Ние като си отидем, с нас от Бурса ще си отиде и България
2 Юли 2008
Продължение
Виж първата част: Бурса, 19 години след “голямата екскурзия”
Вечерно време в кафенетата на централния площад на Демирташ има само мъже. Пият чай и айран. В квартала алкохол не се продава – нито в заведенията, нито в магазините. Но понеже сме дошли на гости от България, мъжете отърчават до съседния квартал, за да купят бира и нещо по-твърдо.
Питам какви са забавленията на жените. Отговарят ми, че гледат телевизия. Чудя се дали изобщо им остава свободно време от чистене и подреждане. Кварталът не предлага и на младежите никакви възможности за развлечение. През 50-те почнали да строят кино, но се отказали, защото разбрали, че по филмите “мъжете и жените… нали знаеш.” Основите на киното стоят, сградата нито е достроена, нито съборена. Разбира се, може да се отиде до центъра на Бурса, където животът тече далеч по-свободомислещо, но българските изселници рядко се решават на такова далечно пътешествие. Там, в другия квартал, са изселници от друго село, с които и преди са се виждали само от празник на празник. Общуването се извършва предимно в рода и родното село.
Неравноправието на жените обаче е привидност. В семейството става това, което рече жената. А нарежданията най-често се диктуват от съревнованието с комшийката. Някоя си купила едикаква си тенджера. Цялата улица се снабдява със същата тенджера. Ето така се получили еднаквите къщи с еднаквото обзавеждане.
Какво да има в градинката, също е грижа на жената. Още една подробност, която разграничава българските турци от останалите, е тази, че като купували парцели за къщите си, взимали по два. Един за строежа и един за градинка. Зелени площи има само до къщите на българските изселници. Въпреки че в магазина постоянно продават домати, българската туркиня с любов отглежда свои. Семената най-често идват от България. Днес в голите поля на Демирташ расте и сребристият родопски бор.
Тава. Фурна. Слушам разказите за голямото преместване и си казвам, не, в тази жега не бих могла да устоя. Вие как го направихте? Към пет следобед започва да повява лек ветрец, успокояват ме. Към седем вече е достатъчно хладно.
Вярно, така става. Дори вятърът тъй се усилвал, че два пъти в месеца късал турското знаме, което се вее над стадиона. Захладнява, значи е време за вечеря.
Домакинята в къщата, където ще отседна, се е приготвила за гости. По средата на масата има една чиния със зрял фасул с телешко, също така и тава с капама. По този начин тук наричат пиле с ориз на фурна, различно е от банската капама с три вида месо, готвени в гювече. Но както се разбра – тук тавата е на почит. Прибори има пред всеки, но липсват чинии. Познавам традицията на ядене от един съд от помаците край Златоград, затова не се стряскам. Но домакинът изглежда се почувства неудобно и отправя гневни думи на турски към жена си. Веднъж заселили се в Бурса, жените рядко напускат дома си. Затова пък мъжете ходят често до Истанбул, да изплакнат очи по разсъблечени жени, и до България, където пък могат да пият алкохол на воля. Пазителките на традицията, дори често на ретроградното, обикновено са жените, колкото и в очите на несведущия да изглеждат потискани и онеправдани. В случая кавгата продължава доста дълго – мъжът настоява да се поставят чинии пред всеки, жената отказва. Не бих могла да отсъдя кой прав, кой крив. За моите навици яденето на фасул от една чиния е трудно занимание, защото със сигурност бих окапала бялата покривка при дългия път на лъжицата. От друга страна съм на гости и е редно да зачитам обичаите на гостоприемния дом.
Най-накрая жената взима една чиния и я тръшка пред мен. Останалите на масата мълчат смутено. След това домакинята сипва на себе си също в отделна чиния и сяда на земята. Храни се там долу. В този миг вече изпитвам неудобство – стопанинът и гостите на масата, жената на земята. Седенето на земята е нещо обичайно за Бурса. Топло е, не може да се простудиш. Привечер пред много от къщите се виждат групички жени, седнали на земята върху килимчета. Но все пак да сложиш гостите си на столове край масата, а да ти да седнеш долу по собствено желание, ми се струва, че прекрачва границите на традицията. Явно, жената нещо е ядосана. Дали самопоставянето й на по-ниското стъпало всъщност не беше демонстрация и един вид слагане мъжа на мястото му? Не разбрах.
