Агресия, диалект, клишета – чуй как говори българският депутат

В парламента масово „мекат”, „ъ-кат” и злоупотребяват с клишета, доказаха студенти

Заседание в парламента. Диалозите в пленарната зала изобилстват от клишета и диалектни форми. Снимка: Булфото

„Той се оказа по-пазен от Роналдо, Роналдиньо и Бекъм взети заедно”, „Депутатството е лелеяна мечта за неграмотници и безработни, които не могат да изкарат два лева навънка”, „Леля ми получава 70 лева пенсия. Ако не съм аз да й помагам, е мъртва. Но си плаща, пести, плаща си тока, плаща си водата, но за дърва понякога аз й помагам. Но тя с нейната пенсия се оправя…” Тези думи съвсем не са част от дебати в квартална кръчма, нито от случайно дочут разговор в софийски трамвай. Те идват директно от парламента и са плод на депутатския ораторски талант. Заедно с много други бисери са запазени за поколенията благодарение на студенти по българска филология от Софийския  университет.

От четири години насам те записват, изследват и анализират речта на депутатите, ходят на пленарни заседания и правят изводи за това как говорят родните политици. Изводите за съжаление не са от най-оптимистичните. Депутатите масово „мекат”, „ъ-кат”, говорят с дълги изречения и високопарни думи, които запълват време, но не казват нищо съществено. Диалозите им често наподобяват повече разговор на Женския пазар, отколкото истинска парламентарна полемика. Много от депутатите продължават да говорят на диалект и не правят нищо, за да се поправят.

„Мисля, че хората, които правят законите на една страна, трябва да познават законите на собствения си език”, казва гл.ас. Владислав Миланов, преподавател по История на българския книжовен език и Езикова култура в катедрата по български език на Факултета по славянски филологии в СУ. Той е сред инициаторите на проекта за изследване на езика на публичните личности. Освен речта на политиците, филолозите следят изкъсо и начина, по който говорят телевизионните журналисти. Въпреки че и те допускат грешки, всяка година Софийският университет награждава журналистите, които се придържат най-стриктно към правилата на книжовния език.

Депутатите не получават награди, но пък с резултатите от изследванията биват поощрявани да обърнат повече внимание на начина, по който се изразяват. В речта на политиците правят впечатление не само отклоненията от езиковата норма, но и злоупотребата с клишета като „отговорност”, „политическо пространство”, „приоритети”, „популизъм“, „прозрачност”, „визия”, „хармонизиран”. Въпреки че думата „конкретика” е сред любимите на депутатите, в изказванията им често няма абсолютно нищо конкретно. „Добър въпрос, но аз искам да кажа, че осигуряването на по-добър жизнен стандарт за хората ще стартира реализацията на програмата за управление и възможността за успешно решаване на ситуацията в страната, за да се постигне изпълнение на поетите ангажименти.” Подобни изречения са често срещани и въпреки че са граматически правилни, смисълът им се губи в морето от сложни думи и претрупани фрази. Това, което искат да кажат политиците, често е неразбираемо за обикновения слушател.

Всъщност изследването на студентите филолози не цели единствено да открива езикови грешки и отклонения от книжовната норма. То е и пожелание към публичните личности да бъдат по-критични към собствената си реч и да уважават езика, на който говорят. Защото той е не само средство за комуникация, а и огледало на истинската ни същност.

Гл.ас. Владислав Миланов: В парламента би

трябвало да звучи книжовна и изискана реч

И политици, и журналисти допускат в речта си диалектни форми, казва преподавателят по езикова култура

Гл.ас. Владислав Миланов. Снимка: личен архив

– Г-н Миланов, какви са най-общите изводи от вашите изследвания, как говорят публичните личности?

– Обобщен отговор е много трудно да се даде. Зависи от възпитанието, културата, от стремежа към автокорекция – нещо, което награждаваните журналисти успяха да изградят – да се коригират в ефир, когато усетят, че грешат нещо… Имайте предвид, че това все пак е живият език и, за да достигне този жив език до хората, той трябва да бъде образен, емоционален, експресивен. В същото време обаче трябва да се съобразява и с книжовните норми. Защото, когато едно дете, един ученик гледа телевизия, той по някакъв начин се учи и как да говори. Наблюдава и след това повтаря това, което е видял.  И си мисля, че днес езиковите бележки и учебниците имат много по-малка роля, отколкото речта на публично говорещите хора. Много е трудно да се каже как говорят, не може да кажем „много лошо” или „много добре”.  Истината е, че има и политици, и журналисти, които допускат в речта си диалектни форми, и то недопустими, и те правят неприятно впечатление на аудиторията.

