www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
събота, 25 ноември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Яна и Асен - от интерната до фармацията, Ницше и други мечти

15 Юли 2008

 

Яна е на 21 години, студентка втора година по фармация в София, а Асен на 20, току-що завършил средното си образование и се готви да кандидатства право.

Яна и Асен са отгледани в интернати, но успяват да се справят с живота. Снимка: авторката

Общото между тях е, че са „деца от институция”. И двамата са останали без бащи в детска възраст, майките им ги зарязват и се алкохолизират, и те стават възпитаници на т. нар. социално-педагогически интернат.

След като бащата на Асен умира, а майка му не се грижи в продължение на повече от година и половина за него, той е изпратен в интерната. Това се случва през 1998 г., когато е на 11 години.
На същата възраст, но една година по-рано, бабата на Яна също я праща в дом. Баща й умира, когато тя още e на 8 месеца. Живее с майка си, но от година на година тя все по-малко се грижи за нея. Облекло, храна, учебници и най-важното - да стои вечер с нея. На малка заплата, майката преди всичко си купува дрехи и… излиза. Започва да пие по-късно.
„В момента мисля, че е много зле с това нещо, но точно тогава не пиеше. По-скоро се грижеше за себе си”, казва Яна. Тогава, живеейки сама с малката си дъщеря, майката е с чувството, че няма деца.

Според ТЕЛК експертизата, майката на Асен страда от лека умствена изостаналост, но според него самия заболяването й е много по-тежко в комбинация с употребата на алкохол. Майка му не се прибира, не го храни и не се грижи за него. Той попада в социално-педагогически интернат за деца с противообществени прояви. За да се запълни нужната бройка там настаняват и деца от социално слаби семейства, предимно от ромски произход. По този начин, измъкнати от калта, те получават някакъв вид образование, заради високите изисквания за учене, близки до тези в нормална семейна обстановка.

За Яна отиването й в дома е интересно изживяване, пълно с много приятели, учене и забавление по цял ден с другите деца на нейна възраст, но винаги и с риска за тормоз от страна на по-големите. „Мен специално не са ме тормозили, спомня си тя, но съм виждала примерно момченце, което, защото има слаби бъбреци и се напикава, го хващат и го тресат в един кош за пране, който е голям и събира мръсните дрехи на всички деца. И го хващат ей така и с главата надолу го хвърлят в коша и въобще, всякакъв тормоз. Изпери ми чорапите, изпери ми дрехите, дай си храната и въобще… Гадно си е!”

След завършване на осми клас Яна е преместена в друг дом – домът за деца „Христо Ботев” в столичния квартал Горна баня. Асен по собствено желание също след завършване на основното си образование постъпва в същия дом, за да продължи да учи. Той избира големия град, защото вярва, че тук е животът, с присъствието на много и различни хора и по-голямо поле за изява. Възможност за по-хубава работа, а от там и по-добра основа далеч от средата на криминално проявени типова, в която расте дотогава. „Половината, които ги познавам, сега са вече по затворите. Бобов дол… Има в Бойчиновци в ТВУ-то, сега е БУИ. И затова избрах да сменя средата. С тези хора не искам…, не че не искам да имам нищо общо - ние сме имали общо житие заедно, но нещата вече взимат друг път за мен.”

Яна и Асен се запознават в дома в Горна Баня. Тя го посреща с шамар, защото той отказва да й даде цигара. Навик, добит още в първия дом с влизането й в него, заедно с това да не ходи на училище. Важен урок, който тя научава там, е да оцелява и да разчита само на себе си. Според Яна срещата с многото и различни деца създава богат житейски опит и е подготовка. Но тя не забравя и множеството негативи от живота си там. Изречение като: „Съжалявам, вечерята свърши. Ще ядеш в други ден”, само защото си закъснял с пет минути за вечеря или спането на студено и къпането през зимата със студена вода, когато навън температурите са под нулата, всъщност я правят по-самостоятелна. Въпреки това, според нея липсата на семейни отговорности, сигурното легло и храна, възпитават децата, които живеят в домове, да мислят, че „целият свят ти е длъжен”. Липсват педагози и хора, които да им създадат навици за света извън дома.