Още по-учудена останах на другата сутрин, когато домакинът почна да кърши ръце пред мен и да се извинява заради жена си. Ама сега за една чиния, голяма работа, викам му. Не, не било за това. Оказва се, че през нощта домакинята е заключила отвън стаята, в която бях настанена и е прибрала ключа. Кого е пазила в случая? Мен? Или съпруга си? Загадката така и ще си остане неизяснена.
Тази властна жена ми стана безкрайно симпатична. Поставена между селото и града, между България и Турция, между Европа и Азия, между родината и чужбина, гонена, страдала, тя най-после е намерила територия, в която се чувства защитена. И изведнъж в дома й нахлува някаква си с българка с голи рамене, която не е придружавана от съпруг, но пък пие наравно с мъжете… Ама, ха! Ясно е, че в такива случаи е необходима хитрост, дори коварство, за да се запази онова, което е било и което в очите на й трябва да продължава да бъде. Ако пък мъжът не си знае мястото, то трябва да му бъде посочено. Седящата на земята се извиси над всички нас.
След вечеря ме водят на къна. В неделя ще е сватбата. Сезонът на сватбите в Бурса започва след края на учебната година, за да се повеселят и децата. Тържествата се правят в специални сватбени салони, където се поднася малко ядене. Пак фасул, тави с капама, ядки и сладкиши. Алкохол не се сервира.
Сега обаче е петъкът преди сватбата. Знаех, че на къна се събират само момичетата, но не – тук е целият квартал. Мъже и жени, млади и стари. В улицата между два реда къщи се вихрят танци, най-вече кючек, но от време на време се хващат и на хоро, подобно на нашето право хоро. Дори и стъпките са същите. Има отделно мъжки, отделно женски, също така и смесени танци. Омъжените жени са завързали най-искрящите си забрадки. Не може да се отрече – красиви са. Иначе дрехите им са така да се каже – светски: костюми с относително къси поли. Няма шалвари. По-възрастните жени са с дълги дънкови манта, наподобяващи сините ученически престилки, които надянаха в България, когато по време на “възродителния процес” им забраниха да ходят с шалвари.
Момчетата пък са хвърлили доста труд, за да издокарат прическите си. Много гел са изсипали върху косите си и сега те са щръкнали нагоре тип “гребен”. Освен турска музика гърми и българска чалга от класическия период: “Радка Пиратка” и “Черно море, много е добре…” Младежите подпяват, но повечето от тях не знаят български. Май завинаги са скъсали връзките с България. Живеещите в този квартал обикновено не продължават да учат висше образование, ако стигнат до някаква по-горна степен, то тя е професионално обучение. Намират си работа, която е предимно в Бурса. Нямат намерение да живеят между България и Турция, да се занимават с обмен между двете страни. Турският им е достатъчен. България е ту мрачен, ту светъл спомен в разказите на родителите. Толкова.
Гледам тия млади хора и ми дожалява за България. Колко много изгуби, като ги изгони. А те не искаха друго освен да се казват, както ги е кръстила майка им, да говорят майчиния си език, да работят и да живеят съвсем нормален живот. Нищо повече. Да не говорим колко работна ръка се изплъзна ей така. Но изборът вече е направен. Той е като женитбата – кажеш ли “да”, връщането назад не е невъзможно, но винаги е мъчително.
Младоженците в момента не се терзаят от мисли за България. Повече ги притеснява дали вървят по каноните на ритуала. Встрани дебнат възрастни жени, които диктуват как, кога, кое, кой. Изборът, разбира се, е направен от младите, но частично. Изселниците от България държат децата им да се женят помежду си. Изключенията потвърждават правилото, че избереш ли местен, сбъркал си. Главите на младежите се пълнят с такива истории. Бракът с местен се смята за смесен и не е за предпочитане. В случая булката и младоженецът са били послушни, дори прекалено, защото се оказва, че родителите им са от едно и също село в Родопите.
