„Шайен маунтин“ или кой се взира за края на света

Една от контролните зали в Северноамериканското командване на въздушната и космическа отбрана в „Шайен маунтин“. Тук следят за възможна ядрена заплаха за континента. Снимка: екстриммортман.ком

Ако се абстрахираме от пророчествата, първият сигнал за апокалипсиса ще се появи на огромен екран в малката контролна зала във военновъздушната база „Шайен маунтин“. Тук, в укреплението, изкопано в планината високо над Колорадо спрингс, устройството за сигнализиране с корда, което някога можеше да възпламени Студената война, остава в пълна готовност, способно да алармира върховния главнокомандващ на САЩ за всяка наближаваща ракета. Но след падането на комунизма и намаляването на възможността от термоядрена война възгледите за Северноамериканското командване на въздушната и космическа отбрана – North American Aerospace Defense Command (NORAD) – се промениха. Въпреки че мерките за сигурност остават строги, „Шайен маунтин“ е отворен за туристи и за групи ученици, а магазинът в центъра за посетители на базата продава тениски, шапки, възпоменателни монети и други дреболии.

На 13 май, явно съзнавайки намаляващото значение на NORAD, съвместното американско-канадско командване, за което беше построено съоръжението през 1966 г., отбеляза 50-ия си рожден ден като премести почти всичките си операции във военновъздушната база Петерсън. Там беше установен „интегриран команден център за 21 век” – пригоден за по-правдоподобни и по-малко апокалиптични опасности като наркопласьори, подозрителни кораби и отвлечени самолети.

„Шайен маунтин“ обаче няма да бъде поставен в нафталина. Една от първите мисии на NORAD – наблюдението за ракети – ще продължи да бъде в сила, а и при кандидат-президентската кампания тя отново влезе в националните дебати за готовността на Америка за ядрен удар.

Обитателите на „Шайен маунтин“ живеят зад 25-тонни стени в отделен свят от 4,5 акра. Тук има четири направени от човешка ръка езера с милиони литри вода. Има два фитнес центъра, баскетболно игрище, столова, параклис, бръснар, зъболекарски кабинет и достатъчно храна за оцеляване в продължение на най-малко 30 дни.

Целият комплекс е изграден така, че да помага на персонала от 30 души в безжалостното и детайлно наблюдение на ядрената заплаха. Те работят в екипи от пет души зад врата, на която пише със златни букви: „Северноамерикански команден център” като единствената им мисия е да разпознаят летящите към Северна Америка ракети, които се движат с 4 мили в секунда и носят многобройни, насочени към различни цели ядрени бойни глави, всяка от които може да разруши цял град. Въпрос на минути е да дадат знак, който може да предизвика ядрен Армагедон. „Това е типично военно наблюдение, обяснява капитан Стив Томпсън, който е командващ дивизията и ръководи екипа. Много рутина, белязана от моменти на абсолютен терор.”

Дори сега Русия и САЩ поддържат хиляди ядрени глави на хиляди междуконтинентални балистични ракети, готови да бъдат изстреляни в нужния момент. Критиците предупреждават, че с толкова много оръжия, предизвикващи най-висока степен на тревога, и при условие, че и двете страни си запазват възможността за „изстрелване при предупреждение” за предстояща атака, случайната ядрена война си остава напълно вероятна. Сенатор Барак Обама обеща, ако бъде избран за президент, да промени статута на американските оръжия, които са готови за изстрелване. Сенатор Джон Маккейн беше по-предпазлив и каза само, че ще преразгледа ядрената политика на САЩ. Засега обаче центърът за наблюдение на ракетите в „Шайен маунтин“ е натоварен с тежко бреме.

Обикновено персоналът на центъра за наблюдение се сменя заради психическо пренапрежение през две години. Капитан Томсън твърди, че изтощението идва не от чакането на края на света, а от пещерния начин на живот. След три месеца обучение наблюдателите на ракетите – обикновено офицери със среден ранг на около 30 години – работят на 12-часови смени като се разменят на четири дни. Когато не са на смяна, си отиват вкъщи – никой не остава да спи в „Шайен маунтин“. По време на смените наблюдаващите се хранят в контролния център, като са им разрешени само малки почивки в стерилния лабиринт от малки, чисти офиси и блестящи коридори, украсени със снимки на анонимни войници в пълно бойно снаряжение.

В „Шайен маунтин“ е трудно да се запази усещането за връзка с външния свят. Всички зали за наблюдение висят на 1,2-метрови пружини, всяка от които тежи по един тон и може да поеме всяка детонация. Дори промените във времето ставят ясни след две седмици. Когато навън вали дъжд или сняг, са необходими около 14 дни, за да може влагата да проникне през 800-метровите скали до покрива.

Въпреки екстремната обстановка, в „Шайен маунтин“ не се оплакват от недостиг на персонал. Временната сигурност, осигурена от американско-руския ядрен паритет е добре дошла за почивка на американските военни, които се бият в различни конфликтни точки. „Повечето ни служители са били на служба за много месеци в Ирак или в Афганистан, казва капитан Томпсън. Тук имат време да се видят със семействата си и да работят на твърди смени. Това е невероятна възможност.” Разбира се, да служиш в „Шайен маунтин“ означава да си на ядрената мушка на Русия – в случай на термоядрен конфликт една от първите заповеди на Москва ще бъде да се унищожи „Шайен маунтин“. „Не обичаме да говорим много за това. Но, разбира се, тренираме за такова нещо, продължава Томпсън „Нали затова сме тук.”

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.