Дучето: Моите учители са Кошмара, Кьопека, Лео, Японците, Туза

Феновете ще протестират докрай, ЦСКА не заслужава такава съдба, категоричен е Димитър Ангелов

Димитър Ангелов – Дучето на митинга в защита на ЦСКА. Снимка: Булфото

Димитър Ангелов-Дучето е роден на 20 октомври 1965 г. в София. Завършил е техническо машиностроене. Председател е на Националния фенклуб на ЦСКА от октомври 1999 г. С Дучето се срещаме в критичен за ЦСКА момент – на отбора бе отнет лиценза да играе в А група. Също така няма да участва в европейските клубни турнири, заради неплатени данъци и неизрядни финанси. Феновете, начело с Дучето, обвиняват за случилото се президента на клуба Александър Томов, Българския футболен съюз. Някои виждат заговор от страна собственика на „Левски“ Тодор Батков, който въздействал на комисията и писал доноси до УЕФА. „На нас ни беше отнета най-голямата любов!“, казва просълзен Дучето.

– Кога за първи път отиде на мач и пропускал ли си среща на ЦСКА?

– Първият ми футболен мач, сам на „Васил Левски“, беше ’76-а година с „Марек“ от Дупница, биха ни за купата тука. Помня мача ЦСКА- „Славия“, биха ни тогава. (смее се) И баща ми… той беше малко нервен човек, срещнаха се с един господин от „Славия“, и стана чудо (смее се). Така съм израснал.
Даже в казармата, когато беше две години, ’83-а влязох в казармата, а на 17 септември играхме с „Рома“. Италия бяха станали световни шампиони и в отбора имаше 4-5 от световните шампиони. Без да се замисля прескочих оградата от 3 метра, тогава бях перце – 67 килограма и стигнах до София. Но на стадиона, за съжаление, два часа преди мача другарите милиционери ме задърпаха. Какво да правиш?

Дучето говори на митинга в защита на ЦСКА. Снимка: Булфото

Стадионът е едно място, което наистина ти дава за няколко часа, поне веднъж в седмицата, в това скапано, мръсно време, да се почувстваш свободен гражданин, който може да изрази позиция, да изпита страсти. И всичко това, което не ти дава този живот, да го имаш, поне за 90 минути. И когато ти го отнемат незаслужено, подло, гадно, без всякаква вина – твоя и на отбора – наистина става гадно, пусто, мръсно на душата, боли те сърцето, тупа зверски – туп, туп, туп! Кръвта ти идва в главата и те кара да правиш неща, които не би направил в друга ситуация. Това е и любов и страдания, всичко накуп и става голяма бъркотия.

– Това ли е да си фен?

– Всеки фен е човек. Какво значи да си фен? Може да си фен на музиката, на изобразителното изкуство, на литературата, всеки е фен на нещо, всеки обича нещо, има свой свят, който къта в дъното на сърцето си и не позволява никой да влиза в него и да му прави рани. Точно това е нашият свят. Не говоря за всички, говоря за онези 3000 човека, които отидоха на митинга. Ако наистина имаше едно гражданско общество, щеше да има половин милион, тук става въпрос за закриване на клуба, а не за обикновен мач. Лесно е да се кълнеш по сайтовете какъв голям цесекар си, лесно е да казваш онзи е такъв, аз съм велик, еми като си велик ела и протестирай. Че не харесваш мен, или някой друг, това какво общо има, нали идваш заради ЦСКА!

Онези момчета, които дойдоха пяха, те обиждаха хора, които наистина са виновни. Да, обидих господин президента. Но, господин президент, защо наградихте престъпника Томов? 19 дни, преди да ни вземат лиценза, той получи медал за заслуги. Уважаемият премиер пък получи фланелка от Томов. Аз не мога да допусна, че българската държава не допуска какъв е Александър Томов.

Дучето на протест пред Министерския съвет. Снимка: Булфото

Ние сме фенове, които си плащат билетите, плащаме си пътя, плащаме си хореографиите. Не мога да проумея, че аз цяла година си плащам билетите и накрая, когато отборът става шампион, в един момент аз няма да гледам отбора ми там, където му се полага да бъде – в Шампионска лига. Каква е моята вина, каква е вината на момчетата, на футболистите, на треньора? Че някой си играе мръсни игрички през „Кремиковци“, на който моят клуб, нашият клуб става заложник на нечии икономически интереси! Какво значи това! Ще взема „Кремиковци“ и след това ЦСКА – какво има общо моят клуб с „Кремиковци“, кой го допусна това нещо? Това, че господин Томов е поел ангажимент към някакви украинци, към някакви индийци, нас какво ни интересува? Него Господ ще го съди и държавата, надявам се. А държавата и ние ще я съдим, защото допусна това нещо да се случи с нас.