След като се харесат, принципът на продължение на рода е следният: семейството на момчето осигуряват апартамента, а родителите на момичето – цялото обзавеждане, което всъщност е чеизът. Водят ме в подредената къща. Същата, както и досега посетените от мен. На показ са извадени чаршафи, юргани, отворени са вратите на шкафчетата, за да се видят новите сервизи. Впечатляващ е голям скрин с три чекмеджета, пълни с терлици. Повечето плетени още в България, когато майката на младоженката е била млада булка. Естествено, купища забрадки, което е най-важното в тоалета на семейната жена.
Спомням си как като младоженци с мъжа ми събирахме пари, за да купим първия телевизор, после легло, маса, кухненски шкаф… Колкото и да си свързани с бита, това са емоции, част от създаването и укрепването на семейството. Питам тези млади хора какво ще правят с парите си. Щели да ходят по почивки – Мраморно море, Егейско море… Децата на изселниците вече не работели и през отпуските си, научили се от местните “да живият”. Първото поколение все още не се решава на подобни разсипии. Ако ще идат все пак някъде, то е до българските курорти Павел баня и Наречен. Но това могат да си го позволят едва сега, след като са построили къщите.
Връщаме се обратно към тържеството. Настъпил е мигът на къната. Булката излиза на улицата по сатенена пижама. Сяда на стол. Към нея носят тавичка с къна, в която са забучени свещи. Младите момичета мажат ръцете на булката с къна, свекървата закача на ревера й златна монета. После момата пъхва ръце в червени ръкавици. Над главата й опъват червено було. В него момичетата хвърлят пари. Из тълпата ходи жена и раздава от съд ядки – тиквено семе, леблебия, шан-фъстък. Купонът продължава с още по-луди танци.
Участниците са загрели и вече сякаш не могат да спрат. Алкохол няма. Само в по-страничните улички в тъмното са се сврели младежи и обръщат бири. Мюсюлмани, ама с граница.
Вече не е като във фурна, но думата “тава” продължава да ме владее. В Бурса всичко е сякаш на тепсия – на показ. Българските турци живеят така – да се покажат, да се видят от съседите, да бъдат оценени. Няма скрито-покрито. Всичко се знае, дори и да се мълчи за него. Като на селския мегдан в родопските им села.
На тръгване от Бурса минаваме през центъра. Там под един от мостовете спътниците ми виждат стар познат. Юмер Дженай, 72-годишен, от Кърджалийско. През 1984 г. написал писмо до Тодор Живков с копие до тогавашния премиер на Турция, в което казал каква голяма глупост се извършва, като се сменят имената на българските турци. В резултат на което бил осъден на четири години и осем месеца затвор за противодържавна дейност.
Прекарал две години и пет месеца в старозагорския затвор, после за три години бил изселен в Бобовдол. Когато го освободили, семейството му вече насила било накарано да замине за Турция. Децата намерили работа, но Юмер бил в пенсионна възраст, прекалено стар, за да го наемат някъде. И вече 19 години взимал от пазара в Кърджали български вафли, локум, мед, крем “Здраве”… и ги продава в Бурса. Стигало, колкото да се прехранва. Българските изселници идвали и купували, дори за още питали. “Каквото си ял в детството, това ти е най-сладко – казва Юмер. – Ние като си отидем, с нас от Бурса ще си отиде и България.”
Турция не е в ЕС, защото все още е налице СТРАХЪТ И КОМПЛЕКСЪТ от Виена! Между другото да си чувал многото изявления на разни "цивилизовани" и т. нар. "демократично-хуманно-толерантни" европейски политици от рода на: "ЕС е "християнски съюз" и там място за мюсюлманска Турция няма! А като говореше за "изостаналост" знаеше ли, че Турция има дванайстата по големина икономика в света! Не ти ли е идвало на ум, че прехваленият ти ЕС и САЩ неофициално поддържат терористите от ПКК финансово и политически, за борбата с които турската армия харчи МИЛИАРДИ ДОЛАРИ ВСЯКА ГОДИНА, вместо правителството да ги влага в други сфери, като образование, здравеопазване и какво ли още не! И ти го знаеш, държавите като Гърция, Сърбия и България ги крепи единствено омразата им срещу турците, иначе отдавна да са се затрили сами! Моля ти се, не ми говори за липсата на човешки права в Турция!!! В Турция дори и президент е имало от кюрдски произход - Тургут Йозал! А знаеш ли, че кюрдската сепаратистка партия ДТП, политическото крило на терористичната ПКК, е в турския парламент и членовете й се опитват да полагат клетва на кюрдски език и претендират за отделянето на югоизточна турция в независима кюрдска държава!!! Османската империя ...още
като спасяваше европейските евреи през 15 век и ги приютяваше в границите на Империята, в "цивилизована" Европа начело с Испания Инквизицията печеше, гореше евреите по безбройните клади устроени впрочем напълно в хармония с европейските ценности и извратени разбирания за "хуманност".