– Какви са най-честите грешки и отклонения от нормата на книжовния език в парламента?

– Специално в парламента се наблюдават много отклонения най-вече от правоговорните норми. Продължава тенденцията към така нареченото „мекане”, към „ме”-окончанията при глаголите, от първо лице мн.ч., I и II спрежение – „говориме”, „пишеме”, „четеме”. Продължава тенденцията към затвърдяване на съгласната преди глаголното окончание – една тенденция, която е много типична за западните диалекти – „благодарЪ” вместо „благодарЯ”, „честитЪ” вместо „честитЯ”. „Ще поставЪ картата си” –  казва много често българският депутат, вместо да каже, „ще поставЯ”. Депутатите много често грешат т.нар. бройна форма и употребяват конструкции от типа „в залата има 130 депутатА”  вместо книжовното „в залата има 130 депутатИ”. При съгласуването на формите за учтивост също много често се срещат отклонения. Казват : „вие сте писаЛ, вие сте ходиЛ” , вместо правилното „вие сте писалИ, ходилИ”, както е задължително да се съгласува в множествено число. Тук много често се греши, смесват се отклонения от правоговорните и граматичните правила.  Изговор от типа „Фнос”, „ще Фнасяме” или “В името на народа” показва, че българските депутати не са овладели някои от основните правоговорни и граматични правила на езика ни.

– Смятате ли, че това е нормално?

– Аз лично не го приемам за нормално. Мисля, че хората, които правят законите на една страна, трябва да познават законите на собствения си език. Когато заставаш на парламентарната трибуна, трябва да си даваш сметка, че ти трябва да бъдеш образец за коректно отношение към нормите на книжовния език. Нека да звучи живата реч, нека да има образност и метафоричност, нека да се спазват уменията за ораторско майсторство, но да казваш ДеПиСЕ, зИмИделие, гУрИтИ е неуважение към събеседника и към езика. В предизборни ситуации например, когато депутатите отиват при своите избиратели, може да се приеме като допустимо и нормално превключването на кода, преминаването на диалект, за да се намали дистанцията и за да бъдат народните представители по-близо до своите избиратели, но от най-високата трибуна на държавата би трябвало да звучи книжовна и изискана реч. И пак ви казвам, за нас най-важното е живият език да бъде уважаван, но да се съобразява и с нормите.

– Как се изразяват депутатите?

– Ами наблюденията показват, че българските депутати, особено в последните години като че ли се научиха да структурират еднотипни изречения, в които граматически всичко е коректно, но всъщност не се казва нищо. И се получава едно безкрайно говорене, много изречения, с които депутатите могат да говорят и за кризата с горивата, могат да говорят и за сестрите в Либия, могат да говорят и за бедствията в наводнен район. Много често се повтарят едни и същи думи и като че ли свръхупотребата им започва да дразни. Думата „отговорност”, например –  хубаво е да се говори за отговорност, но да се долавя тази отговорност. Думата „приоритети”, думата „хармонизация”, „стартиране”, „хармонизиране”…

– Прекалява ли се с чуждиците?

– Чуждиците знаем, че са проблем, който винаги е вълнувал българската  общност, езикът има механизми, с които да се пази и да регулира този процес. При депутатите по-скоро е дразнещо, когато злоупотребяват. И когато умишлено употребяват една чужда дума, като с това се стремят към някаква наукообразност, да покажат някакъв авторитет, някакво знаене. А думата е силна, когато си тежи на мястото, когато зад нея има смисъл, когато думата изразява човека. Тогава тя има най-голямата сила, въздейства, провокира и достига до човека. И затова си мисля, че щом имаме толкова хубави български думи, е по-хубаво да използваме тях.  Това е по-добрият вариант.

– Езиковите грешки на кои депутати правят най-силно впечатление?

