Щъркелите в Белозем помагат при любовни мъки

Снимки: Валентина Петрова

Белоземци не могат да си оправят жените, та за това има толкова щъркели в селото, които да носят бебета. Така шеговито в Белозем- европейското селище на белия щъркел, обясняват стълпотворението на птиците през лятото в селото.

Белозем е в пловдивско, на около два часа път от София. В 10 часа горещината в селото започва постепенно да изпива силите. Неделя е, повечето жители излизат от църквите – едните от католическата, другите от православната. Населението в селото е смесено – близо 1000 католици и 4000 православни.

За Белозем не важи описанието за типично българско село – тихо, сиво, празно. „Ние сме на 15 минути от Пловдив, магистрала „Тракия“ минава през нашето землище, жп линията София-Бургас също минава оттук.“ Така кметът на селото Иван Тачев обяснява, защо селото не е опустяло. Характерното за тук е отглеждането на ориз.
Когато в селото има празник, и двамата свещеници благославят. Когато започва учебната година – и католикът и православният са в училището. „Последното ни мероприятие на Заговезни, когато искаме прошка от по-възрастните, двамата свещеници излязоха на центъра на площада, стиснаха си ръцете и си поискаха прошка. Доста народ го прие лицемерно, но за мен така трябва да се случват нещата“, казва кметът.

Кметът на Белозем Иван Тачев. Снимка: Валентина Петрова

Най-голямото щастие за кмета е, че в селото е пълно с млади хора и малки деца. „В основното училище има 400 деца, в гимназията са 250, а в детската градина са 120. Богати сме в това отношение“, усмихва се кметът.

А за богатството сигурно има вина и щъркелът – символ на селото. През 2005 година от федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани“ се срещат с кмета на Белозем. Те обясняват, че селото ще бъде обявено за деветото Европейско село на щъркела, защото проучване показва, че тук са съсредоточени най-много щъркели в България. Другите осем села на щъркела са в Полша, Германия, Унгария, Румъния, Словения,Турция.

Белият щъркел (така се нарича, независимо от червения си клюн и черни пера по крилете) е защитен от Закона за защита на природата. В България гнездят около 10 000–12 000 двойки. Птиците се размножават тук и в по-топлите части от Европа, а зимуват в тропическа Африка. Белият щъркел е висок 1 м с 2 м размах на крилата. Тежи до 4.5 кг.

Снимки: Валентина Петрова

Снимки: Валентина ПетроваЩъркели отглеждат малките си по покривите на къщите. Когато някое малко щъркелче падне и се нарани, кметът го изпраща в кашон до лечебницата в Стара Загора.Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваГнездата на щъркелите на покрива на училището. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина Петрова

В Белозем сега има минимум 35 двойки щъркели. Гнездата им са на знакови сгради – предимно училището и църквата. Но само на православната църква има гнезда. Говори се, че преди години е имало и на католическата, но някой от свещениците ги е изгонил.

Преди десетилетия щъркелите в Белозем са правили гнездата си по високи дървета, но след отсичането им търсят сгради. „В Герен кулия (старото име на Белозем, означаващо влажно, мочурливо място) е имало огромно дърво, на което е имало над 40 гнезда, разказва кметът. Дървото обаче сега го няма. След края на Първата световна война е орязано за огрев. Орязана е и гората в Белозем, тъй като селото приема над 70 семейства от Беломорска Тракия, които са прогонени.“

Католическата катедрала в с. Белозем. Снимка: Валентина Петрова

Никой от селото не закача щъркелите. Често се случва докато децата играят в двора на училището, щъркелите да се разхождат сред тях. Често падат от гнездата си и кметът праща ранените в центъра за лечение на диви животни в Стара Загора (виж за него тук). „И то процедираме така – обяснява кметът – Отида на бензиностанцията и питам този-онзи накъде са. Като намеря някой за Стара Загора, давам птицата в кашона. Звъня на младежите от центъра да ги чакат и така.“

Въпреки щастливата символика, с която се свързва щъркелът, никой от Белозем не иска щъркелите да гнездят на къщата му. Защото на чиято къща се появи гнездо, той обеднявал, казват хората. Отстрани обаче щъркелът помагал, особено за любовни проблеми. Добре че са щъркелите, та помогнали на бай Никола Панайотов да си оправи отношенията с булката. Като се оженил бай Кольо, отишъл при булката да живее. Но не се разбирал с тъщата и тъста, зарязал той булката и се прибрал в къщи. Минал се месец-два, три, пет, на бай Кольо му домъчняло за изгората. Мъчи го любов. Отишъл при врачка и тя му рекла: „ Ще вземеш клечка от гнездо на щъркел и ще го хвърлиш в двора“. Бай Кольо взел, хвърлил го в двора и вечерта булката се прибрала при него.

От три години в Белозем правят и фестивал на щъркела. „ Получава се стълпотворение от 1000 деца. Момичета като жаби, момчетата като щъркели, усмихва се кметът Тачев. Канен съм на фестивалите на нашите побратими села, в Германия, Полша, Словения и Турция съм ходил. Миналата година бях в Словения, където фестивалът има бюджет от 100 000 евро. Тук никой нищо не дава. Около 1500 лева ни е бюджетът и гол ентусиазъм. Все казват правете проекти, но къде ще отида те после? Няма кой да ни чуе конкретно за щъркела.“, оплаква се той.

Гнездата на щъркелите на покрива на училището. Снимки: Валентина Петрова

Преди години в селото са дошли студенти-природозащитници от Германия, Полша и Испания. Кметът организирал вечеря на открито, с чеверме. „Закарахме ги с конски каруци до Марица, те снимаха как се храни щъркелът. Бяха много впечатлени. С католическия свещеник съм говорил, че можем да закупим 20-30 велосипеда, които да даваме под наем на гостите тук, да минават около мочурливите места и оризищата.“

Плановете за туризъм сред щъркелите приключват с края на лятото. Над 150 щъркела излизат всяка есен от Белозем. Щъркелите тръгват на юг на Свети Пантелеймон – нарича се Пантелей пътник, тъй като в неговия ден прелетните птици се събират на ята и политат. И с всяка изминала година в Белозем се появяват нови и нови гнезда. Даже вече има едно на дърво.

(виж тук за католиците в Белозем и Раковски)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.