Медведев ще продължи „голямата игра“ в Азербайджан

РИА Новости

Руски войник пред противоракетната радарна станция Габала в Азербайджан. Новият руски президент Дмитрий Медведев ще продължи „голямата игра” в Азербайджан, където има военни и енергийни интереси. Снимка: Ройтерс

Борбата за влияние в Азербайджан между Русия и Запада, започнала след разпадането на Съветския съюз, ще продължи и след идването на власт на Дмитрий Медведев. По различно време Москва си е поставяла различни цели в тази ключова страна от Южен Кавказ, богата на енергийни ресурси. В началото на 90-те целта й беше да върне Азербайджан в ОНД и да го затвори за западните петролни компании. След това се разгоря битка срещу изграждането на тръбопровода Баку-Джейхан от каспийските находища до турското пристанище в Средиземно море. Маршрутът заобикаляше руската територия и беше ключов елемент от регионалната стратегия на САЩ, целяща да отслаби влиянието на Москва в Каспийския регион. Също като разработената по-късно програма „Каспийски страж“, която включваше система за следене на въздушното и морското пространство, както и сили за бързо реагиране. Русия се обяви срещу влизането на „чужди“ кораби в Каспийско море и предложи насрещна идея – да формира съвместно с Азербайджан морска охрана под името „Касфор“.

Днес в дневния ред на „Голямата игра“ стоят все същите въпроси – военната интеграция на Азербайджан със Запада и енергийното сътрудничество. Азербайджански медии активно обсъждат информацията, че САЩ са готови да участват в строежа на бойни кораби и да доставят техника от американските военноморски сили – планът „Каспийски страж“ все още е актуален. На свой ред руският „Газпром“ е готов да нахлуе на азербайджанския пазар – за това говори предложението на шефа на концерна Алексей Милер да купува газ, като сключва дългосрочни договори и на европейски цени, което звучи „безупречно търговски“ според руски експерти.

И така, съперничеството продължава. Дали Русия ще може да попречи на Запада в разширяването на Северноатлантическия алианс към Южен Кавказ и да прокара енергийните си планове – това се очаква да покаже предстоящото посещение на президента Дмитрий Медведев в Баку. Доста важен въпрос е какви са мащабите на кремълското влияние върху азербайджанската политика. Проблемът с Карабах и с военната помощ за Армения вече не са ефективни лостове за натиск върху Баку – уреждането на проблема със спорните територии се решава в рамките на ОССЕ. Колкото повече нараства обаче американското присъствие, толкова по-често Азербайджан говори за нужда от сближаване с Русия.

Показателна беше 2001 година, когато президентът Владимир Путин беше посрещнат необичайно топло по време на първата си официална визита в Баку. Руският лидер посети Алеята на шахидите, където са погребани загиналите при влизането на съветски части в града през януари 1990 година – едно знаково събитие, белязало сякаш края на конфликтите, взаимните обиди и претенции, с каквито бяха изпълнени 90-те.

Най-интересното обаче се случи преди визитата, която фактически деблокира двустранните отношения. В кулоарите на поредния форум на върха на ОНД се състоя над четиричасов разговор на четири очи между президентите Владимир Путин и Гейдар Алиев. При това инициатор на съдбоносната среща беше Алиев. Изградената от него впоследствие конструкция от външнополитически приоритети отреди на Москва ролята на противовес спрямо Запада, с който Азербайджан беше свързан чрез енергийни проекти.

Сътрудничеството продължи и по времето на Илхам Алиев, подкрепен от Русия като наследник на баща си. За което си имаше причини – единствената политическа сила в Азербайджан, заинтересована от укрепване на връзките с Русия, е държавната власт. Опозицията, настроена общо взето прозападно, неведнъж е повдигала въпроса доколко е целесъобразно Азербайджан да остава член на ОНД. Както заяви навремето председателят на Партията на единния народен фронт – депутатът Гудрат Гасангулиев, внесъл в парламента въпроса за излизане на страната от Общността – „никога няма да станем за Русия по-близки от Армения“.

Ясно е, че Москва няма интерес Илхам Алиев да бъде свален. Критична за азербайджанския президент беше 2005 година, когато Западът настоя за демократични парламентарни избори. Да се върне в страната планираше емигриралият по-рано в САЩ Расул Гулиев, бивш председател на парламента и „петролен крал“, успял да привлече на своя страна високопоставени чиновници и членове на кабинета. Опозицията се канеше да спечели поне една трета от местата в парламента, за да тръгне към президентските избори през 2008-ма с висок рейтинг – една възможност за нейния кандидат да хвърли ръкавица на действащия държавен глава. Държавни служители – съратници на Гулиев – бяха арестувани и обвинени в опит за заговор за сваляне на Илхам Алиев. Азербайджански издания твърдяха, че руски силови структури са предоставили на азербайджанските техническа помощ в операцията срещу „заговорниците“. Американците пък бяха заподозрени в подкрепа за опозицията с цел да принудят Алиев да склони за разполагането на военни сили в Каспийския регион.

Както и да е, Илхам Алиев се задържа на поста и на президентските избори през октомври не се очертава да срещне сериозен съперник. Азербайджан и занапред ще лавира между интересите на Русия и на Запада. Ключови точки – център на съперничеството, остават военното сътрудничество с НАТО и експанзията на „Газпром“. Докато в „газовата“ война Москва си служи с цените, срещу експанзията на алианса би могла да се бори чрез въвеждане на визов режим с Азербайджан. Това ще е удар върху една цяла армия от трудови мигранти и ще се отрази зле върху ситуацията вътре в страната. Основен коз обаче е нуждата на самия Азербайджан от Русия като противовес срещу нарастващото присъствие на Запада.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.