Рила – строителна площадка

След като застрои Черноморието, бизнесът се премести в планината

Багер пред строеж в Паничище. Снимка: авторката

„Що снимате, к’во снимате? Елате да видите и на езерата как копаме, вие сте болни мозъци”, ядосва се шофьор на камион, превозващ строителни материали по пътя от хижа „Пионерска” към Паничище в Рила. Причина за раздразнението му са група природозащитници, дошли да разгледат обстановката в района. Миналата година тук започват строежи по проекта за ски-курорт „Паничище-Езерата-Кабул”. Насред планината се разминават багери, камиони и кранове. От август миналото лято представители на различни еко-организации редовно идват да протестират тук, от което местните жители, инвеститорите и строителните работници никак не са доволни.

Малко над хижа „Пионерска“, която се намира в подножието на планината, усилено се строи долната станция на лифт. Той трябва да стига до хижа „Рилски езера”. До лифта отвежда наскоро изграден асфалтиран път, заради който миналата година Министерството на околната среда и водите наложи глоба на кмета на община Сапарева баня, инж. Сашо Иванов. Санкцията в размер на 10 000 лева беше наложена, защото пътят е реконструиран без оценка за въздействието върху околната среда. По данни на природозащитни организации това не е единственото нарушение. Според тях строителството на пътя и лифта е в разрез с девет български закона, три европейски директиви, три световни конвенции, както и с плана за управление на Национален парк Рила.

Пътят, така или иначе, вече е факт. Строителната дейност по станцията на лифта също кипи с пълна пара. При пристигането на природозащитниците работниците се смущават и за известно време спират работата си. Изобщо не са настроени дружелюбно и сякаш чакат да започне някакъв конфликт. Гледат лошо фотоапаратите, а един от тях предупреждава, че тук изобщо не е препоръчително да се снима.

Строежът на долна станция на лифт над хижа „Пионерска“. Снимка: авторката

„Работниците днес се държат много по-добре, отколкото обичайно. Ние сме свикнали на много по-лошо отношение”, казва Цвета Христова от коалиция „За да остане природа в България”. Цвета е сред инициаторите на акциите за спиране на незаконното строителство в планината и има богат опит в комуникацията с инвеститори и строители. „Наблюдава се нещо много тревожно като тенденция, което сме виждали и в Банско, казва тя. Инвеститорът и строителите започват да третират планината като частна собственост. На територията на Рила може някой работник или пазач на строителна площадка да изгони евродепутат от Зелените, представител на неправителствена организация или на медиите и да му каже, че не може да снима.” „Ако бяха по-хитри, щяха да ни поканят там. Обаче те се държат точно като сгазили лука”, допълва Вера Петканчин от „Граждани за Рила”. Според нея отношението на работниците на строежа само доказва тезата, че нещата, които се вършат там, не са съвсем редовни.

Пътят от хижа „Пионерска” до Паничище и строящият се лифт са част от проекта за ски-курорт „Паничище-Езерата-Кабул”. Известен и като „Супер Паничище”, той е съвместен проект на община Сапарева баня и фирмата-инвеститор „Рила спорт АД”, която е 99% собственост на офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови. Курортът предвижда да се разпростре на площ от около 2400 декара, със 100 километра ски-писти, 21 нови ски съоръжения – лифтове, влекове и т. н. Като част от проекта общината планира да увеличи легловата база в съществуващия курорт Паничище с около 10 000 легла (в момента тя е около 2000), а в Сапарева баня да се изгради база с още 10 000 легла. Инвеститорите и общината уверяват, че става дума за екологичен курорт, който няма да увреди планината и защитените зони. Природозащитниците обаче са на различно мнение. Според тях 80% от общата площ на комплекса ще навлезе в Националния парк – територия по презумпция забранена за строителство, а ски-пистите и съоръженията неминуемо ще нарушат екоравновесието в планината.

Камион превозва изкопана пръст по пътищата на Паничище. Снимка: авторката

Според кмета на Сапарева баня построяването на ски-комплекса ще спомогне за икономическото развитие на общината. Местните хора в Сапарева баня също са положително настроени към строежите. Те се надяват, че евентуалният курорт ще им осигури поминък, отваряйки нови работни места и привличайки туристи в града. Затова и отношението им към природозащитниците не е особено позитивно.