От живота си по домовете Асен научава да се бори с трудностите. Той получава „добра основа” в първия дом. Прилагането на сила спрямо другите деца в дома в Пелатиково се налага заради липсата на респект и уважение между самите деца, казва той.

Асен и Яна пред НДК. Снимка: авторката

В дома, където Яна е за първи път, има строг вечерен час. Лягане в осем и половина, като до девет без петнайсет е времето за тоалетна, а до девет всички трябва да са заспали. За тези, които говорят след това, наказанието е миене на коридорите. „И с един парцал и вода, търкай. И като тръгнеш от единия край, забравяш на къде си тръгнал. Защото те са си големи коридори.” На Яна това й се случвало редовно.

В дома на Асен наказателната мярка е миенето на тоалетните, което на самия него не му се случва, заради длъжността му на отговорник. Друга мярка е тичането по 10-15 обиколки на стадиона на дома с дюшек на гърба - за онези които не спят след обяд, защото спането от два до четири в събота и неделя е задължително.
За да имат достатъчно време да оправят леглата си и сутрешния тоалет, а и за да довършат, ако има нещо за училище, часът за ставане сутрин е шест. Като начин за събуждане, един от възпитателите в първия дом на Яна пали и гаси лампите или пуска песента на Лили Иванова „Детелини”. Преди закуска и вечер преди вечеря всички деца се строяват по двама, за да бъдат преброени и проверени дали някой липсва.
Утрото в дома на Асен в Пелатиково започва с крясък” „Стани. Всички горе. Марш навънка. Строй се!” Времето за миене е 5 минути и още две минути и половина за строяване по двама. Лицата се мият със студена вода, защото от топлата се напукват заради ниските температури в планината през зимата. Понякога се налага да се строяват през 20 минути, за да не изчезне някой. Провинилите се изкарват пред строя. „Военна обстановка. Какво да ти кажа. И го налагат с пръчка … Или пък го карат по гащи да търчи обиколки…”, припомня си Асен. В някой случаи и по двайсет провинили се тичат по гащи навън пред общежитието на момчетата, наблюдавани от момичетата настанени в другото крило на дома.

Една случка от живота й в София, кара Яна да се замисли. Много често децата, които напускат дома заради навършени години, не могат да се откъснат от средата си и се връщат често да навестят старите си приятели. Много контактна по природа, Яна се запознава с всички „стари”. С едно от момчетата е по-близка и когато той й предлага да отидат на кафе с негов приятел с кола, тя се качва. Тръгва само с момчето с колата, защото нейният приятел слиза да си вземе нещо. Колата обаче не тръгва към кафенето, а към намиращата се над Горна баня област позната като „Бонсови поляни”. В един момент, шофьорът започва да й обяснява, че трябва да прави секс с него или всички цигани, които живеят наблизо, ще правят секс с нея. Без да спира да говори, тя успява някакси да го убеди да я върне обратно. Слизайки от колата, тя рухва. Големият шок, който преживява, я кара да се замисли за живота и средата си. Впоследствие разбира, че същото това момче най-редовно закача друго момиче в дома. Влиза в банята на третия етаж безнаказано и я тормози, докато тя се къпе. Научава се да не се доверява на никого.

С идването си в София, Асен започва работа при един ливанец и продължава да се учи с висок успех. Не се сприятелява много с децата от дома, защото обстановката не му харесва. Приятелските взаимоотношения се появяват по-късно основно заради пушенето на „трева”.
Като малък в Пелатиково му се случва да участва в кражба на цветни метали. След това обаче започва да си изкарва парите по честен начин. В Горна баня Асен си намира приятели извън дома, защото става част от местния футболен отбор. Всяка сутрин той става в 6 часа и в 7 без 5 хваща автобус номер 11 до училището си. Пристига там в 8 без 5, пил кафе и изпушил 3 цигари на аванта. Когато баща му умира, Асен губи една година от образованието си и след това още една, докато от детска педагогическа стая го залавят и социалните служби решават неговия казус. Понякога работи като чистач и хамалин, но в лоши моменти му се случва да краде желязо от мината в Бобов дол. Един ден влиза заедно със свой приятел в апартамент на полицай, от където взимат три кутии бойни патрони. Влязъл по-скоро да се наяде, защото е хлапе, Асен отнася цялата отговорност и заради своя приятел, чиито родители го защитават. „И аз отнесох пешкира, въпреки, че той взе патроните. И после заедно ги гърмяхме. Запалихме една кофа и ги хвърляхме вътре. Някакви откачени работи, но деца на по десет години, какво искаш.”

