Защо самонараняването увлича все повече тийнейджъри?

Снимка: Уебшотс

„След като се порежа, се чувствам облекчен и по-малко тревожен. Емоционалната болка бавно преминава във физическа.“
„Това е начин да контролирам тялото си, защото не мога да контролирам нищо друго в живота си.“
„Едно такова действие изразява болка или чувство, което аз дори не мога да обясня.“
„Много често се чувствам като в черна дупка. И когато усещам нещо, дори това да е болка, е по-добре от нищо.“

Това са някои от обясненията, които младите хора дават, когато преднамерено и многократно нараняват собственото си тяло – тревожно и трудно за лечение явление, което според експерти се увеличава сред младежите и колежаните.
Експертите подтикват родители, учители и доктори да бъдат по-предпазливи за знаците в поведението на децата и да не приемат без въпроси често лъжливите обяснения за нараняванията, като например: “Порязах се на плота“, “Паднах по стълбите”, “Котката ме одраска”.
По-скорошното разкриване и лечение според експертите дава възможност по-бързо да се приключи с проблема, без да оставя трайни физически белези.
Няма точни данни колко тежък е този дълбоко скрит проблем, но анонимни изследвания, сред колежани установяват, че около 17 процента от тях са се подлагали на самонараняване. Експертите пък пресмятат, че около 15 процента от младежите като цяло упражняват самонараняването.
Според тях това често е емоционален отговор, но не самоубийствен, въпреки че самоубийството също заема основно място.
От Канадската асоциация за психично здраве описват проблема по следния начин: “Чрез болката младежите не се опитват да заглушат всички чувства, те просто търсят начини да се почувстват по-добре, а именно като усещат външна болка, а не вътрешна.”
Психоложката Джанис Уитлок, която е провела интервюта с 40 младежи, опитвали да се самонараняват, и участва в изследванията в колежи по проблема, казва че в Интернет се разпространяват послания за самонараняванията, които подтикват много младежи да опитат и особено такива, които не са били запознати преди това.
Наблюдава се растяща тенденция при тийнейджърите да обсъждат тази тема в Интернет, а също и да сформират клубове за това в училище, смятат от асоциацията.
“Знаменитостите също допринасят много за формирането на този проблем у младежите. Сред призналите, че са прибягвали до самонаранявания, са принцеса Даяна, Джони Деп, Анджелина Джоли, Никол Ричи, Къртни Лав.
Самонараняването включва порязване на кожата, изгаряне, издраскване, щипане или скубане на косата, хапане, поглъщане на почти смъртоносни субстанции, бодене с игли или чупене на кости. Обикновено целта са ръцете, краката, торсът, но на места, които са лесни за прикриване с дрехи, както и лесно достъпни.
Според специалистите този тип поведение може да се превърне в пристрастяване. Те твърдят, че се дължи на пренасочването на освободения от мозъка ендорфин – белтък, който действа в различни части на мозъка и има отношение към провеждането на болезнените усещания. Като това води до физическо и емоционално облекчение.
Д-р Уитлок, който е директор на изследователска програма, изследваща самонараняващото поведение при младежи, казва в интервю, че самонараняването често функционира като саморегулиране на чувствата и емоциите и помага на младите да се справят с объркващите ги негативни емоции, които не могат да овладеят по друг начин.
Според други експерти самонараняването кара младите да се чувстват част от групата. Много от тийнейджърите споделят, че няма възрастни хора, с които да разговарят и които да ги приемат такива, каквито са. Те често влизат в Интернет и намират общност, с която се чувстват релевантни. И когато не желаят повече да се самонараняват, трябва да напуснат групата.
Младежите често използват самонараняването като манипулация, като опит да накарат другите да се чувстват виновни или просто да ги отдалечат от себе си. В много случай младежи, които се самонараняват, крият белезите си под дълги панталони или блузи с дълги ръкави и при много топло време. Такива младежи също избягват спортове като плуването например.

Кой е уязвим?

Снимка: Уебшотс

Такива младежи често започват да се самонараняват при емоционално вълнение в периода преди да влязат в пубертета и в първите години от него и това може да продължи докато станат възрастни.
Последните проучвания също така показват, че този вид поведение се практикува еднакво както от момичета, така и от момчета. Няма разлика и по отношение на раси или социално-икономически статус, но въпреки това по-малко уязвими са азиатци и американци, чиито прадеди са от азиатски произход.
Направените интервюта с младежи извеждат на повърхността скритите фактори, които насърчават такова поведение. Ранни сексуални контакти в детска възраст и най-вече емоционалното малтретиране са причините, посочени от повече от половината интервюирани младежи. Ниската самооценка, пренебрегване в детството, социална изолация и живот в нестабилна семейна среда са също сред посочените фактори.
За семействата на деца, които имат такова поведение, е характерно, че не се изразяват неприятните емоции, те се потискат. Децата растат и не знаят как да изразят и да се справят с гнева си или тъгата. Вместо това те изразяват емоционалната болка като се самонараняват физически. Особено ключов фактор за това е депресията.

Лечението

Въпреки че няма определени медицински средства за лечението на този вид поведение при младежите, лекарствата, които лекуват емоционални проблеми като депресия и чувство на мъчително безпокойство, могат да помогнат. Много ефективна също е формата на познавателна поведенческа терапия, наречена диалектическа поведенческа терапия. Хората учат умения, които им помагат да понасят по-леко стреса, да регулират емоциите си и усъвършенстват връзките си. Терапията също им помага да не гледат на себе си като на жертви, а като силни хора.
В допълнение те могат да научат начини как да се освобождават от стреса като практикуват медитация или йога, да участват в енергични физически дейности или да контактуват с приятели.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.