– Имаш ли контакт с ръководството на ЦСКА сега?

– Пускам му есемеси от време на време (на Томов), ако иска може да ги покаже (усмихва се), аз обичам литературата…

– Заплашителни?

– Не, в никакъв случай, аз не плаша никого. Аз съм кротък човек, който не желае конфликти.
С господин Томов се чух по тази проблематика 3-4 дни преди да ни бъде отнет лицензът. Имаше около 50-60 позвънявания от мен, но първоначално не вдигаше.
Десет дни преди този случай се видях с финансовия директор Стефанов и наистина се уплаших за този човек, защото както си седеше, му потече кръв от носа. Питах го: „Какво става, Митко“ и той отговори: „Абе, мани, мани“. Гледам Емо Костадинов гледа на другата страна. Питах ги: „Какво става момчета?“ Мънкайки ми отговориха, че ако не се внесат 800 хиляди лева – край. Сега не знам защо са станали 2 милиона, може и НАП да не си е вършила работата, за да излизат постоянно различни цифри.

Дучето се кара с полицаи. Снимка: Булфото

Оттогава господин Томов имаше 50 пропуснати повиквания от мен. Господин Томов много трудно вдига телефона. 72 часа преди крайния срок – 31 май, господинът благоволи да ми вдигне, питах го: „Господин Томов, съжалявам за безпокойството, много съм притеснен, говори се, че ще останем без лиценз за Шампионска лига, кажете какво трябва, казаха ми конкретна цифра от 800 хиляди лева“. Човекът каза: „Митко, не се притеснявай, парите ги има, ще играем в Шампионска лига“. Пак го питах: „Господин Томов, кажете ми какво става, ако трябва ще събираме пари“. Наистина имаше достатъчно часове. Когато ножът е опрял до кокала ще се вдигнем, каквото трябва, ще направим, има начини. В края на краищата от Шампионска лига има постъпления, в рамките на поне милион и половина – самата УЕФА ги отпуска тези пари. Еми гарантира се пред някоя банка, че тези пари ще се върнат, все пак има три дни за одобрение. Казвам ви, ако е имало желание да се реши този проблем, е можело да бъде решен. Не е истина, че не са знаели за какво става въпрос, имало е толкова писма.
Но Томов каза: „Не се притеснявайте, момчета“.

– Говориш предимно за Томов, а останалата част от ръководството на ЦСКА?

– Не, аз не ги деля. Въпросът е, че другите не правят нищо без Томов да им каже. Имам чувството, че клубът е наистина на Томов. Казва ни, че той е надзорник, а собственикът е Митал – ама няма такова нещо! Видях съдебното решение – Люксембург ли е, Лихтенщайн ли е, не знам, но Сашо Томов фигурира с 25%, другите 75% са на още трима човека с български имена. Името Митал го няма никъде. Така че незнайно как, нашият любим клуб е минал в неговите ръце.

– Какви са възможностите сега – говори се за закупуване на отбора…

– Какво значи да се купи… Ние искаме, ако има нов собственик, клубът да бъде регистриран в България или поне в Евросъюза. Другото нещо е този човек да обича ЦСКА и третото нещо – абсолютна прозрачност. Един Лапорта в „Барселона“, един Перес в „Реал“ – там всичко е ясно, хората идват с програма, представя се пред публиката, казва каква му е програмата, какви футболисти ще докара, какви благотворителни мачове ще има, какви пътувания и турнири… Всеки месец се обявяват финансови резултати.
В ЦСКА никой не е подписвал документ, без съгласието на Томов – да ми говорят, че Стефанов или Гарибов правят нещо сами, това са глупости. Хората чакаха Томов за едни 1500 лева за тоалетна! Миналата година беше, на „Българска армия“, понеже тоалетните са в окаяно състояние, за да има къде дамите да си вършат естествените нужди, се поръчват химически тоалетни. 1500 лева дължаха за тях. И всички чакаха Томов лично да дойде, за да се дадат парите, никой не смее и стотинка да даде без него. Има една госпожа от Враца, която е собственичка на фирмата, доставяща тоалетните, още тогава каза: „Къде е минал Сашо Томов, трева не никне“. Ве-Це скандал, обаче показателен! Може да е смешно, но сега е тъжно!

Сектор Г.

– В интервюта Томов обаче е категоричен, че остава в ЦСКА?

– Явно е откраднал отбора и си е негов. Вижте сега, това си е негова работа какво ще прави, както си е тяхна работа на онези 3000 човека, какво ще правят с него! Въпрос на личен избор.

Виж тук видео феновете срещу Томов

Има хора, които управляват тази държава – да кажат редно ли е човекът, който е съсипал нещо, да го спасява. Никъде не съм чул да ме лекува този, който ме убива.

