Как във Варна изкопаха най-най-старото злато, излязло от човешка ръка

Изображения на животни, изработени от чисто злато преди около 7000 години. Във Варна са открити и още по-стари златни украшения. До неотдавна историците смятаха, че тогава единственият метал, който се е обработвал, е бил мед. Снимка: авторът

Златно украшение на 7000-8000 години? Възможно ли е?
Откога всъщност жълтият метал е символ на престиж и власт?
Откога хората са започнали да използват злато за украса?
Обикновено се смята, че това е станало някъде в древен Шумер или Египет, където гробниците на фараоните са били пълни със златни пластики и украшения.
Но не е така.
Най-древните златни украшения, около 10 века по-стари от египетските, са открити във Варна през 70-те години на миналия век.
Варненският археологически музей се слави с това, че има в експозицията си най-старото злато на планетата.

 

 

 

 

 

Багерист намерил жълти тенекийки

През 1972 г., в епохата на т. нар. развит социализъм, както го наричат на поредния тогавашен конгрес на БКП, в промишлената зона на Варна, недалеч от Варненското езеро започва прокопаването на най-обикновен канал за кабел между две предприятия. Багеристът Райчо П., 21-годишен мъж от варненското село Аспарухово (днес квартал на Варна), копае с досада и изсипва пръстта встрани от канала. Внезапно кофата на багера пропада леко, под нея в канала се отваря дупка. Багеристът слиза и започва с любопитство да разглежда дупката. Бърка, разравя с пръсти и в пръстта се виждат мръсножълти парченца метал със странни форми. Събрал няколко и се зачудил. Дотогава Райчо е виждал достатъчно злато – пръстени, коронки – но това не му приличало на злато. Все пак разровил, събрал всичките жълти парченца, които могъл да намери, и ги пъхнал в джоба на дочения панталон.

Уредничката Олга Пелевина пред част от експозицията. Най-старото злато е разположено в отделна зала на Варненския музей. Снимка: авторът

Така за пръв път златото от епохата на халколита (каменно-медната епоха) излязло на бял свят в епохата на развития социализъм.
Багеристът отначало не разбрал, че това е злато. Както показали по-късно изследванията, златото било много чисто – 24 карата – но цветът му е прекалено жълт, блед, разминава се с представите за съвременно златно украшение, което има по-топъл или по-червеникав цвят (нерядко заради медни примеси).

Старото злато винаги е особено на цвят. „Никой не може да имитира цвета на античното злато“, казваше, смеейки се, покойният днес колекционер и търговец на антики бай Желязко Императора и показваше едни особени светложълти златни украшения.

Част от украсата на Пешо от гроб №43. Сника: авторът

Багеристът Н. предполагал, че жълтите парченца метал може да са златни, и ги носил в джоба си дни наред. Показвал ги на приятели, разпитвал. Досетил се, разбира се, че може да са някакви антики, и един ден му хрумнало да ги покаже на археолози, които работели в Дългопол, Варненско. Там му казали, че предметите са ценни, да не ги поврежда. Веднага разбрали, че това вероятно е рядка находка, но не се издали, а в стила на епохата се обадили във Варненския музей и в милицията. Багеристът Райчо бил прибран най-безцеремонно да дава обяснения откъде има тези неща. Той бързо признал всичко и завел археолози от Варненския музей на мястото. В сегашната мътна епоха на посткомунизма багеристът Райчо вероятно никога нямаше да стигне до полицията и находката щеше да замине контрабандно на Запад или да попадне в колекцията на виден бизнесмен.

Но не златото е най-ценно във Варненския некропол, а информацията, събрана от археолозите в следващите години. Отделено от мястото си, златото е просто един античен предмет, който се търгува, загубил безценната си стойност на историческо свидетелство и източник на информация.

Иван Златния и археологическата сензация

Така през 1972 г. археологът Иван Иванов, вече покойник, започва да разкрива Варненския некропол. Той работи върху този обект 20 години и още в първите от тях си спечелва прякора Иван Златния, заради огромното количество златни украшения, които са намерени там.
Оказало се, че багеристът Н. е копнал с багера точно в средата на некропола, където са били най-богатите погребения. Ако е попаднал с багера на периферията му, едва ли въобще е щял да забележи нещо.

Златни фигури с неизяснено предназначение. Снимки: авторът

Намереното е археологическа сензация – златни украшения и предмети с общо тегло около 6,5 кг. Обработеното злато е отпреди около 7000 години. Както уточнява уредничката във Варненския музей Олга Пелевина – от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. – късен халколит (късна каменно-медна епоха, нарича се още енеолит). „Дотогава се е смятало, че първият метал, обработен от човек, е мед“, казва Пелевина. Оказва се, че златото започва да се използва наравно с медта във времето. И още оттогава жълтият метал започва да служи за украса и става символ на престиж и власт.

Златни предмети с неясно предназначение, вероятно украса на дрехи. Снимка: авторът

„До онзи момент в България са откривани малки некрополи с единични златни украшения, подобни на откритите във Варна“, казва Пелевина. Например в с. Хотница до Търново са открити златни амулети в селищна могила от същата епоха. Никой не им е обърнал внимание, защото са отделни находки. Когато във Варна откриват наведнъж толкова много украшения – гривни, огърлици, мъниста – става сензация.

