На католическа литургия в Белозем и Раковски + фотогалерия

Литургия в католическия храм „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова

Литургията в католическата църква в Белозем свършва в 10 часа. Жени от различни възрасти минават през портата на католическия храм и благодарят на отец Кшищоф Ожадович, който е водил литургията. Полският монах и свещеник е в България от 2000-та година и отговаря за 1000 католици в село Белозем.

„Досега всички журналисти, които идват тук имат някаква идея, имат някакво заключение, и просто подбират, дори лъжат“, започва разговорът с 38- годишния отец в манастира на братята капуцини в Белозем. Той е завършил Висша папска академия в Краков, има магистърска степен, която е задължителна за католически свещеници и е поканен в България от пловдивския епископ Георги Йовчев. Отец Кшищоф говори отлично български език.

В България католиците са приблизително 79 хиляди. Католическата църква в България има два обреда: латински (две епархии: Софийско-Пловдивска и Русенско-Никополска) и източен (екзархат, обхващащ цялата страна със седалище София).
Орденът на капуцините, към който принадлежи отец Кшищоф, съществува в България преди Втората Световна война. Тогава тук свещениците и монасите са били около 60, като 90% от тях са били българи.

Католическият храм в Белозем, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова.

В православието има един монашески сан. Католическата църква обаче е по-разнообразна – католически движения, религиозни сдружения, има монаси отшелници, монаси, които се занимават с болни, с чужденци, женски ордени, които се грижат за проститутки, други за наркомани. Има емирско духовенство – свещеници, които принадлежат към локалния клир, конкретната епархия. Монашеските католически ордени имат специфична насоченост, мисия. Донякъде историята е обуславяла тяхната поява.
По времето на комунизма орденът на капуцините не е имал връзка със своите наставници в Рим. На капуцините в България е било забранено да приемат нови членове в своите редици. Били са преследвани, двама са убити по много жесток начин. Постепенно братята капуцини един след друг започнали да умират. Тези, които не са се върнали в България навреме от следването си в южен Тирол (северна Италия) и останали там, са имали късмет. Всеки, който е бил извън границите на България през 1944-та година, особено католици и свещеници, имали задочно смъртна присъда, казва отец Кшищоф. Те не могли да се върнат в България. Първият завърнал се брат капуцин е отец Николай Генчев през 1990 година. Той умира през 2006-та година на 90 години. Прекарал е целия си живот в Италия, бил е един от секретарите във Ватикана.

Католическият храм в Белозем отвътре. Снимки: Валентина Петрова
Католическият храм в Белозем отвътре. Снимки: Валентина Петрова
Католическият храм в Белозем отвътре. Снимки: Валентина ПетроваКатолическият храм в Белозем, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова. Развалините на храма през 1928 г. след Чирпанското земетресение. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваКшищоф Ожадович. Снимки: Валентина ПетроваКшищоф Ожадович. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваКатолическият храм в Белозем, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова

1992-а година е имало 8 капуцини българи в района. Четирима от тях загиват в автомобилна катастрофа. Според полицията тогава единият от свещениците е заспал, докато карал. Версията обаче остава съмнителна, тъй като те били тръгнали малко преди катастрофата, а заспиването зад волана предполага дълго и изморително каране.
Малкото останали възрастни свещеници не успяват да обслужат всички католици в Южната католическа епархия. Тогава била изпратена помощ – през 1993 – та година идват свещеници от Полша. В момента те са седем души. Тяхната задача е възстановяване на капуцинския орден в България. „Докато не бъде възстановен капуцинският орден“, посочва срока, който му е отреден за пребиваване в България отец Кшищоф. А това означава да има поне 10 капуцини – монаси българи, включвайки и свещеници. В момента има двама кандидати, единият е приел ръкоположение за дякон и следващата година ще стане първият капуцин българин.

Католическата църква има лукса да е еднаква навсякъде, казва отецът. Местните обичаи са различни, но те не влияят много. Освен че се служи на роден език.
Според монаха-капуцин Кшищоф православието има известно влияние върху католицизма, като вкарва в него много суеверия. „Има и положителни неща, да речем прошката. Католицизмът приема това, което е добро и католиците приемат обичая „прошка“. Това е мъдрост -да се приема това, което е добро, което обогатява, което помага да се стигне по-близо до другия човек. В този регион, когато ме питат какво правя тук, виждайки ме с расото, аз обяснявам, че съм католик. Повечето православни отвръщат: „А, ти си от яката вяра“ (яка в смисъла на силна, здрава вяра).

Монахът казва, че комунизмът досега има лошо влияние върху религиозните практики и религията въобще, че много е отровил манталитета, че престъпното мислене, идеология, трудно може да бъде заличено. Но според него в същото време българинът има усещане за святото, за духовното, което също е голямо богатство. Смесването на православни и католици обаче в Белозем е голямо. В повечето случаи венчавката се състои в църквата, към която принадлежи мъжът. Има много случаи и на православни, приели католицизма.