Европа не трябва да допусне Турция да стане член на съюза! НИКОГА! Много държави ги допуснаха и сега им сърбат попарата.От тия европейци не става.
12-та икономика в света, а? А баба ти с шалвари ли храни кокошките?
ЕС не поставя въпроса дали Турция е християнска или мюсюлманска. Поставя въпроса именно за човешките права и за стандартите в обществото и икономиката. А в това отношение Турция е изостанала. Промени си няколко закона по искане на ЕС. Никога нямаше да ги промени без натиск от цивилизацията. Както щеш го приемай. В Европа има хора, които не щат Турция в ЕС, щото е мюсюлманска. Имат право да си кажат мнението. Но ЕС преговаря с Турция. А да си чул европейски екстремисти да заколят мюсюлмански свещеник? Не нали. А в Турция клаха и то неведнъж християнски свещеници. Даже съвсем неотдавна беше последният случай. В цивилизована Турция с 12-тата икономика в света. И жирналист от арменски произход убихте. Ей затова сте изостанали - ти очевидно се идентифицираш с Турция и си турски патриот по определението на Оскар Уайлд - затова ти говоря в първо лице множествено число.
Каква омраза срещу Турция крепи България, Сърбия и Гърция, бе клетник? Твойта омраза май е повечко. Пука му на някой за Турция. Развивайте се свободно и се цивилизоивайте, и не ми навирай шалварите си в носа. Ходи пиши в турски форуми и се гордей със сънародниците си.
Турция никога не е била европейска страна. То ние сме по-близо до Виена и сме си баш ориенталци, та Турция ли, ха, стига де, що се пишат глупости от преждеписалите. Колко милиона турци живеят от години в Германия и не могат да се адаптират, а? Вари го, печи го, то си иска шалварите и аллаха.
Темата е много интересна и позволява поглед от много гледни точки.Аз съм българин и в моята родова памет има натрупани факти за отвратителни,нечовешки,животински зверства на турците върху нашия народ,но и върху много други народи.Това ли е цивилизованост,това ли е култура,това ли е уважение към държавата,в която живееш?В статията са описани битовизмите на обикновенните хора,нрави,обичаи и т.н.Много голямо впечатление ми направи информацията,че второто поколение изселници вече не учат висше образование,а си остават със средно.Важното е,че с висше или без висше хората са надъхани и когато ги призове някакъв,в техните очи авторитет,те са готови на всичко:да се изселят/защото те бяха призовани да се изселят от България/,да изколят друговерците,да убият християнски свещенник и да направят всичко,което им се вмени.Това е висша форма на фанатизъм.Не можем да им имаме доверие!!!!!
Даже и да имам доверие на обикновенните хора,не мога да имам доверие на турската държава.В тази държава основната доктрина е пантюркизма,а подривната дейност срещу България е всекидневие.Ако нашите политици-гьотверени не бяха такива продажници,то отношенията ни с Турция щяха да са по-нормални и поставени на равноправна основа.Защото политиката на Турция към България е политика на двойния аршин.Но щом ппродажниците на запад от Босфора го позволяват,защо не.Като са толкова отворени апологетите на дванадесетата икономика в света,защо не ни информират за някакво световно достижение на турската нация,освен за световноизвестния геноцид на арменците 1915-1916години,за геноцида върху българския народ.Защото да унищожаваш е много лесно,но да създаваш не е никак лесно.Затова,когато се твърдят небивалици за "великата Турция" да се претеглят нещата.Защото само духовното е важно,другото е от лукавия!