– Какво ще правят феновете – ще протестирате?

– Естествено, ние искаме да покажем, че сме живи. Неведнъж съм го казвал – проблемът при нас е, че няма гражданско общество в тази държава. Всеки мълчи, всеки се е свил, минават го мутри, грабят го полицаи. Този народ направо е обезумял, не знае къде е. Колко е средната заплата в България? Как се оправяме с 250 евро? Виждаш какви са цените, горивата, електричеството, парното и никой не протестира, всеки мълчи. А като се случи – излязоха 300 таксита, излязоха 1500 учителя, излязоха 30 тира, даже да протестираме не можем като хората. Виж какво става в Гърция – излизат чиновници, след тях ватмани, автобусни шофьори, учители, цялата държава се вдига като един. А ние мълчим, траем. Разбираш ли какъв е проблемът на тази държава – хората, които сме избрали да ни управляват, не служат на нас, а на тези, с чиито пари са избрани. Служат на такива като господин Томов, а не на такива както нас. А ние си плащаме тока, парното, телефоните, плащаме си билетите, плащаме си всичко като попове! И се чудим колко работи да хванем, за да оцелеем. И в един момент – там, където се чувстваш независим, спокоен и наистина имаш чувството, че нещата зависят поне в известна степен и от теб… И когато ни отнеха и това нещо – административно, гадно, мръсно и незаслужено… какво ни остава – да протестираме и няма да спрем! Това е да си човек! Да не търпиш като роб. Мен ме е срам от тази поговорка: „Преклонена глава, сабя не я сече“. Ние сме единственият народ на Балканите, който два пъти е освобождаван. Всички други сами са си извоювали свободата.

Дучето в кафенето си в София. Снимка: авторката

– Какво е на трибуната, в сектор „Г“?

(усмихва се)- Трябва да си там, за да го разбереш, не може да се разкаже. Трябва да го изпееш, колкото и грозно да пееш, когато пеят 3, 4, 5 хиляди човека, се получава красиво. Не може да се разкаже, трябва да го изживееш, почувстваш и изпееш.

– Ти отговаряш само за членовете на Националния фенклуб?

– Аз не съм отказал помощ на нито един човек, който е от ЦСКА. Всеки, който ме е помолил, без значение дали е член или не е. А иначе в България има над 800 фенклуба на ЦСКА. Ние България сме я разделили на четири – в Северозападна отговаря Бобо от Враца, в Североизточна отговаря Коко от Русе, в Югозападна е Ванката – Жабата отговаря за гоцеделчевския клуб, за Югоизточна отговаря Киро… Всеки има право да си открива фенклуб, никого не можеш да спреш. Момчетата имат едно задължение – раздават членските карти безплатно, членският внос се събира от отделните фенклубове и си е за тях. Единственото задължение на членовете е 4 пъти в годината да отидат на мач там, където трябва, където са им най-близките мачове. За това ние имаме една компактна маса от 3 до 6 хиляди, където и да отидем.

– Как стана шеф на фенклуба?

– Повикаха ме. ’99-а година дойдоха момчетата, събрахме се 500 души и се разбрахме.

Фен на митинга в подкрепа на ЦСКА. Снимка: Булфото

За да те забележат обаче в сектор „Г“, трябва сам да се наложиш. Аз съм там от ’76-та година, бях малък, покрай по-големите се въртях. Моите учители са Краси-Кичето, Кошмара, Кьопека, Лео, Японците, Туза, Къти (усмихва се), много яка група беше, силни и големи хора. Едно време малкият гледа да се наложи, да се покаже, че и той има сърце. В един момент те влязоха в казармата и по-малките на 14-15 години се събрахме много здрава група – аз, Ченцо, Фризьора, Кайо, Тошо Дереджето, Люси…

– Оттогава ли си Дучето?

– Да, то си е прякор за цял живот. Бяхме 100 човека група, имаща пълна доминация от ’80-а до ’89-а година. Говоря и върху синия сектор, нашата генерация е много здрава, много яка. Дойде демокрацията и всеки почна да си търси пътя, първо на площадите, мачкане здраво, оттам повечето избягаха по чужбина.

– Ти беше ли на площадите?

– Винаги съм бил на площадите. Излъгаха ме и мене. Повярвах в демокрацията, а тази демокрация… По-безумен и криминален преход от нашия няма. Виж една Румъния – разстреляха Чаушеску на стената, има осъдени политици, вкарани полицаи в затвора, създадоха закони, нормални заплати, работеща икономика…
На пресконференция онзи ден попитах журналистите: „Кой от вас има нещо българско на гърба си?“ Нормално е, ако имаме икономика, поне ризата на гърба ти да е българска или обувките, или бельото, или чорапите. А какво ядем българско? Ядем сирене от сухо мляко… няма ги българските крави! Олио на 4 лева, в Испания олиото е 90 цента! А там взимат по 2-3 хиляди евро. Всичките са за затвора, до един! Какво означава демокрация – групова безотговорност! Никой не поема отговорност за нищо! Всичко се стовари в София, опустяха селата. Европрограми – крадат се, САПАРД – ама за някои!
Направо не ми се говори.