„Не може да коментираме дали този лифт, този проект е полезен или не, ако той не спазва закона. Това е общественият консенсус, аз може да имам едно мнение, вие можете да имате друго. Обаче там, където се обединява нашата основа, стои законът”, категорична е Цвета Христова. Тя цитира скорошни икономически изследвания, според които подобни ски-курорти възвръщат направената инвестиция едва след 26 години и то при доста висока посещаемост. „Всъщност те доказват, че става въпрос за едно пране на пари и целта на цялото това движение на капитал е да бъдат вкарани средства в страната с неясен произход чрез офшорна компания, казва Цвета. И след това да бъде направена много бърза печалба от продажба на апартаменти в хотели на чужденци. Като на тях им се обяснява, че те ще ги изплатят за 2-3 години, което е невъзможно. В момента в Банско има 100 000 легла, но няма откъде да дойдат 100 хиляди скиори, както и тук няма как да бъде запълнена тази леглова база от 30 000 легла. Тоест, това е една строителна пирамида, един балон, който в един момент гръмва и потърпевшите са всъщност крайните купувачи.”

Сапарева баня. Снимка: авторката

Природозащитницте се опасяват, че цялата планина ще се превърне в огромен ски-комплекс. В момента съществуват още седем проекта за курорти на територията на Националния парк Рила и Рила буфер (проектозоната по Натура 2000). Това са Супер Боровец, Искровете, Бодрост – Картала, Трещеник, Семково, Долна Баня и Костенец. Ако проектите бъдат осъществени, Рила ще се превърне в обръч от ски писти и съоръжения, а от природата едва ли ще остане кой знае какво.

„Според едно изследване на програмата на ООН за околна среда ски-курортите под 2000 м надморска височина са нерентабилни. Това е известно дори на самите инвеститори, затова те планират ски-курортите над 2000 м. Над 2000 м. в България са националните паркове, които пазят едно световно природно наследство, растения и животни, екосистеми, пейзажи, които не се срещат никъде другаде и за които хората по света са готови да си плащат, за да дойдат да ги видят”, обяснява Цвета. Рила е и водният възел на Балканите – над 2 милиона и половина души пият вода от планината. Изграждането на ски-курортите би се отразило, както на количеството вода, така и на качеството, и тя е много вероятно да бъде замърсена.

Природозащитници на обиколка в Паничище. В ляво е Цвета Христова от коалиция „За да остане природа в България“. Снимка: авторката

Екологичното равновесие в района на Седемте рилски езера вече е застрашено. От известно време насам езерата са започнали да се заблатяват, има замърсяване, което най-вероятно е вследствие на засиленото човешко присъствие в района. По голяма част от пътеките се наблюдава ерозия. „И това е в момент, когато на ден се качват по 200-300 души, до хиляда на 19 август (празника на Бялото братство – б. а.). Представете си какво ще стане, ако на ден се качват по 6000 души и всеки един остави по литър и половина човешки отпадъци?”, коментира Цвета. Според нея сред големите опасности е и фактът, че хората, които се качват в планината, не са наясно как трябва да се държат с нея, какъв е режимът в националния парк. Ако допреди няколко години планината беше непроходима за превозни средства, днес пътеките й са белязани от автомобилни гуми и всеки може да се качи с кола почти до Езерата.

Строеж в Сапарева баня. Снимка: авторката

Природозащитниците все още се надяват, че могат да спрат строежите и да спасят планината от нашествието на бетона. Акциите им до момента все пак са дали някакви резултати. Преди време алармират Държавната агенция по горите, че в Рила се изсичат дървета под формата на противопожарни просеки, които всъщност съвпадат с мястото на бъдещи ски-писти. Агенцията проверява сигнала, установява нарушения и спира сечите за срок от 12 месеца. Европейските институции също са се ангажирали с проблема. Орязването на зоната Рила от Натура 2000 е едно от нарушенията по директивата за птиците, заради които Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България. Процедурата все още е в началото си, но може да завърши с налагане на санкции в размер на хиляди евро дневно.

Целта на екоорганизациите всъщност не е да се конфронтират с бизнеса. Те искат едно – спазване на закона и опазване на природата, доколкото това е възможно. Според тях масовите ски-курорти съвсем не са единственото възможно бъдеще на планината, а местните хора биха спечелили повече, развивайки алтернативни форми на туризъм, които щадят природата. „Планината може да бъде много сурова към нас, когато не знаем как да се отнасяме с нея, може и да ни даде много – когато знаем как да го вземем”, категорична е Вера.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.