А на отворения Баязид ще съобщя,че неговият любимец-победителят от Косово поле е завършил дните си като циганска мечка.През 1402 година близо до Анкара войската му е разбита от монголите,той е пленен и до края на дните си е показван в клетка като екзотично животно.Така че животът е твърде сложно нещо,за да го опростяваме с квалификации,описващи го елементарно като противопоставянето черно-бяло,добро-лошо и т.н.В наше време би трябвало да превъзмогнем предразсъдъците от общата ни история и да вървим напред.Но когато искат само ние да забравим,много сори,аджеба!Или заедно ще крачим или да ходим заедно по дяволите.А натам отиваме с бодри и сигурни крачки.Дано да ни прости господ и да ни даде разбиране за нещата!
баязид, не се впрягай ,брато/ няма по-хубаво от добър комшия/ а колкото до турция и ес/ тя подобнона русия си е самозадоволителна/ защото е империя/ това че е извън ес си е неин избор/
Поздравявам авторката за статията. Поздравявам и българските турци и помаци за това, че са запазили връзката си с България. Жалко, че някои се изказват толкова крайно. Бил съм в Турция и от това, което видях мога да кажа, че Турция заслужава много повече да е в ЕС от България. В Турция магистралите са като магистрали, а обслужването е като обслужване. Общувал съм с турци и впечатленията са ми, че са интелигентни, образовани и широкоскроени хора. Между другото в САЩ съм срещал турци деца на емигранти от България, които са минали през Турция. Не говореха български за съжаление. На турския фестивал в Сиатъл имаше хоро, което беше като брой стъпки точно такова, като българското и викаха "Опа" и "Айде" като играеха. Някои турци много приличат на българите, даже понякога е трудно да се направи разликата. Всички турци, които съм срещал се радват много като разберат, че съм българин. Имам чувството, че доста хора коментиращи тази статия не са били в Турция или не са общували с турци и имат една доста стериотипна, историческа представа за тях, която е изкривена. Същевременно съм бил и в Родопите, Доспат, и ми се стори друг свят там, чувстваш, че си различен. Мисля, че трябва да ...още
сме по-толерантни и да опознаем хората лично преди да пишем без да сме имали какъвто и да е било контакт с тях.
Мисля, че това да те мразят Гърция, България и т.н. не се е случило от самосебе си. Политиката на Турция, откак е съществувала, е била такава, че сега тя е заобградена отвсякъде с врагове- от изток арменците ги мразят страшно, на юг и в момента води война- кюрдите ги ненавиждат, за гърците на запад да не говорим, а от север- българите.Е, ние си знаем. Това, от всякъде да си заобиколен от врагове и ненавист не е майтап работа, доста усилия е трябвало да си положил преди това, за да се стигне до тук.
Аз уважавам и обичам българските турци.В детството си имах приятели български турци и мога да кажа само хубави неща за тях.Всъщност никога не съм ги считал за нещо различно от нас българите.Между добрите българи и добрите турци няма никаква разлика.Проклети да са комунягите и Доган и глутниците около тях, които правят всичко възможно да ни противопоставят един на друг.А ние сме еднакви хора, живели сме в мир и разбирателство и вярвам, че след време пак ще живеем така.Също вярвам, че един Турция ще влезе в ЕС и от сърце и желая това да е по-скоро.Вече сме в 21 век и няма по-добро от това да живеем като добри съседи в разбирателство.Жал ми е за българските турци, които бяха подложени на тормоз и репресии, но вярвам също така, че те разбират, че това беше дело на комунягите. Ние българите сме страдали не по-малко тези комуняги, но за жалост все още голяма част сред нас са като коне с капаци и продължават да гласуват за тях.Но постепенно всичко ще си дойде на мястото.На моите приятели българските турци желая всичко най-добро от сърце, много късмет и дай Боже пак да се разбираме и да живеем като уважаващи се един друг хора в ...още
разбирателство.
Много се разлигави градски. Плюеш сънародниците си, а се лигавиш с турците. Жал ти било за тормоза...Глупак си. Не ти ли е жал за българите,които са били клани като прасета, изнасилвани и измъчвани по най-жесток начин през турското робство. Колко били добрички турците . Бил ли си някога сред турци , когато те са мнозинство ? Няма да ги познаеш, повярвай ми ! Преобразяват се, и духа на предците им, избива в тях. Сякаш не са същите хора, които си познавал. Историята не може , и не трябва да бъде забравяна! Защото тя винаги се повтаря.