Снимка: авторката


Д
о 11-ти клас Яна живее, за да изпие едно кафе сутрин и се носи по течението. Ходи на училище и се чуди с какво я занимават. Започва да посещава намиращия се наблизо Център за работа със сираци на Фондация „Агапедия - България”, където се среща с хора, които работят с нея и тя решава да кандидатства. Замисля се, че иска да промени живота си, за да започнат да й се случват неща по-различни от тези от досегашното й ежедневие. Започва да се пита какво й предстои след завършване на гимназията и напускане на дома.
Агресивна и с първични реакции в дома, Яна обаче помага на другите деца. Маргарита е едно от тях. Това, че я защитава от другите, не пречи на Яна и да я понабие, защото момичето няма хигиенни навици и често лъже. „Тя имаше проблеми с бъбреците и й казвам като стане нещо, нали, изпери си чаршафите, оправи си нещата… Тя добре в началото, след това влизам в стаята - някаква миризма. А тя си крие… Правила каквото правила, слага си отгоре одеялата …”

В девети клас неин приятел я води пред някаква разрушена къща и й казва, че това е Центърът на „Агапедия”, да не ходи там. По късно обаче друг неин приятел, който се занимава с фризьорство, я кани да му стане модел по повод снимането на някакъв филм в Центъра. Харесани и двамата от всички, Яна започва да ходи по-често. Там се среща с хора от екипа, нещата се случват постепенно и неусетно. Хората й помагат да се насочи и избере фармацията като специалност. Изпитват я по биология и й помагат във всичко.

След като изважда рамо по време на боксова тренировка, Асен започва да посещава Центъра, за да уплътни времето си. Без някаква видима причина, той получава покана да отиде на лагер за деца от дома, организиран от фондация „Агапедия”. На следващата година екипът на фондацията му предлага да го настани в едно от „защитените си жилища”. Асен приема условията да посещава редовно училище и да се стреми към висок успех. Да поддържа хигиената в жилището, където не се пуши и пие, както и да не кани гости с преспиване без разрешение на член на екипа. Там той съжителства с още две момчета. Фондацията подсигурява средства за храна и покрива всички режийни разходи и необходимите за жилището хигиенни материали.

Яна влиза в „защитено жилище” в 11-ти клас и живее там вече 4 години. Тя е настанена с още две момичета, за които фондация „Агапедия” се грижи да си намерят стабилна работа и квартира, за да започнат самостоятелен живот.

Тази година Асен се надява да бъде студент по право. Високата оценка от матурата го окуражава да се стреми да изкара и на кандидатстудентските изпити оценки над петица. В случай, че не успее да влезе „Право”, няма да се ядоса и на „Психология”. Вярва, че правото ще му даде добър старт в живота, за да се занимава с нещата, които иска, най-вече с политика и за да може да изгради едно съвсем нормално семейство. А „Психология” - заради изучаването на човека, на околните и на самия себе си. Чел е Фридрих Ницше и се увлича по неговата философия и теорията за свръхчовека. Иска да учи и развие пълния си капацитет от възможности. Със силно желание за борба с живота, Асен иска да се откъсне от тази среда. Единственото негативно, което носи със себе си, е това, че не е успял да допринесе с нищо за развитието на другите деца, които също като него растат „в институция”.

Въпреки че учи фармация, Яна има много мечти. Една от тях е да се занимава с кино. А последната й фикс идея е да посети Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Иска да обикаля и да разглежда различни страни, за да се срещне с различни култури и да придобива нови знания. Предполага, че ще стане най-консервативната майка, защото ще бъде много строга.

