Световният глад – спасението се вижда от самолета

След взрива на цените на петрола светът е заплашен и от хранителен бум. Планетата обаче може да избегне агонизиращата гладна смърт ако позволи на световните пазари да действат ефективно. Снимка: Ройтерс

Докато пътуват към следващата среща на върха на ООН по въпросите за прехраната, делегатите могат да вземат уводен урок по експлоатация на земните площи в света, стига да хвърлят поглед през люка на самолета. Други могат да вземат същия урок, като използват Google Earth. Нагласете фокуса на 10 700 метра, задействайте картината, така че да се движи с няколкостотин км в час и прекарайте няколко часа пред монитора, прекосявайки континентите. Първо ще се изненадате колко много време минава, преди да видите град или каквото и да е селище. Още по-изненадващо е, че няма и помен от обработваема земя на стотици километри земни площи.

Повишаващите се цени на храните през последната година и придружаващите ги бунтове в някои страни извикаха призрака на Томас Малтус – свещеникът-икономист от 19-и век, който препоръча да има контрол върху раждаемостта, за да се предотврати неизбежен световен недостиг на храна. Петролният бум е нищо, твърдят защитници на околната среда, в сравнение с приближаващия се хранителен бум – момента, в който световното хранително производство ще достигне своя връх, след който човечеството ще изпадне в продължителна, бавна, агонизираща гладна смърт. Според тази теория Земята вече „напряга всички мускули“, за да ни изхрани, но дори и това ниво на хранително производство не може да бъде запазено, защото почвата губи качествата си от преексплоатация, а Земята се затопля и превръща огромни площи плодородни земи в пустини.

Тази теория не издържа на по-щателен преглед. Да видим каква е статистиката. Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) цялата обработваема площ на Земята през 2006 година е била 1,402 милиарда хектара или 14 милиона квадратни километра. С други думи, цялата зърнена и зеленчукова продукция в света е дошла от площ приблизително с размера на САЩ и половин Канада. Други 34 милиона квадратни км – приблизително колкото останалата част на Северна Америка, Южна Америка и две трети от Австралия, е използвана за пасбища, като повечето от тях са широка, некултивирана тревиста площ. Останалата част от света, възлизаща на цяла Европа, Азия, Африка, Индонезия и една трета от Австралия, не е използвана за производство на храни.
Част от тази земя, разбира се, са пустини, планини и тропически гори, които или въобще не могат да бъдат използвани за земеделие, или изискват напояване, разработване и прочистване. Голяма част обаче може съвсем лесно да се превърне в селскостопанска земя, но досега това не е било нужно. Да вземем Русия, която освен северната си периферия, т.нар. тундра, се простира в умерения пояс. Само 7 процента от Русия са обработваеми площи, а 5 на сто – пасбища. Освен това количеството на селскостопанските земи в страната – 23 милиона хектара обработваема площ, колкото цяла Великобритания – след края на комунизма е запусната.

За Русия важи тезата, че причината за повишаването на цените на храните е намаляването на световната селскостопанска земя през последното десетилетие и половина. В световен план по-малко храни се произвеждат на по-малки площи, отколкото в началото на 90-те години. Да вземем САЩ. Според ФАО САЩ са имали продукция от 1210 кг зърнени култури на човек от населението на година за периода 1990-1992 г. и 1104 кг за периода 2001-2003 г. Или Канада, някогашната световна „житница“, където зърнената продукция спада от 1905 кг на човек на година за 1990-92 г. на 1384 кг за 2001-2003 г.

Причината за спада в зърнената продукция през последните 15 години не е израждане на почвата или климатични промени. Реколтата не се увеличава толкова бързо, както през 60-те години, но все пак се е повишила с 1-2 процента на година през последните 15 години. Спадът в продукцията е по-скоро пряк отговор на свръхпродукцията.

Помните ли зърнената свръхпродукция през 80-те години? Тя доведе до спад на цените, което на свой ред убеди зърнопроизводителите да ограничат добива. Сега, когато цените отново се повишават, се случва обратното: ФАО изчислява, че тазгодишната пшенична реколта ще се повиши с 13 на сто в резултат на допълнителни насаждения и така оказва натиск за снижаване на цените следващата година. Това, разбира се, се случва твърде късно, за да спре бунтовете и глада сред най-бедните хора в света. Но обратно на марксистката теория, тазгодишният скок на цените на храните не се дължи на пазара. Основната причина цената на ориза да скочи със 141 процента на международните пазари от януари до сега е опитът на страните-производителки на ориз да контролират инфлацията в собствените си икономики, като забраняват или ограничават износа.

Не е изненада, че вносителите на ориз пострадаха от острия недостиг на ориз на международните пазари. Освен това ограниченията влошават ситуацията, тъй като не позволяват на производителите да увеличат продукцията, защото в противен случай те не биха могли да се възползват от високите износни цени.

Малко късно, но ЕС спря временно резервната си схема миналия септември. Това означава, че европейските фермери няма да бъдат принудени да оставят 10 процента от земите си на угар. Въпреки това квотите и субсидиите смущават пазара. Според базирания във Вашингтон мозъчен тръст Международен изследователски институт за хранителна политика 30 процента от инфлацията на храните се дължи на субсидиите за биогорива, заради които се използват обработваеми земи: 80 милиона хектара от обработваемите земи по света се използват за тези насаждения. Правителствата може да инвестират и да превърнат междинните продукти от селскостопанската реколта като слама и плява в биомаси, но да плащат на фермерите, за да преминават от производство на храни към продукция за биогорива е изключително безотговорна политика в момент, когато цените на храните се повишават.

Субсидиите за биогорива станаха поредния елемент от смесицата от квоти, субсидии и средства за ценови контрол, които затрудняват селскостопанските пазари от десетилетия и доведоха до излишъци, а сега и до недостиг. Най-лошото нещо, което може да се случи сега, е светът да спре световната търговия с храни, за да защити сигурността на храните. Обществата, зависими от местно хранително производство, са тези, които са само на крачка разстояние от глада. Световните пазари, ако само им бъде позволено да действат ефективно, ще гарантират, че огромният допълнителен капацитет на света за хранително производство може да бъде реализиран.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.