– Агресията на феновете не е ли по-голяма?

– Каква агресия, никога не е имало агресия! Има си една любов, къде видя агресия при нас?

Полицаи правят кордон срещу Дучето и феновете. Снимка: Булфото

– Когато феновете се бият след мачовете, причакват се – знаеш сам какво става в „Красна поляна“ примерно?

– Дай да борим престъпността, ама да започнем от феновете.

– Не говоря въобще за това. Много родители се страхуват да пуснат децата си на стадиона …

– От какво се страхуват! От медиите – те направиха така, че…

– … страхуват се децата им да не се върнат пребити, или по тях да хвърлят бомбички.

– Къде!? В сектор „Г“ кога е имало бомба? Отиди в полицията и попитай в сектор „Г“ кога е имало бомба! В сектор „Г“ не е имало бомба от 6 години! Последната бомба беше метната на мача с „Галатасарай“ 2002-а, ако не се лъжа.

– Твоя ли е заслугата за това?

– Заслугата е на всички момчета, които са там. Те са граждани.

– Не можеш да отречеш, че хората, се страхуват от върлите футболни фенове?

– Кой е виновен? Кажи ми кой е виновен? Медиите освен за кървищата по стадионите, за друго не пишат. Сектор „Г“ е чисто и свято място!

Дучето се кара с полицай, защото не пуска феновете да излязат от стадиона. Снимка: Булфото

– Искаш да ми кажеш, че не се организират боеве между феновете, не се правят засади?

– Който го прави да си носи отговорността. Аз приличам ли ти на човек, който организира боеве?

– Не говоря за теб, а за феновете, за които отговаряш.

– Аз не мога да кажа какво става в нет пространството – най-голямата мравка става кибер тигър и почва да пише анонимно какво ли не. Като четеш как ще ти отреже главата, какво ще направи с тебе, защото не сте от един отбор, просто не знаеш къде да се завреш. А всъщност е едно очилато петокласниче…

– Искаш да ми кажеш, че всичко, което ние знаем за феновете, крайните футболни фенове – че са агресивни, че ходят пияни на стадиона, не е важи за сектор „Г“?

– Всеки нормален човек пие, ходи по жени, харесва музиката. Но да ми кажеш, че не трябва да пиеш. Естествено, че ще отида на стадиона и ще изпия една-две бири, за да ми е по-весело. Но ще изпия толкова, колкото е нормално да пиеш. Пияни шофьори няма ли, пияни ватмани няма ли, пияни журналисти няма ли?

– Колкото искаш. Футболно хулиганство има ли?

– Футболно хулиганство в България няма!

– Ти разби всички представи за футболните фенове.

– Абсолютно. Хулигани на стадиона няма. Хулигани извън него – колкото искаш. Никой не се бие вече на стадиона. Който иска да се бие, се бие отвън, уговаря си там нещата. И едно време е било така – никой не се е биел на стадиона. Но в Англия искаш да ми кажеш, че няма футболно хулиганство? Няма го на стадиона, отвън го има. Но това отвън не е футболно, а общо хулиганство.

– Като по-млад не си ли се биел след мач, не сте ли правили засади? Не можеш да кажеш, че няма такива неща?

– На 17 години всеки е правил, каквото е искал. Ако искаш ми вярвай, но аз сега съм приятел с всички момчета от „Левски“, които са мой набор – ’64, ’65, ’66-и.

– Трудно ми е да ти повярвам.

– Ние бяхме врагове за 90 минути. След това сядахме и се разбирахме. Да, имало е някои неща, но всичко е в нормите. Няма момче, което да не се е било. Или ако не се е било, то него го бият.

На нас едно време идоли ни бяха футболисти, четеше се много, чел съм Омир, любимата ми книга е „Илиада“, възхищавам се от Ахил, от Хектор. Сега хората се възхищават от Георги Стоев, от митничари, мутри. Едно време се кефехме на Ботев, Вазов, Васил Левски, сега други неща ги кефят. Виновно е времето.
Да, били сме се едно време, но в битките имаше благородство. След това сядаш и казваш: „Извинявай, по-добър си“

– Сега може ли да се случи такова нещо?

– Трудно. Жал ми е за тази младеж. Две поколения са загубени. Други са ценностите. Съмнявам се, че някой от младите е чел руски класик. Нашето поколение слушаше AC/DC, сега децата слушат каки със съмнителни певчески качества. Какво да говорим изобщо!

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.