Татяна Дончева е типичен представител на агресивно говорещите в парламента. Снимка: Булфото

– Ами например Любен Корнезов. Той е народен представител и заместник- председател на Народното събрание, който допуска много отклонения от книжовно-езиковите норми. Моите студенти винаги излизат възмутени от начина, по който говори. Често срещани отклонения в речта му са твърдите съгласни преди глаголното окончание от типа на “благодарЪ ви г-н министър”, “искам да Ви поздравЪ” или така наречените генерализирани форми от типа „картЪтЪ”, вместо „картатА”.  И това е непрекъснато, при него няма дори стремеж към усъвършенстване и запознаване с основни правописни и правоговорни правила. Вероятно още много имена могат да бъдат изброени… На нас не ни харесва езиковата агресия като модел на речево поведение. Защото вярваме, че когато слушаме как говорят депутатите, това по някакъв начин оказва влияние и върху нашето говорене. Тази агресия, която непрекъснато се излива от националния ефир, не прави добро впечатление, защото е свързана с нападки и обиди. Когато отчитаме тъжните статистики за насилието в българските училища, трябва да си даваме сметка, че всичко започва от езиковата агресия, от нападките и обидите. Татяна Дончева си позволява такива нападки, такива нападки си позволява и Румен Петков. Което за нас е некоректно. Човек трябва да уважава езика си. И когато се научим да казваме думата „благодаря” по-често, когато се научим да уважаваме събеседника си, когато се научим да уважаваме езика си и не забравяме, че езикът представя нас като хора, нашата ценностна система, тогава ще постигнем онова равнище, за което непрекъснато говорим.

– Какво мислите за резултатите от матурите, на които се оказа, че оценките по чужди езици са доста по-високи от тези по български? На какво се дължи това?

– Вероятно причините са много. Аз не бих се ангажирал с анализ, защото съм се откъснал от системата на средното образование, но всеки родител може да си отговори на този въпрос, когато си помисли как е изпратил своето дете още в предучилищна възраст да учи чужд език. Факт е, че българските ученици се притесняват от това да създават текст – а текстът е умение, което показва и правописна, и литературна компетентност, и изобщо умението да мислиш, да концептуализираш, да разсъждаваш, да навлизаш в други светове и да позволяваш тези светове да бъдат част от теб, да те обогатяват… И оттам идват проблемите. Ние трябва да знаем езиците, за да общуваме с културните стойности на другите народи в оригинал. Мисля, че всеки може да си отговори защо матурата по чуждите езици показва по-добри резултати. Изучаването на чужди езици обогатява, когато не става за сметка на пренебрежението към майчиния език. Ние сме българи и трябва на първо място да уважаваме собствения си език, нормите на езика, да уважаваме моделите на речево поведение, да се научим да говорим толерантно и коректно, да изслушваме събеседника си. Това са елементарни на пръв поглед неща, които обаче имат смисъл.  Освен това би трябвало щом знаеш толкова добре чуждите езици да знаеш и собствения си език.

Заседание в парламента. Заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов (вторият от ляво на дясно) непрекъснато прави езикови грешки и не се стреми да се поправя. Снимка: Булфото

– Лесно ли се преодоляват диалектите?

– Ние винаги казваме, че диалектът е формация на общонародния език и богатство.  Диалектите през Възраждането изиграват огромна роля при оформянето на книжовния език. Те го обогатяват и му дават възможност да се развива. Един човек, който говори на диалект, носи белезите на тази езикова система и с повече корекции, с повече говорене и съобразяване с книжовния език вероятно лесно ще го преодолее. За това могат да бъдат дадени много примери. Много наши студенти идват тук от Централна България, с особености на т.нар. „централни балкански говори”. Много често идват и си употребяват „нье”, „добрье”, „пьет”. Но постепенно, когато попаднат в средата, която изисква книжовно говорене, преодоляват диалекта. Това става с течение на времето. Ако човек има желание, може да го превъзмогне постепенно. Това са диалектни навици, които се коригират.

– Имате ли идеи да изследвате и печатните медии?

– Имаме такива идеи, но затова трябва много голям екип, говорили сме и с колеги от Пловдивския университет, които проявиха интерес. Сега ще започнем една седмична рубрика във вестник, още не мога да кажа точно в кой, в която наши студенти ще четат всички вестници и ще правят една класация на най-често срещаните грешки. Имаме идея да се насочим и към радиото, и към другите медии, но засега силите ни не го позволяват.

– Какви са впечатленията ви от езика, който използват вестниците?

– Иска ми се да вярвам, че този стремеж към продаване на информацията, към придаването на такъв експресивен вид, който да я продаде още с шокиращото заглавие, с годините ще отшуми в полза на уважението към езика. Ще се научим, че и с това, което езикът ни дава като богатство,можем да предадем най-разнообразна информация, да изградим светове, които да достигнат до човека, без да обиждат и без да нападат.    С годините българинът се научи да получава най-разнообразна информация  и като мислещ човек да я разбира спрямо собствените си нагласи и ценностна система. Това би трябвало да улесни търсещите ефект вестникари и да ги накара да мислят с повече уважение към езика ни, когато пишат.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.