Нужно е организирано движение срещу безумието Интернет

Идеята за Интернет като егалитарен цифров свят се оказа илюзия, но никой не протестира срещу това

в. Цайт

Световната карта на потоците информация в мрежата. От нея са изключени цели континенти, което доказва, че Интернет не е вездесъщ и не е цифрово продължение на света. Снимка: олдъпейджис.орг

По-възрастните от нас си спомнят как на 30 април 1993 г. в света се случи голяма катастрофа. На тази дата беше пусната в експлоатация световната мрежа. Няколко милисекунди след „големия взрив” тя започна да се разширява експлозивно и до днес продължава да набъбва. Така преди 15 години възникна невероятната вселена от услуги в мрежата, която днес наричаме просто Интернет.

Това събитие може да се определи като същинското начало на информационната ера. Като първа копка на глобалното село. Като начало на нова цифрова цивилизация. Но някои неща показват, че става дума за гигантска заблуда с тежки последствия, която трябва да бъде прекратена. Никой обаче не настоява това да бъде направено. Интернет е първото от великите открития на човечеството, което се харесва на всички. Наистина на всички. Няма радикални протести, нито фундаментална опозиция. Няма анти-Интернет движение. Защо е така?

Всяка технология от определена величина има своите противници. Имало е протести срещу становете и срещу парните машини, срещу поточните линии и роботите, срещу ядрените електроцентрали и рециклиращите съоръжения. Интернет обаче – грубо казано – има само двама противници: астрономът Клифърд Стол (който написа книгата „Пустинята Интернет”) и Елтън Джон. Той предложи преди време световната мрежа да бъде изключена за пет години. И това беше прието като ексцентричността, типична за хората на изкуството.
Освен тях обаче цари пълна тишина. Изглежда, че мрежата е недосегаема. Срещу нея не са дори и от „Хамас“. Вероятно заради триенето на спама, качването на файлове, писането на блогове и общото въодушевление просто не са намерили време за това. Въпреки това след повече от 15 години сърфиране до безсъзнание може да попитаме защо мрежата има толкова добра слава. И дали наистина я заслужава.

Мрежата не може да бъде описана без метафизични понятия. В началото тя не беше технология, а наука за лечението ни. Свръхрелигия. Едва се беше появила, а вече имаше гурута, пророци и ясновидци. От старта си тя парадираше с райско-либертарианска визия за бъдещето. Обещаваше печалби от борсата на всички и край на йерархиите. Неизчерпаеми източници на информация и на всичко отгоре безкрайна наддържавна свобода на мисленето, на предприемачеството, на целия живот. Трябваше да се появи един егалитарен дигитален свят, в селската идилия на глобалното село, където всички хора ще бъдат братя. Което се оказа утопия.

И днес мрежата живее от тази утопия и има малко общо с реалността. Защото, както всички учения за избавлението, и Интернет има две версии: като измислен рай от пиксели и като реално съществуващо авторитарно чудовище. Малко от нещата, които обеща чистата наука, се сбъднаха. Много по-често става точно обратното.

Първо рухна мечтата за богатството. Това стана през 2000 г. при един от най-големите сривове на борсата в най-новата история. Тогава мрежата за първи път се оказа голо обещание, надут сапунен мехур. Банкрутът също е идея на липсата на йерархия – всеки „никой” в мрежата е толкова важен, колкото и мегаконцернът, защото линкът си е просто линк. Това се оказа красива, но наивна представа. Сега всеки знае, че едва ли има нещо по-йерархично, отколкото мрежата. Сърцето й са търсачките, а техният принцип са списъците: класациите, списъците с най-доброто, списъците с най-често срещани думи, списъците с най-бързите.

С „Гугъл“ като двигател Интернет окончателно се превърна в машина за всичко. В реално време виждаме как той не само поглъща живота ни, но и го прави като себе си. Започва се с общуването, със запознанствата, търсенето на работа и на жилище. И не спира до служебната размяна на информация, обществената инфраструктура и финансовите дела.

Въпреки всичко това или точно по тези причини хората обичат Интернет. Така и трябва да бъде, защото е не само практично, но на практика се е превърнало и в задължение. Нищо не може да се случи без в мрежата да бъде вкарана информация за него. В знак на съществуването ни се акумулира огромно количество лични данни и профили в сайтове за запознанства. Милиони цифрови пъпни връзки водят към навиците на четене, стила на пазаруване, начина на сърфиране и дори до местата за почивка на всеки човек.

С цялостната пренастройка на човешкото съществуване машината за всичко се превърна в еталон дори за най-основното нещо: в доказателство за съществуването на всеки от нас. Защото, който е офлайн, за мрежата на практика е мъртъв. Е, никой не знае точно кой стои срещу него в нирваната от данни. Сигурно обаче е едно: в мрежата съществува само този, който може да търси чрез „Гугъл“. И така потребителите прекарват времето си в едно постоянно: „Ехо, аз съм тук!”, в една бъркотия от блогове, снимки, мнения във форуми и списъци с приятели, в които хората най-вече си доказват взаимно едно и също – че са там.

Което ни води до онези, които не са там. Онези живи същества, които от гледна точка на мрежата са зомбита. Кои са те, къде са? Разбира се, в мрежата може да се намери и карта на света, която показва международните потоци от информация. Тази карта е особено ценна, защото показва, че на нея липсват цели континенти. Че Интернет не е, както твърди, цифрово продължение на целия свят. Това е трансатлантически клуб. От гледна точка на тази карта светът се състои от Европа и от Северна Америка. А представите за световната мрежа и за световното село са само безумните представи на онези, които са онлайн.

А какво ще стане с останалите? Не трябва ли тези милиони объркани, заблудени и изключени, тълпата обезнаследени и разорени, обитателите на гигантската долина на слепците да се обединят? Причини за това има достатъчно. Може би единственото нещо, което липсва, е място в мрежата. Или връзки в Интернет. Или може би им липсват съвсем други неща: следващото хранене или следващата глътка вода. Т.е. неща, които биха били прекалени за Клифърд Стол и за Елтън Джон. Въпреки това може да им изпратим един имейл. Или да си регистрираме домейн. Тогава ще сме трима.

*Мартин Гантефьор е дизайнер на игри, онлайн от 1994 г., сърфира в мрежата с мобилния си телефон и има UMTS-карта.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.