Кшищоф Ожадович. Снимки: Валентина Петрова

„България учи на търпение“, казва полякът. Според него тук се живее по-спокойно, по-бавно, всичко се прави утре. „В Северна Полша, откъдето съм аз, хората са по-студени, не са близки. Докато тук са много гостоприемни, не се обаждат, преди да си отидат на гости. Аз започнах да закъснявам за срещи. В началото идвах 20 минути по-рано, сега закъснявам с 15 минути. Когато отида да се видя с родителите ми, забелязвам как те се ядосват за някои неща, а аз веднага им казвам: „Спокойно, всичко ще е наред“, смее се той.
За това как е решил да се отдаде на вярата, монахът казва, че Бог дава различно призвание на хората. „Аз усетих моето призвание, когато бях на 5 години. Когато станах младеж, чувах този глас в сърцето. Разбира се, аз можех да го отхвърля, да кажа, че само си въобразявам и не знам какво е всъщност. След като завърших средно училище, работих във „Филипс“ година и половина. Когато кандидатствах в икономическата академия, взех решението. На следващата година подадох документи да стана монах. Затова не съм искал да направя нещастна някоя жена, имах кандидатки, но… Бог ни изпробва, нищо не става лесно, избирайки веднъж, трябва този избор да повтаряш всеки ден.“

„Изборът се прави всеки ден“, повтаря думите на отец Кшищоф и българският свещеник отец Димитър Димитров. Той от 2 години е в Раковски, а от няколко месеца е енорист.
В Раковски е една от най-изявените католически общности в България. В тукашния квартал Генерал Николаево енорията е от около 7 хиляди, в кв. Секирово е също толкова, по-малка е в третия квартал на града Парчевич – около 500 души. Раковски е единственият изцяло католически град. Има жива енорийска общност, особено младежка, която живее в духа на християнството, казват местните.

Литургията на Петровден в храма в гр. Раковски. Снимки: Валентина Петрова

Преди това отец Димитър Димитров е бил енорийски свещеник в кв. Миромир, град Хисаря. Разговаряме в кабинета му в католическия храм „Пресвето сърце Исусово“, малко преди вечерната литургия на Петровден.
Родителите на отец Димитър не са католици. Те са православни по произход, кръщават се на зряла възраст в православна църква. Той обаче е кръстен в католическа църква на 13 години. Завършва в Рим и се връща в Миромир, а след това в Раковски.

„Католически означава универсален, той има обаче своите локални измерения”, обяснява отец Димитър. Всяка локална църква има своите характеристики. Католичеството в България има своите особености, нашите католици са наследници на някогашните павликяни. На тази ерес, които под въздействието на мисионерите францисканци приемат кръщението. Съществуват и католически църкви от източен обряд, които са в единство с Рим.
Това, което характеризира българската католическа общност е нейната смесеност – повече от 50% от женените католици са със смесени бракове.“
Католическата общност по българските земи е била водена от мисионери, дори в тъмното време на османското робство. Те са идвали от Запад, с друг мироглед, така че се предполага, че са носели дух на отвореност. Първите висшисти от Северна Българи са от Чипровци, където са действали мисионерите францисканци.
В Раковски повечето свещеници вече са българи, в момента има около 14 млади свещеника. „Опитваме се по всякакъв начин да достигнем до децата чрез различни инициативи, за да могат да се оформят като добри християни и граждани, казва отец Димитър. Пасторалните грижи са много важни, особено имайки предвид това, че нямаме наши семейства и по този начин енорията става твое семейство, нямаш други ангажименти и си насочен само към миряните.“

Католическият храм „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова
Католическият храм „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, Пловдивско. Снимки: Валентина Петрова
Католическият храм „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, Пловдивско. Снимки: Валентина ПетроваЛитургия в католическия храм „Пресвето сърце Исусово“ в град Раковски, Пловдивско. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваНа литургията жените са в черно. Снимки: Валентина ПетроваОтец Димитър Димитров. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваЛитургията на Петровден в храма в гр. Раковски. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваДве момчета бият камбаната. Снимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина ПетроваСнимки: Валентина Петрова

Разговорът трябва да спре, защото часът е почти 18 – идва време за вечерната молитва. Постепенно в храма започват да влизат вярващи. През 1928 година храмът е разрушен от чирпанското земетресение и построен на ново. Възстановяването му е финансирано от Конгрегацията за разпространение на вярата. Средствата явно са били доста, тъй като са построени няколко величествени храма в района.
Храмът „Пресвето сърце Исусово“ в момента е в ремонт. В двора са изнесени половината от пейките – прашни са и изцапани с латекс. Чуват се камбаните – две момчета усилено дърпат въжетата. Зад останалите в храма пейки са наредени кутии с латекс. До всяка пейка е оставено парцалче, с което миряните да ги забърсват от неизбежния ремонтен прах. В храма една след друга влизат възрастни жени. Всички са еднакви, сякаш клонирани – малки, прегърбени старици, годините им тежат на раменете. С тъмни престилки, черни чорапи и черни кърпи – от дантела, коприна, възрастните жени потапят ръка в каменна стойка, със светена вода.

Снимки: Валентина Петрова

Храмът се изпълва с дантелени забрадки. Сред тях се виждат няколко по-млади жени – 40-50-годишни, без кърпи на главите. В храма има над 300 души , само 4-ма от тях са мъже. Малко преди молитвата няколко дантелени забрадки се клатят неодобрително – в храма влиза девойка с потник с гол гръб, а токчетата й сякаш проверяват акустиката.
Молитвата започва. Възрастна жена на първата пейка пред олтара монотонно нарежда думи към Бога. Изведнъж в молитвата се включват всички в храма: „Само една майка божия…“, повтарят миряните. Молитвата продължава 20 минути. След нея отец Димитър, в бяла роба, започва литургията и храмът се оглася от хвалебствена песен. Всички са прави и пеят. Мястото на отеца се заема от сестра францисканка, която разказва за живота на св. Петър и Павел. Тъничкият й глас кънти в храма и едва се долавя акцентът на чужденката, дошла като мисионерка в България.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.