СофияПловдивВарнаБургасРусе

Военните в Турция в последен щурм към властта

в. Ню Йорк таймс

Протестиращи в Истанбул носят плакат, на който пише „През 80-те ние бяхме малки, сега обаче вие сте малки”. Все повече турци протестират срещу желанието на военните да контролират властта. Снимка: В. Ню Йорк таймс

Докато управляващата в Турция партия се стяга за решението на Върховния съд, което може да я закрие и да забрани политическата дейност на много от членовете й, представители на партията искат да говорят за действията си, причинили такъв проблем. „Внимавайте, говорите на грешник”, каза Садуллах Ергин, представител на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чиито основатели, някои бивши ислямисти, сега искат Турция да бъде по-отворено общество за изповядващите религията си мюсюлмани.

Престъплението на Ергин е описано подробно в обвинение от над 160 страници срещу партията и представителите й. След като беше внесено през март, то парализира турската политика. Ергин е обвинен за изказване, че забраната за носене на ислямски забрадки в университетите нарушава човешките права, за подписването на законопроект за отмяна на забраната и за участието му в дебати по темата в телевизионно предаване. Престъплението му се състои преди всичко в това, че е близък с премиера Реджеп Тайип Ердоган, лидера на ПСР. С контрола й над президентството, парламента и правителството, фракцията стигна по-далеч от всяка друга в съвременна Турция, като сложи край на властта на светската върхушка.

Според прокуратурата партията се е опитала да превърне Турция, която е светска демокрация, в ислямска държава – обвинение, което Ергин твърди, че е „политическо, незаконно“. Дори либералите в страната, които първи биха се изказали срещу ислямистката дейност на правителството, са съгласни с тази преценка. Много хора разглеждат делото като последен отпор на старата светска гвардия – властна класа, включваща армията и съдиите, които отчаяно опитват да се задържат на власт. Опитът на армията да свали Ердоган миналата година доведе до про-ПСР отплата на изборите, и сега военните се обърнаха към юридическите си съюзници, за да опитат да спрат Ердоган. Решението на конституционния съд се очаква през следващите няколко месеца. „Те играят последната си игра, каза Баскън Оран, професор по международни отношения в Анкарския университет. Армията вече не може да прави преврати. Последният шанс да останат във властта е конституционният съд”, добави Оран.

В събота вечерта няколко хиляди души демонстрираха в центъра на Истанбул, като надуваха свирки, тропаха по барабани и носеха кръгли розови табели, на които беше написано „Вдигайте шум срещу превратите“. „За първи път хората говорят срещу превратите. Те бяха наистина ядосани. През всичките тези години им дойде им до гуша и сега го показват”, каза абсолвентът Хилял Каплан.
Народнорепубликанската партия (НРП), която е подкрепяна от старата гилдия, твърди, че Ердоган пълни министерствата със свои хора и трябва да бъде спрян, за да бъде запазен светският характер на Турция. Ердоган настоява, че иска светска държава, дори с повече свободи за гражданите й.

Настоящата борба на Турция е последната глава в забележителната история, която започна през 1920 година, когато проевропейски настроеният Мустафа Кемал Ататюрк разруши всички връзки с Изтока, като промени азбуката с латиница, постави джамиите под държавен контрол и унищожи религиозната йерархия. „Турското общество е травматизирано, заяви Денгир Фърат, заместник председател на ПСР. Те са били принудени за една нощ да променят облеклото си, езика си.”

„Общества без подобна травма не би ги било грижа как се обличат хората”, каза Фърат, чието престъпление според обвинението е, че е казал пред журналист, че „хората, които са нервни заради ислямските забрадки, трябва да се прегледат на психиатър“. Болезненият опит на Турция, която е уникална в мюсюлмански свят, създаде едно чувствително общество, което остава изключително стеснително по въпросите на религията, етническото и класово разделение.

Турската политическа система има и друга особеност: силният кръг от генерали и съдии управляват страната зад сцената години наред, като след 1960 година свалят избраните правителства четири пъти. Те упражняват влиянието си чрез серия неправителствени институции, които наложиха вето на образователни и съдебни въпроси, както и по въпроси за сигурността. Тези институции бяха отслабени чрез модернизирането, което правителството предприе като част от усилията за присъединяване на Турция към ЕС, засилвайки тревогата на светските среди.

Заглавие на водещ турски всекидневник от 40-те години на миналия век илюстрира силата на класовото разделение. „Стана горещо и хората се стекоха към плажовете“, беше посочено в заглавието, но другата част от него гласеше: „Гражданите не могат да се къпят.“ Превод: Обикновените турци прогониха привилегирования елит от плажовете. „Старата гвардия презира хората. За тях масите са безформени и невежи”, казва Оран.

Класовото разделение се е запазило и в наши дни – ПСР представя масите и подхранва опасенията на светските жени, че начинът им на живот ще бъде ограничен в по-открито религиозно общество. Либералите казват, че друго притеснение, свързано с Ердоган, е, че той заменя сегашния елит на Турция със себе си. „Ако ПСР спечели, това няма непременно да означава, че печели и демокрацията. Но ако ПСР загуби, демокрацията също ще загуби”, каза Митхат Санджар, професор по право в Анкара.

Притеснително е, че пред февруари една компания със силни връзки с Ердоган – неин главен директор е зет на премиера – купи вестник „Сабах“ на търг, в който не са участвали други компании, с финансиране от държавни банки. Покупка, която членовете на партията бяха принудени да обяснят. „Според тях високият процент гласовете, които са получили, им дава правото да правят каквото си поискат”, каза Бирген Келеш, депутат от НРП, имайки предвид 47-те процента от гласовете, които Ердоган спечели на изборите миналата година. „Това не е демокрация.”

Но светската партия вече не е авангард на либерализма. Тя гласува срещу закон за разширяване на свободата на изразяване, и против закон за връщането на имоти на религиозните малцинства. И двата закона са ключови в усилията на Турция за присъединяване към ЕС и членовете на светската партия упрекват Ердоган, че се нагажда към европейците. „Сегашното правителство опитва да получи законност в страната, като угажда на чужденците”, каза Келеш. Тя твърди, че европейците използват партията, за да реализират амбициите си в Турция.

Председателят на смесената парламентарна комисия ЕС-Турция Йост Лагендейк каза: „Не можете да твърдите, че сте проевропейски настроени и да гласувате срещу всички закони, които са необходими, за да бъдете приети в ЕС.“ Истинската промяна причинява болка и много либерали смятат, че Ердоган е напреднал с промените прекалено много и твърде бързо. „Конституционната поправка, която ще позволи на жените да носят ислямски забрадки в университетите беше приета от парламента без адекватно обяснение на ограниченията й, каза Оран. Предупредихме ги хиляда пъти да изяснят това, но те не го направиха. Сега за това трябва да плащат не само те, но и ние”, добави Оран.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.