Американски радар в Чехия – въпреки заплахите на Русия

Жители на Прага демонстрират срещу изграждането на противоракетния щит в Чехия. Снимка: Ройтерс

Прага стана първата спирка от четиридневната европейска обиколка на държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс. Тя пристигна в чешката столица, за да подпише документ за разполагане на американски радар в страната. След това Райс посети България и Грузия. А планираната визита в Полша е отменена.

Споразумението за разполагане на радиолокаторна станция (РЛС) на САЩ в Чехия беше сключено в Прага на фона на протестни акции. Документа подписаха шефовете на външнополитическите ведомства на САЩ и на Чехия, Кондълиза Райс и Карел Шварценберг. Чешки журналисти определят това като уникално събитие в най-новата история на страната, защото за първи път след падането на комунизма на чешка територия отново ще бъдат разположени чуждестранни военни. Наистина договорът за условията, при които американците ще служат в Чехия (SOFA), още не е готов и одобрен. По данни на Радио Прага, става дума най-много за 250 американци, които ще обслужват радарната станция. САЩ планират да транспортират на полигона в Бърди (90 км югозападно от Прага) локатора, разположен на тихоокеанския атол Кваджалейн (Маршалови острови). Според чешката журналистка Катерина Елиасова, запозната с текста, най-важният въпрос в него е за статута на базата.

„Споразумението оставя, образно казано, червеното копче в ръцете на американците. Някои чешки политици настояваха базата да мине под прякото командване на НАТО, но се оказа невъзможно да договорим това“, отбеляза Елиасова. По думите й, работата на локатора въпреки всичко ще се координира съвместно от Северноатлантическия съюз, Вашингтон и Чехия. В споразумението се посочва също, че американската ПРО ще стане „интегрална част от разработваната отбранителна система на НАТО“.

Радио Прага твърди, че в чешко-американското споразумение от 30 страници изобщо не се споменава за евентуално присъствие на руски инспектори в обекта. Москва неведнъж се е обявявала против разполагането на обекти от ПРО на САЩ (планирано е радарът в Чехия да бъде свързан с 10 противоракети в Полша). Сега обаче Русия изглежда е готова да се примири с неизбежното и да направи опит да се адаптира към новата ситуация. Миналата неделя руският посланик в Прага Алексей Федотов отправи сигнал, че ако Чехия все пак разположи радара на своя територия, Русия би желала дейността му да се контролира постоянно на място от руски инспектори. Чешката страна обаче изключва подобен сценарий.

Заместник-министърът на външните работи на Чехия Томаш Пояр например заяви: „Винаги сме предлагали на Русия мерки за прозрачност, като се предостави достъп в базата на акредитирани офицери или на аташе от руското посолство в Чехия. САЩ също винаги са демонстрирали гъвкав подход и откритост, що се отнася до размяна на данни от радарните наблюдения… Беше ни заявено, че размяната на данни онлайн ще е в интерес на САЩ. Според нас мерките за прозрачност са достатъчни.“

Любопитно е, че според негово изявление от декември 2007 година Шварценберг не възразява радарната станция от ПРО на САЩ в Чехия да „наблюдава“ територията на Русия. Запитан от кого цели да защити страната му локаторът, министърът отвърна, че подобни държави има „повече от достатъчно“ между Беринговия проток и Средиземноморието.

Тогава външното министерство в Москва съзря в думите му намек за Русия. „РЛС в Чехия е радар, предназначен, както заявяват американските партньори, не за наблюдения, а за насочване на противоракети. Следователно той представлява компонент от ударна оръжейна система, съобщи руското външно ведомство. Затова в случай че се появи подобна РЛС от ПРО, свързана с ракети прехващачи в Полша, това вече няма да е вече безобидна ситуация с „наблюдение“, във връзка с която според г-н Шварценберг „не бива да се възмущаваме“, а силова акция за отслабване на руския възпиращ ядрен потенциал.“ „Няма да имаме избор, освен да предприемем ответни мерки, които да компенсират третия позиционен район (от ПРО на САЩ) като фактор в нашия стратегически силов баланс със САЩ“, предупреди външното министерство в Москва.

В навечерието на сключването на споразумението в Прага Томаш Пояр се опита да успокои чешките журналисти. Той припомни, че когато се разширяваше НАТО, когато алиансът прие Чехия, Полша и Унгария, а по-късно Словакия и балтийските страни, България и Румъния, Русия заплашваше с адекватни мерки. „Често чуваме от Русия, че ще вземе адекватни мерки. Не бих приел това сериозно“, каза Пояр. А чешкият вицепремиер Александър Вондра заяви пред агенция Блумбърг, че възраженията на Руската федерация срещу американската ПРО в Чехия не са причина за отказ от идеята, а може би дори обратното, аргумент в нейна полза.

Чешко-американското споразумение тепърва предстои да бъде ратифицирано от парламента в Прага; изходът се очертава проблематичен. Вашингтон все още има проблеми и с Полша. Както заяви премиерът на Полша Доналд Туск, страните не са постигнали резултат по „един ключов въпрос, какъвто е укрепването на полската сигурност“. На свой ред САЩ се задължават с чешко-американското споразумение „да гарантират сигурността на Чехия и чрез противоракетната система да я защитят от евентуални удари на балистични ракети“.

Райс заяви, че в понеделник е провела във Вашингтон конструктивни преговори с шефа на полското външно ведомство Радослав Шикорски, но отказа да гадае дали страните ще стигнат до споразумение, информира Ройтерс. Говорителят на министерството Пьотр Пашковски заяви, че по време на сегашната си европейска обиколка Райс няма да се отбие в Полша, макар че поканата да посети Варшава остава в сила. „Надяваме се да бъде съгласувана нова дата, удобна и за двете страни“, каза дипломатът. Той не пожела да отговори дали Райс ще посети Полша до края на месеца.

По-рано американски дипломати изразиха надеждата още тази седмица Райс да подпише документи за ПРО не само в Чехия, но и в Полша. Даже миналата седмица чиновници от Вашингтон и от Варшава споменаваха, че е постигнато предварително споразумение, но нещата не са договорени окончателно и до днес.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.