Г8 или защо старите клубове не вършат работа

Глобалните институции са остарели и в безпорядък. Възходът на Азия превръща реформирането им в приоритет за Запада.

Антиглобалист протестира срещу срещата на Г8 в Япония. Светът се нуждае от нови управленски институции и нов ред и богатите държави трябва да се съобразят с това. Снимка: Ройтерс

Клубовете твърде често са пълни с хора, които бъбрят за неща, от които отдавна вече не разбират. На 7 юли лидерите на клуба, за който се твърди, че управлява света – демокрациите от Г-7 плюс Русия – се събраха в Япония, за да направят преглед на световната икономика. Какъв обаче е смисълът да обсъждат цената на петрола без Саудитска Арабия – най-големия производител в света? Или да говорят за долара без Китай, който държи толкова много американски съкровищни бонове? Или да налагат санкции на Робърт Мугабе без присъствието на нито един африканец? Или да дискутират за глобалното затопляне, СПИН или инфлацията без нито един представител на икономиките във възход? Въздухът е изпълнен с цигарен дим и невежество.

Г-8 не е единственият глобален клуб, който изглежда стар и безсилен. Съветът за сигурност на ООН каза на Иран да спре да обогатява уран, но нямаше особен резултат. Режимът за ядрено неразпространение се е разпаднал. Международният валутен фонд (МВФ), който действаше като пожарникар при предишни финансови кризи, остана безучастен по време на кризата на кредитните пазари. Кръгът от Доха на Световната търговска организация буксува. Разбира се, някои организации като Банката за международни плащания продължават да вършат чудесна работа. Но с нарастването на глобалните проблеми и все по-бързото разпространяване на информацията по света, реакцията на организациите изглежда все по-недостатъчна, по-бавна и по-слаба. Световните управленски институции се нуждаят от промяна.

Винаги е имало оправдания за отлагане на реформите. Дълго време това беше Студената война. По-скоро „еднополюсният момент“ убеди неоконсерваторите, че Америка може сама да ръководи нещата. Сега обаче един след друг се появяват призиви за промяна. Британският премиер Гордън Браун и американският финансов министър Ханк Полсън искат да препроектират глобалната финансова регулация. Други обмислят да започнат на чисто – Джон Маккейн рекламира Лига на демокрациите, докато азиатските страни учредяват свои клубове – даже се обсъжда Азиатски съюз по подобие на ЕС. А мнозина критици, особено в Америка, искат „бракуване“. Икономическият напредък в страните във възход е аргумент да се отървем от Световната банка, нали? Има ли наистина нужда от един разделен Съвет за сигурност?

Критиците са прави да изтъкват, че глобалните организации трябва да действат по-целенасочено, отколкото сега, но грешат, като допускат, че можем без тях. Отървете се от Съвета за сигурност или Световната банка и веднага ще бъде нададен вой да се измисли нещо подобно – нужен е някой, който да командва 100 000 миротворци и да дава заеми на страни, за които е труден достъпът до капиталовите пазари. Международните дискусионни форуми и нормотворчески организации ще продължат да съществуват. Вместо да опитваме да ги захвърлим в кошчето, нека се съсредоточим върху начините да ги накараме да заработят добре.

Това означава да признаем, че икономиките са променили световния ред. Икономиките във възход сега осигуряват над половината от световния растеж. На най-могъщите от тях трябва да се даде по-силен глас в международните институции – освен, разбира се, ако смятате, че Индия винаги ще е доволна да стои извън Съвета за сигурност, а Китай ще се радва да е с по-малка тежест на гласуване от страните от Бенелюкс в МВФ.

Всяко решение трябва да приеме три ограничения. Първо, по-добри институции няма да решат трудните проблеми. Едно по-голямо Г-8 няма автоматично да снижи инфлацията, една по-добра Световна програма по прехраната няма да премахне глада. Второ, без значение как ще се реформират правилата за клубно членство, някой някъде ще се чувства пренебрегнат. Трето, не може да се почва начисто. През 1945 година основателите на ООН имаха чиста дъска, на която да пишат, защото всичко беше уникожено. Съвременната епоха не разполага с този съмнителен лукс, така че трябва да надгражда върху вече съществуващото.

Вземете например Г-8. Някои мечтаят да го намалят само до икономическите свръхсили – САЩ, ЕС, Китай и Япония. Привлекателна идея, обаче Силвио Берлускони и Владимир Путин едва ли ще се откажат от местата си на тази маса. По-добре да се увеличи сегашният състав и да се включат дузината най-големи световни икономики. Едно Г-12 би включило в клуба Индия, Бразилия, Китай и Испания, като Канада ще бъде допусната (едва-едва) да остане.

Политиките на Съвета за сигурност са още по-остарели. Сега никой не би дал постоянно право на вето на Франция или на Великобритания, но пък нито една от двете не желае да се откаже от това си право. Междувременно четиримата очевидни кандидати са държани настрана заради регионални ревности – Индия заради Пакистан, Бразилия заради Аржентина, Германия заради Италия и Япония заради Китай. Най-разумният план е да им се дадат четири постоянни места, обаче без право на вето, още две места да се дадат на ислямски държави, а едно – на африканска страна.

Америка все още не е подкрепила тези предложения, но един по-ефикасен Съвет за сигурност би могъл да успокои възраженията на икономиките във възход към реформата на ООН. С едно по-представително върховно командване ще се дават повече работни места според заслугите, глобокрацията ще бъде ограничена и ще се обмислят по-дръзки ходове – например ще е по-лесно да се защити тезата за малка постоянна армия или специално определени сили за осуетяване в зародиш на катастрофи като дарфурската.

Двойката от Бретън Уудс е по-лесна за промяна – нужна е само воля от страна на Запада. Техният проблем е да намерят полезна цел. Световната банка все още е нужна като донор за наистина бедните и като поддръжник на глобални публични дела като проектите за борба с климатичните промени. Нуждата от МВФ не е толкова очевидна. Първоначално той беше създаден да следи обменните курсове. Фондът би могъл да се превърне в надзорна комисия, а основната финансова регулация да си остане на национално ниво.

Поддръжниците на Маккейновата Лига на демокрациите казват, че тя би могла да е като НАТО – полезна демократична подкомисия в глобалния клуб. Маккейн обаче трябва да дефинира какво разбира под демокрации. (Малайзия брои ли се? Ами Русия или Иран?) И което е от решаваща важност, никоя лига не трябва да се възприема като алтернатива на реформирането на ООН. Целият смисъл от глобалните дискусионни форуми е, че включват всички, а не само приятелите ви.

Изправен пред необходимостта да реформира международните институции, богатият свят – в частност Америка – има избор. Ако се вкопчи във властта, Китай и Индия ще си направят свои клубове, насочени към собствените им интереси и проблеми. Ако отстъпи власт и ги обвърже с нея, интересите и проблемите стават споделени. Ето това вече би било добър начин да се управлява света.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.