването на власт на

Рамзан Кадиров танцува със свои гости пред изборна секция в Чечения. Чеченският президент се радва на неограничена власт и е създал неосъветска диктатура. Снимка: Ройтерс

младия президент са отведени от неговите сили за сигурност. В полицейските части доминират бивши бунтовници на Кадиров, такива са и повечето членове на личните му сили за сигурност. „Търсим ги. Издирваме ги старателно, казва президентът. По-голямата част от изчезналите са извършили престъпления в Чечения и са я напуснали. Някои са хванали гората. Други са загинали.“

Броят на изчезващите драстично намаля, докато Кадиров укрепи властта си и накара несъгласните с него да замълчат, твърдят наблюдатели от правозащитни организации. Но предупреждават, че сега е по-трудно да се води статистика, тъй като хората се страхуват повече. „Има много голям брой хора, които изчезват за няколко часа или дни и се връщат у дома пребити и пречупени психически. Повечето от тях никога не разказват какво им се е случило, казва Наталия Естемирова, наблюдател на „Мемориал“ в Грозни. За това упорито се мълчи.“

Кадиров е женен, има пет деца. Обича опасните животни, бързите коли и бокса. Не си прави труда да си взима шофьор, сам кара своя мерцедес, движи се с дълъг конвой от охранители, следван от същия модел мерцедес със същия регистрационен номер и шофьор, който прилича на него. Когато стигне крайната си цел, екипът му бърза да смени регистрационните табели, за да заблуди евентуални наемни убийци.

На планинския склон, извисяващ се над президентската резиденция в град Гудермес, на изток от Грозни, е изписано с огромни арабски букви: „Няма друг Бог, освен Аллах.“ Край огромната каменна къща и ароматната розова градина е частният зоопарк на Кадиров, където развежда гостите си, показва им лъвове, леопарди и пуми. Той протяга ръка в клетките да погали и разроши животните, а след това ги издърпва и удря в решетките, стиска здраво лъва за гривата. Когато зверовете ръмжат срещу него, той също им отвръща с ръмжене, озъбва се, имитира тяхната гримаса. „Това животно все още не е дружелюбно“, казва той, поглеждайки внимателно ръмжащата пантера. „Всеки обаче си има цака. Ще намерим начин да се справим с него.“

Води гостите си до езерото, където те се качват на висящ въжен мост и започва да клати единия му край. Гледа как се клатят и губят равновесие, после пак се ухилва. А след това, да не би някой да не е разбрал, се провиква: „Правя го нарочно!“

По-късно се надвесва над масата, отрупана с първокласен черен хайвер, шоколадови десерти и свежи кайсии. Започва да се хвали с военната академия, която е създал за обучение на хората от собствената си охрана. След това показва документален филм, на който хората му са заснели тийнейджъри, които нападат танкове и демонстрират бойни изкуства. „Гледайте това – това е най-добрата част“, възкликва той. На екрана се вижда как курсант нанася силен удар с крак в главата на своя противник. На фона на техно музика. „Прекрасно е“, казва Кадиров. Възхищава се на Майк Тайсън и на железните му юмруци. След срещата си с американския боксьор в Москва Кадиров го убедил да дойде в Грозни. „Хората казват, че съм му платил много пари. Не е вярно, заявява Кадиров. Би трябвало той да плаща, за да го пуснем тук.“
„Кадиров, Вие сте президент само от една година, а градът възкръсна от пепелта и хората ликуват“, гласи транспарант на булевард „Кадиров“, намиращ се срещу площад „Кадиров“ и джамията „Ахмад Кадиров“.

Поне една част от това изречение е вярна – Грозни се връща към живота със забележителна скорост. Преди две години в града имаше само един светофар. Днес има супермаркети, малък хотел до функциониращо летище, билярдни зали, кино и ресторанти, два от които се наричат „Холивуд“. Всичко това с любезното съдействие на Москва – толкова плати тя за мира. „Колкото е необходимо, казва Кадиров. Те разрушиха всичко, така че защо да не го сторят? Нашите хора не са виновни. Те трябваше да нанасят прецизни удари, а не да действат така, както действаха. Винаги им го казвам. Винаги искам от тях. Те са длъжни да възстановяват и ако това не се случи, ще си подам оставката.“

Възстановителните работи обаче се извършват върху гробища. Непрекъснато изскачат човешки останки. Европейски правозащитни организации са заделили пари за лаборатория за идентифициране на телата, но засега няма нито лаборатория, нито идентифициране.

Тук от една страна са обновените фасади, а от друга е реалността. На външен вид всичко изглежда ново, украсено главно с лика на Кадиров. Но щом група възрастни жени виждат гости пред двора на ремонтирана жилищна сграда, започват да викат: „Няма вода! Няма нищо вътре! Няма дори врати!“ Жените ни водят нагоре, където се усеща миризма на човешки изпражнения. Етажите са закърпени толкова набързо, че отпечатъците от краката на работниците са запечатани завинаги в стаите. Няма течаща вода, канализация или тоалетна. Няма врати. Само една гола крушка виси от тавана.

Но когато някой споменава хилядите изчезнали пред една от жените, очите й се разширяват и се стрелват към охранителя, изпратен от пресслужбата на Кадиров. „Не, казва тя тихо и бързо, а очите й са приковани върху човека на Кадиров. Няма изчезнали хора.“

Връчване на свидетелства в училище „Кадиров“ – ново начално и средно училище, кръстено на най-известния клан в Чечения. На празненството са поканени всичките 1400 ученици. Руска рок музика дъни из коридорите, а момчета и момичета с червени ленти позират за снимки. Момичетата са с остри обувки на висок ток, силен грим и големи обици, но са забрадени. Като всичко в Грозни, училището блести от чистота, отвсякъде ни гледа ликът на Кадиров. Ярки балони изпълват двора, надупчен от бомби. „Той самичък успя да спаси всички нас, гласят плакатите по стената. Достоен син на достоен баща.“

Директорката седи в кабинета си, отрупан с торти, сладкиши и пресни плодове. Тя обожава президента. Той не се страхува да върши „мръсната работа“, казва жената. „Ние, обикновените хора, сме му много, много благодарни, защото той сбъдна мечтите ни.“ Наскоро тя е завела някои от най-добрите си възпитаници да се срещнат с президента. „В този ден осъзнах, че той всъщност е лидер на младежта, разказва тя. Видях го в очите на децата – бяха пълни с възхищение. И си помислих, че биха направили всичко, което им каже.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.