Снимка: авторката

Асен мечтае единствено да се забърка в политиката. Това е най-голямата му мечта. Като малък искал да стане инженер заради баща си и може би това го тласка към висшето образование. За семейство ще мисли, когато си стъпи на двата крака. Обича децата, радва им се всеки ден и мисли, че ще се справи като родител.

И двамата вярват, че децата се нуждаят от много правила и дисциплина, заради лошите навици, с които те са израснали по домовете. Изживели един бърз живот, те се научават да пият, да пушат, да ходят по дискотеки и да правят секс още на 12-13 години. Неща, които ги ограбват, защото техните връстници сега се радват на онова, които на тях им се случва преди много години, на възраст, в която не успяват да ги изживеят пълноценно и не им носят радост.

П
ървото нещо, което прави впечатление на Яна още в първи курс в Медицинска академия, е, че идвайки от далеч, всичките й колеги много говорят за това колко много им липсва семейството. Как чакат да дойде петък, за да си отидат. Тя се замисля, че никога не е имала семейство.
Тя никога не е казвала нито в училище, нито в университета за себе си. Предполага, че едно от момичетата в училище знае и е казало и на други, но чак след завършване. Не може да си представи как някой ще я гледа със съжалителен поглед. Между Яна и колегите й има голяма разлика. Струва й се, че те действат по твърде детски начин. „Примерно една колежка ми се оплакваше как трябвало да си пере дрехите. Много й било трудно.” Сега в „защитеното жилище” има пералня, но преди това в дома всичко е прала на ръка.

Асен никога не крие, че е от дом. В класа, с който завършва гимназията, винаги са го уважавали. Усеща, че е малко по-ниско в обществената стълбица, но се доказва с времето, като е два пъти по-добър от тях във всичко. С резултатите на матурите, където оценката по литература е над пет, се вижда, че е дори с две стъпала по-високо от тях. Притеснява се, че по пътя си ще срещне много материалисти, хора за които единственото ценно нещо в живота са парите. Живеейки в дом, той е разбрал, че не е така. За него животът е да притежаваш високи морални ценности, да имаш сила на духа, която да го постави над всичко дребнаво и тленно.

За Яна парите са средство да осъществи мечтите си. Иска да запише курс по английски, следващия семестър мисли да започне работа, защото предполага, че най-късно есента ще трябва да напусне „защитеното жилище”. А не иска да се настанява в студентско общежитие, защото й наподобява средата в дома. Склонна е да направи компромис за не повече от една година, след което да си намери работа, която да й даде финансова независимост, за да може сама да се издържа на квартира.
За Асен алтернативата студентско общежитие е възможност за по-самостоятелен живот.

За последно Яна вижда майка си на Великден, а иначе през няколко месеца за по няколко часа. Но няма какво да си кажат, защото тя пие много и деградацията у нея вече е започнала. Със сестра си, която е по-голяма, се вижда често. Тя работи и помага на Яна финансово.
Асен се вижда с майка си на 2-3 месеца за по 30-40 минути. Пита я защо продължава да пие, а тя всеки път го убеждава, че спира алкохола. Но, когато се прибира без да се обади, той я вижда отново с шишето с ракия. Не поддържа връзка със семейството си. Най-много да преспи в бащиния си дом и после пак се връща. Смята че майка му е можела да постъпи по по-различен начин, когато семейството е било още здраво, но психическите отклонения дават своя резултат. И колкото и да отправя обвинения към нея нещата просто се случват и животът продължава.
В смъртния акт след аутопсията се оказва, че баща му е имал цироза на черния дроб от алкохол. Започнал още в Сибир, където бил на работа, продължил да пие и тук.

О
т притеснения бащата на Яна умира от инсулт на 33 години. Здравословните проблеми със сестра й, смъртта на баба й, седмица преди нейното раждане, много цигари и кафе са допринесли за неговата смърт, смята Яна. На 6 март той носи на майка й подарък, като казва, че на 8 март ще й вземе по-голям за Деня на жената. Вечерта получава удар и на осми е погребението му. На Яна й е по-лесно да говори за баща си, защото не го познава, понеже е на осем месеца, когато той умира. Животът й, смята тя, е щял да продължи по-много по различен начин, ако не се е случило така, защото от приказките на роднините си за него, тя знае колко „готин” човек е бил.