Златни гривни от същия некропол. Може би най-старите в света. Снимка: авторът

„Единственият подобен некропол у нас от същата епоха е в Дуранкулак. Там са намерени около 1000 гроба, но само около 50 грама златни украшения из целия некропол, обяснява уредничката. Златото е от същия период, украшенията са със сходна форма, но много по-малко на брой.“

Според Олга Пелевина обществото, оставило Варненския некропол, е било на прага на създаването на цивилизация. По гробовете може да се съди за характера на тази предцивилизация. Намерени са гробове на богати и бедни, което показва, че вече има социално разслоение.
Мъжките погребения във Варненския некропол са много по-богати от женските. И в тях има злато, но много по-малко, отколкото в мъжките гробове. По това археолозите съдят, че тогавашното общество вече е навлязло в епохата на патриархата. Мъжете вече са с по-висок социален статус, отделя се прослойка на управляващи.

Златни гривни и украшения. Снимки: авторът

Някои историци твърдят, че Варненският некропол дава първите доказателства за създаването на държава – йерархия, разделение на социални групи.
„Засега Варненският некропол е уникално явление, казва Пелевина. Вероятно ще се намерят и други подобни находки от това време. Чуваме, че контрабандно се изнасят златни предмети, подобни на тези от Варненския некропол.“

Пешо от гроб №43 и златният напишник

Един от най-богатите гробове е номериран от археолозите с №43. Те го кръщават с името Пешо и проучвайки гробницата, години наред го наричат така.

Златният напишник (в средата горе) на скелета от гроб №43, наречен Пешо. На коленете има други златни украшения. Снимка: авторът

Днес Пешо лежи в музея, специално подреден така, както е намерен на място, а макетът е изработен от японци. Гроб №43 е особен. По Пешо има около 1 кг златни украшения – колкото са намерени в богатите мистериозни гробове без скелети в същия некропол. Пешо вероятно е бил вожд или жрец. Има каменен жезъл със златна дръжка, който е символ на власт. Ръцете му, дрехите му – навсякъде има златни украшения. Забележителното е, че е погребан със златен накит на половия член – нещо като по-къс презерватив (виж снимките). Това едва ли е презерватив, както предполагат някои, а по-скоро украса на погребания. По размера на украшението може да се съди, че покойният е бил надарен откъм мъжественост. Няма обяснение за това златно украшение на пениса му. Но погребението на Пешо изпреварва това на фараоните с 1000-2000 години. Той е представител на нещо, което може да се нарече предцивилизация – епоха, когато племенните връзки започват да се заменят от друг тип взаимоотношения и друг тип властови и йерархични структури на човешката общност.

Сред украсата на скелета от гроб №43 има и платинена гривна. Снимка: авторът

Някои историци смятат, че Варненският некропол доказва наличието на първата държава в човешката цивилизация.
За съжаление ограбването на гробници в последните години заличава възможността да се извлече именно такава информация за различните исторически епохи по нашите земи.

Най-най-старото златно украшение – на 7500-8000 години

Украшението на снимката е намерено в т. нар. Варненски енеолитен некропол II. Той е малък, в промишлената зона на Варна, недалеч от първия Варненски енеолитен некропол, който е по-известен. Малкото украшение също е разкрито при строителни работи, както големия некропол (виж по-долу екшъна за неговото разкриване).

Най-най-старото златно украшение, открито във Варненски некропол 2. Възрастта му е между 7500 и 8000 години – далеч по-старо (над 1000 години) от шумерските и египетските златни украшения. Снимка: авторът

Вторият некропол е поне с около 500 години по-стар от първия – археолозите го причисляват към средния халколит (нарича се още енеолит), тоест средната каменно-бронзова епоха – около 5500 до 6000 г. пр. Хр. Тоест златното украшение на снимката е на възраст около 7500-8000 години – най-старото обработвано злато, намерено някъде по света. Там са разкопани само 3 гроба. В единия е открита огърлицата от малки златни мъниста на снимката.

Празните гробове – символични погребения

Варненският некропол е поставил една загадка, която още не може да намери обяснение от учените. Това са т. нар. символични гробове – празни гробове, в които няма скелети, но в тях са разположени предмети като за погребение. „В тях има най-много злато, те са най-богатите погребения, а погребани няма“, обяснява Пелевина.

Каменно сечиво от същия некропол. Снимка: авторът

Има няколко хипотези за тези гробове. „В гръцката култура е имало обичай да се прави празен гроб на човек, който е загинал надалеч и не е било възможно да донесат тялото му, казва уредничката. Но защо във Варненския некропол всички символични гробове са толкова богати и има толкова много злато, не е ясно.“ Другата хипотеза е свързана с обичаи в древен Египет. Там са правили гробове за богове. Всяка есен погребвали Озирис и Изида, а те възкръсвали напролет. Предполага се, че и у нас може да е било нещо подобно, макар и далеч преди египтяните.
Досега изложбата с намереното във Варненския некропол е обиколила света – посетила е Япония, два пъти Франция, показвана е в три града в Германия, в Англия, САЩ, Канада, Йерусалим, Санкт Петербург и др.
Около некропола има още много неизяснени неща, 20-30 години са твърде кратък период, за да се изучи такъв обект.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.