Качински жертва Договора от Лисабон, за да оцелее

Полският президент Лех Качински отказа да подпише Договора от Лисабон и постави на изпитание не само Франция, която пое председателството на ЕС, но и всички, които са загрижени за бъдещето на Евросъюза. Снимка: Ройтерс

Загрижен да оцелее срещу проевропейското правителство на Доналд Туск, полският президент Лех Качински, който е консерватор и евроскептик, за пореден път отправи предизвикателство към Европейския съюз. Той съобщи, че не иска да ратифицира Лисабонския договор въпреки че полският парламент одобри още през април законопроекта за ратифициране на договора, замислен да реформира функционирането на европейските институции.“За момента, въпросът за договора е безпредметен“, каза Качински в интервю за вестник „Дженник“.

afp-logo.pngСпоред полската конституция президентът окончателно ратифицира с подписа си международните договори. Държавният глава „има правото, но не и задължението да го подпише“, обяснява експертът по конституционно право Пьотр Винчорек. Президентското вето върху законите може да бъде преодоляно от парламента, но няма разпоредба, която да позволява ратифицирането на договор, ако президентът е против него. „Нито парламентът, нито правителството имат поле за действие“, допълва Винчорек.

Измяната на Качински, оповестена в първия ден от френското председателство на Европейския съюз, нанася тежък удар на усилията на френския президент Никола Саркози, който искаше да ограничи проблема с ратификацията само до Ирландия. Според политолога Лена Коларска-Бобинска обаче датата на съобщението е чисто съвпадение. Интервюто за всекидневника е главно за актуалните дебати за комунистическото минало на Полша. „За президента това е удобен случай да се наложи, да излезе на националната политическа сцена, за да покаже, че има друга гледна точка по ключови въпроси“, отбелязва Коларска-Бобинска. „Партията на братята Качински става все по-малко популярна и за нея Европа е една от важните теми. Католицизмът, декомунизацията и евроскептицизмът са картите, с които играе тази партия“, допълва тя.

Според проучванията на общественото мнение консерваторите изостават сериозно от либералите на премиера Доналд Туск от загубата им на парламентарните избори през октомври миналата година. Президентът и неговият брат – бившият премиер Ярослав Качински, в момента са най-непопулярните лидери в Полша. За близнаците няма проблем да влязат в конфликт с всички останали европейски ръководители, ако това служи на вътрешнополитическите им интереси.

Лех и Ярослав Качински доказаха това през двете години, когато контролираха властта във Варшава: тогава те чувствително увеличиха конфликтите с Европейския съюз, особено по време на трудните преговори за Договора от Лисабон. Парадоксално, но близнаците в крайна сметка дадоха съгласието си за договора – ход, който представиха като голям личен успех. Евентуалното пропадане на Договора от Лисабон обаче няма да предизвика у тях никакво съжаление, защото те често са повтаряли, че Договорът от Ница е по-благоприятен за Полша.

„Несъмнено ще имаме нова политическа криза“, смята политологът Кажимеж Кик. Според него братята Качински възнамеряват за издействат от премиера всички решения, засягащи Европейския съюз, да бъдат взимани с тройно съгласие – на правителство, парламента и президента. Сега това не е предвидено в конституцията, която дава предимство на правителството. „Ако Качински подпише договора, това би било успех за Туск. Президентът иска да има свой собствен успех, като изтръгне отстъпки от либералите“, обобщава Кик.

Доналд Туск призова Качински да преразгледа решението. „Така не се гради позиция на Полша в света“, предупреди Туск. Решението на президента освен това води до риск от ускорено образуване на Европа на две скорости, опасяват се проевропейски настроените поляци. „Франция, Германия и може би други страни ще оставят настрана онези, които имат комплекси“, прогнозира Станислав Желиховски – един от лидерите на Полската селска партия, която е коалиционен партньор на управляващите либерали.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.