„Дзифт“ взриви Московския кинофестивал
Филмът на Явор Гърдев по романа на Владислав Тодоров взе "Сребърен Георгий" за най-добра режисура
Българският филм на Явор Гърдев „Дзифт“ взриви конкурса на 30-ия Московски кинофестивал с черен хумор и препратки към ноара и соцреализма, пише във филмз.ру авторката Мария Гросицкая. Самата фактура на филма всъщност е дзифтът. Двете значения на тази екзотична дума се съобщават на зрителя далновидно в самото начало. Дзифт – е първо, асфалт, а второ, на жаргон, лайно. При гледането си струва това да се има предвид, заедно с мотото преди началните надписи: „Колкото повече лайна – толкова по-малка вреда“.
Главният герой на „Дзифт“, с прякор Молеца, излиза от софийския затвор и тръгва да търси своята любима Ада. На свобода го очакват не особено приятни сюрпризи: докато Молеца е лежал в затвора, в България се е възцарил комунизмът, а момичето е тръгнало с бившия му съучастник Плужека. Героя го очакват изтезания, предателства и бягство по мрачните софийски улички. Но само той знае тайната как от лайната да се извади истински диамант. Като използва, както се досеща зрителят, дзифт.
Явор Гърдев е български режисьор, доскоро работил в театъра. През 2004 г. неговият спектакъл „Човекът-възглавница“ участва на фестивала „Сезон на Станиславски“. Гърдев има славата на постмодернист, свободен в избора на художествени средства, психолог и провокатор, който върви в крак със съвременните културни тенденции.
„Дзифт“ е първият пълнометражен филм на Гърдев. В него се вижда с каква свобода борави режисьорът с жанрове и стилове, които на пръв поглед са несъчетаеми. Съветските песни при Гърдев прекрасно се вписват в атмосферата на „черния“ филм, а неприличните шегички спокойно съседстват с културни алюзии като „фатална жена – самка богомолка“. Но „Дзифт“ доставя истинско удоволствие дори не с тънкостите на жанра и с почти тарантиновския „драйв“, а с неизчерпаемия си хумор. Това е първият наистина смешен филм в конкурсната програма. Да не говорим, че това е единственият открояващ се участник в конкурса.