Сърбия: новото правителство срещу стария национализъм

Членовете на новото сръбско правителство полагат клетва в Белград. Според министър-председателя Мирко Цветкович основната им цел ще бъде бързото влизане в ЕС, засилването на икономиката на страната и запазването на Косово като част от Сърбия. Снимка: Ройтерс

Сърбия избра прозападно правителство и показа, че окончателно се е обърнала към Европа и е загърбила предизвикателния национализъм от 90-те години. Сега нейните балкански съседи и Европейският съюз очакват да превърне думите в дела. Съмненията за това обаче произтичат отчасти от раздразнението на Запада от годините неподчинение на Сърбия и неяснотата във връзка с ролята й на най-голям агресор в югославските войни през 90-те години. Но до голяма степен това е и безпокойство от състава на новото правителство – разнороден съюз на прозападните демократи и социалистите на последния автократ Слободан Милошевич, заедно с технократите, привърженици на свободния пазар и ратуващите за благоденствие популисти.

„Сърбия дълго време беше заседнала на кръстопът, каза Даниел Сервер от американския Институт за мир.“Прекарахме години наред, като чувахме не всичко, което казва Белград, а само нещата, които искахме да чуем – голи обещания. За това правителство ще се съди по това какво прави, а не какво казва.“ Коалиционните партии споделят желанието да отведат Сърбия в ЕС. Техният план как да стигнат до там, докато съживяват икономиката и желаят да си върнат бившата провинция Косово, засега все още изглежда неопределен.

„Събирането на много партии в управляващата коалиция и коренно различните гледища може да затруднят единогласието”, писа в коментара си тази седмица бившият американски посланик в Сърбия Уилям Монтгомъри. Дорис Пак от Европейския парламент каза, че ЕС е доволен, че новото правителство ще бъде проевропейско, но има ясна представа за „много лошата, много тежка история“ на социалистите, които управляваха Сърбия през десетилетието на войни и изолация през 90-те. „Демократите трябва недвусмислено да покажат на социалистите значимостта на сътрудничеството с Международния трибунал в Хага, който се занимава със случаи, свързани с югосласките войни, или пътят на Сърбия към ЕС ще остане блокиран”, добави тя.

„Подписахме Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) преди изборите при условия, които бяхме поставили предварително, но бяхме много ясни, че то няма да бъде ратифицирано без пълно сътрудничество с Хага“, каза Пак. От друга страна Белград трябва да се заеме с все още съществуващия национализъм, който се проявява в отричането и игнорирането на ролята на Сърбия във войните в Хърватия, Босна и Косово. „Трябвало е да обяснят това на хората”, каза тя. „Ако те не разберат защо (босненският сръбски генерал) Ратко Младич трябва да отиде в Хага, за нас не е възможно да отворим вратата си повече, отколкото вече сме го направили.“

Според западен дипломат в Белград някои държави от ЕС смятат, че засега Брюксел е направил достатъчно, като е „подкупил“ Белград със ССА, за да обърне изборите през май към прозападния лагер. „Ние знаем, че коалицията е деликатно балансирана и искаме тя да работи, но условията са ясни: да се предадат бегълците, да се ускорят реформите, да бъдат по-реалистични по отношение на Косово“, каза той.

Дипломатът добави, че надеждите за придвижване на Сърбия и Балканите към ЕС „за няколко месеца“ са малко вероятни, след като ирландските гласоподаватели отхвърлиха Лисабонския договор. Но Белград отчаяно очаква твърд сигнал от ЕС, за да привлече инвеститори и да осигури политиката на засилен растеж и благоденствие, която беше обещал.

Драгана Игнятович, анализатор в агенция Глобал Инсайт за бизнес информация, каза, че инвеститорите ще продължат да бъдат предпазливи, докато новото правителство покаже истинския си образ. „Да, Сърбия има прозападно правителство, но има също и много силна опозиция, заяви тя. Динамиката между социалистите и демократите трябва да се изяви по-ясно, преди инвеститорите в страната да започнат да се увеличават.“

Другият важен тест по пътя на Белград към ЕС, наред с военнопрестъпниците, ще бъде позицията за Косово – областта с албанско мнозинство, която обяви независимост през февруари, девет години след като НАТО изгони сръбските въоръжени сили и ООН пое управлението. Сърбия и Русия се противопоставиха на подкрепяното от Запада отделяне. Сега Белград засилва влиянието си над сръбското малцинство и възразява срещу мисия на ЕС в новата държава. Сервер каза, че Белград трябва да спре да агитира за подялба на Косово по етническа линия, или рискува да провокира албанските малцинства в Северна Сърбия и Македония да последват примера на Косово. „Ако Косово не получи добър шанс, ако започне да изглежда, като че ли не е действително независимо, това лесно ще събуди спящия великан на паналбанизма и ще бъде много вредно за Македония и Сърбия“, каза Сервер. Но една прагматична Сърбия ще има положителен ефект върху региона, като даде възможност на Косово да се стабилизира и окаже успокояващо влияние върху размирната сръбска част на Босна.

„От Сърбия зависи дали балканският процес на интеграция с ЕС ще върви бързо или бавно, каза Дукагин Горани, съветник на косовския премиер Хашим Тачи. Новото сръбско правителство ще бъде част от решението, а не част от проблема.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.