Б
ащата на Асен работел в мините и от време на време го прибирал от училище. Водел го да хапнат заедно някъде, винаги всичко давал за него. След съкращенията на персонала в Бобов дол започва да работи на частно и от изкараните пари вечерта му давал за училище. Съветва го, че трябва да стане висшист, да изкара образование. Асен не съжалява за нищо в този живот. „Това е. Случило се, случило се! И, Джони Уокър – „keep walking”. Това е. Просто продължаваш напред и това е.”

Единственото, за което Яна съжалява, е, че може би никога няма да отиде на някакво място, отдалечено от хората, да пуши там трева и да пише някакви мисли. Постоянно мечтае да се занимава с кино. Иска да направи филм за всичките истории и съдби на децата, с които е израснала. Засега обаче се бори със себе си, за да завърши фармация, заради отговорността да завършиш нещо, което си започнал. Не спира да мечтае, защото само бляновете тласкат човек към по-добро. Не се страхува, че може ежедневието да я погълне, защото има „толкова развинтена фантазия, за да мечтае даже на осемдесет”.
„А и всъщност аз си мисля, че някои мечти не трябва да се сбъдват, защото ти представяш ли си да се събудиш една сутрин и да видиш, че абсолютно всички мечти са ти се сбъднали?”


Миналите връзки сега


Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) lilliola
    Идея: сега искаме да научим за фондацията „Агапедия"
  2. 2) Ха-ха
    Блестящо написан материал. Разкажете и за тази фондация!
  3. 3) Браво
    Супер интересна статия!Прочетой я на един дъх. Възхищавам се от тези двама младежи и ги поздравявам!След всичко, което са преживели все пак са запазили позитивизма си. Те са и доказателство за това, че когато имаш талант и заложени данни, независимо от средата в която съдбата ти отрежда да растеш, рано или късно ти изплуваш и намираш начин да се развиваш, според заложбите и способностите си!(примери затова в историята има много, като Чарлз Дикенс, например и още много като него). И на двамата им пожелевам да бъдат много щастливи в живота и да продължават с този борбен дух!Тежкият живот, който са ...още

  4. 4) Лала
    Има уеб-стрница за тази благотворителна организация. Има и текст на български език. www.agapedia.org/bg Има и снимка на Асен. Иначе, тъжна история! Браво на децата, да са живи и здрави! Много успех и щастие в живота! Те го заслужавт!
  5. 5) Anonymous
    Историята е интересна и увлекателно написана. Един съвет към автора, обаче, пишеш бая разпиляно, спазвай поне малко хронология на разказа ;) Градивна критика е това. Абе, що не влезеш тука: http://raznimisli.blogspot.com
  6. 6) Паяков
    Грешен е линкът, който сте дали за Агапедия. Истинският е: http://www.agapedia-bg.org/bg/ Поздрави на всички, които не спират да се борят с живота.
  7. 7) azya
    Линка си е линк,ама защо не напишете нещо повече за Агапедия,явно тази фондация е повлияла много,за да са такива сега Яна и Асен.Успехи и на двамата.
  8. 8) pj
    Яна, Асен, точно така - Keep walking! Трудно е, когато си единствения, чиито пробеми са други, толкова далечни от само материалните, но имате себе си. Късмет!
  9. 9) Павел Сл.
    Агапедия България е клон на Фондацията на Юрген Клинсман. Имам щастието да познавам Петър и Елеонора Ташеви,като съпругата работи във фондацията, а съпругът й е страхотен човек и предприемач. Като зная колко помагат негови фирми в различни благотворителни и християнски инициативи, без да се шуми около това, съм сигурен, че подпомага и фондацията. Дай Боже повече такива човеци на България и може и другите да се заразят от тях и тук да стане по-добро място.
  10. 10) Лала
    Преди всичко, моля да бъда извинена за погрешният адрес, който съм дала. До г-н Павел Сл. - моля да ми дадете връзка със собственика и помощниците на благотворителната организация. Искам да работя заедно с тези хора. Имам доволно добър професионален и житейски опит, за да бъда полезна на децата. Благодаря ви предварително
  11. 11) Gramigo
    Strahotni istori






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com