Абхазия: Санаториум в тайната лаборатория на Сталин?

Кристиан Лоу

Заместник-директорът на института в Сухуми Владимир Куницки (вляво), Александъл Чачаков (в средата) и Садмей Куркумал пред входа на бившата съветска лаборатория, в която 250 немски учени работеха по създаването на атомна бомба. Снимка: Ройтерс

Скрита зад гъсти бурени и счупени прозорци, една от мрачните тайни на бившия Съветски съюз е лабораторията, в която пленени германски учени трябвало да създадат атомна бомба за Йосиф Сталин. Институтът в Сухуми все още съществува, но почти никой не го помни. Кретайки едва-едва в Абхазия, непризната от никого сепаратистка област на Грузия, миналото му от времето на Студената война е потънало в забрава.

Някога тук живеели около 250 германски експерти със семействата си и изграждали центрофуги за отделяне на уранови изотопи. Сега неколцината учени, които поддържат изследователската дейност на института, си докарват пари с проектиране на уреди за домашно отопление.

Заместник-директорът Владимир Куницки има амбициозни надежди за института, почти разрушен от сепаратистката война, обхванала този черноморски регион след разпадането на Съветския съюз. Той иска да превърне част от бившата бомбена лаборатория в санаториум, който да комбинира модерно лечение с радиоактивни източници и прекрасно местоположение на кратко разстояние пеша от черноморския бряг. „Съхраняваме някакъв потенциал“, казва Куницки в голия си офис, където боята от стените се лющи.

Непризнатият статут на Абхазия и подозрението, с което реагират към нея много страни, ще затрудни изпълнението на плана му. В края на 90-те години институтът предизвика международно безпокойство заради съобщения за липсващо радиоактивно гориво, макар инспекция на ООН да заключи, че всичките ядрени материали са налице. Куницки дошъл за пръв път в Сухуми като момче – баща му бил военнослужещ, назначен да държи германците под око. Смята, че е дълг на института да продължи да функционира. „Няма да го оставим да умре“, каза той.

Разположен в имот, построен от брата на последния руски цар, институтът свидетелства за миналото на Абхазия като предпочитано от руския елит място за отдих. Концертната зала в неокласически стил е разбита от запалителен снаряд. Наблизо две огромни статуи на лъвове стоят на стража пред лабораторна сграда с хлътнали тавани. Преди шест десетилетия обитателите на института дошли при съвсем различни обстоятелства. След Втората Световна война германските учени били необходими на Москва, за да бъде конкурентна в Студената война.

С наближаването на края на войната съветското разузнаване се съсредоточило върху двама души – Манфред фон Ардене, син на офицер от пруската армия и ръководител на лаборатория по физика на електроните в Берлин и Густав Херц, носител на Нобеловата награда през 1925 година за работата си в областта на експерименталната физика, който бил директор на изследователска лаборатория към „Сименс“.

„Те бяха поканени. Но поканата им беше отправена по начин, който изключваше всякакъв отказ“, казва Куницки. Според служители на института германците били закарани в Москва и отведени при Лаврентий Берия – всяващия страх шеф на сталиновите тайни служби, който отговарял и за ядрената програма. Той им позволил да избират между работа в

Грузинец показва гробището, където са били погребвани германските учени и членовете на семействата им. Германците били принудени да работят в лабораторията в Сухуми за Йосиф Сталин. Снимка: Ройтерс

Сибир, Кримския полуостров или Абхазия, където и Берия, и Сталин имали дачи. Избрали Абхазия. „Възложи им се задача да разработят ядрена бомба. Не можем да кажем, че без нас те (Съветският съюз) нямаше да направят бомбата. Не бяхме единствените, които работеха по това. Ние обаче постигнахме целта си“, каза друг заместник-директор на института – Александър Чачаков.

Щом се настанили в Сухуми със семействата си, германците започнали да работят по центрофугите, които са важен етап към създаване на необходимите за бомба делящи се материали. В продължение на почти едно десетилетие институтът им станал втори дом. За Херц построили къща по модела на германския му дом, а слугите в нея били информатори на тайните служби. Те отглеждали зеленчуци в градините си, организирали танци и концерти и участвали в спортни състезания.

В началото на 50-те години съветските им господари решили, че германците са си свършили работата и започнали да ги изпращат по домовете им. До 1955 година си заминал и последният германец. Останал само един австриец, който се оженил за местна жена.

Днес единственото доказателство за присъствието им е група от осем гроба в общинското гробище на Сухуми, където са били погребвани починали по време на престоя си германци. Имената на грубите бетонни плочи вече не се четат освен на една, на която пише на немски: „Густав Треф, род. 22.5.11, поч. 14.12.51“. Малкото останали учени са твърде заети с оцеляването си, за да разсъждават за миналото.

След като германците напуснали, съветските им колеги измислили граждански приложения за ядрената енергия, например мини-реактори за генериране на електричество на отдалечени места. Такъв миниреактор бил използван на космически сателит. След това започнало разпадането на Съветския съюз, а Абхазия била обхваната от етнически конфликт. Абхазците решили, че не искат да са част от независима Грузия.

Когато грузинските войски навлезли в Сухуми, персоналът на института сформирал патрули, които да попречат на евентуални мародери да откраднат оборудването. Когато тежките сражения приключили през 1994 година, абхазките сепаратисти изтласкали грузинците, но били изолирани, обсадени и непризнати от никоя държава. Сепаратистите все още от време на време свалят грузински безпилотни самолети. Много от учените в института отидоха в Израел, САЩ или Германия. Останалите приемат прозаично живота си под обсада. „Няма нищо страшно в това. Цялата република живее в тежки условия, не сме само ние“, казва Куницки.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.