Индия готова за „ядрено танго“, партньорите чакат на опашка

Индийският министър-председател Манмохан Сингх на срещата на Г8 в Япония. Той твърди, че парламентът ще одобри американско-индийското споразумение за ядрено сътрудничество. На опашката за партньори на Индия в ядрената сфера чакат Русия, Франция, Австралия, Япония и Великобритания. Снимка: Ройтерс

В периферията на срещата на Г8, състояла се на японския остров Хокайдо, Индия и САЩ май започват „ядрено танго“. То трябва най-накрая да помогне на Делхи да преодолее своя „глад за уран“, да му осигури достъп до суровина, американско оборудване и технологии. Премиерът на страната Манмохан Сингх информира президента Джордж Буш, че правителството му е готово да прокара през парламента американско-индийското споразумение за сътрудничество в ядрената енергетика, съгласувано още през 2007 година. На остров Хокайдо Сингх проведе преговори по този въпрос с руския президент Дмитрий Медведев и с китайския лидер Ху Цзинтао, поканен на срещата като гост – Москва и Пекин са основни членки на „ядрения клуб“, МААЕ и Групата на ядрените доставчици (ГЯД).

За танго естествено са нужни двама, но „ядреното танго“ на Индия и САЩ е нещо ria-novosti-logo.gifизключително. Това е възможност да видим как първата стъпка се очаква с нетърпение поне от още четирима други партньори. Изпреварвайки събитията, ще посочим веднага, че Русия е в първите им редици и не демонстрира особена загриженост по повод „въвличането на Индия в ядрената орбита на Вашингтон“. Ще й се наложи безспорно да се бори с американски конкуренти на „урановия пазар“, но тази борба си върви и без Индия. Ако нещата между САЩ и Индия потръгнат наистина (все пак има шансове уговорките да се провалят), ще се отвори врата към индийския ядрен пазар, оценките за който варират от 60 до 100 млрд. долара.

За да схванем колко остър завой се очертава, нека си припомним, че Индия не влиза в Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 година, не членува и в главното му „полицейско управление“ – МААЕ. Индия взриви първото си ядрено устройство през 1974-та, а последното изпитание на взривно устройство датира от 1998-а. Оттогава в страната е наложен ядрен мораториум. Освен Индия, договорът не е подписан единствено от Пакистан и от Израел (Северна Корея беше сложила подпис, но го оттегли след конфликта с МААЕ във връзка с ядрената й програма).

Индийският премиер заложи на споразумението със САЩ, като постави на карта и собственото си реноме, и репутацията на кабинета, и съдбата на парламента (изложен на опасност от предсрочни избори). Той пое риска да разруши напълно парламентарната коалиция – само и само да осигури мнозинство, което да одобри съответния законопроект.

Според неофициални данни от дипломати във Виена, МААЕ вече е насрочила за 28 юли заседание на Управителния съвет по този въпрос. Подкрепата на САЩ ще улесни нещата. Всъщност Индия избра Вашингтон като основен партньор тъкмо за да може, прикрита „зад гърба“ на Америка, да влезе в МААЕ при специални условия, без да е подписала Договора за неразпространение. Споразумението за спазване на изискванията за инспекции вече е готово. То предвижда Индия да раздели ядрените си програми на военни и граждански. Първата част няма да бъде обхваната от инспекциите, а втората трябва да стане напълно „прозрачна“ за МААЕ.

Днес, колкото и да е странно, основната заплаха от провал на споразумението произтича от самите САЩ. Въпреки че Конгресът одобри споразумението още през 2007 година, окончателният му вариант предстои да бъде представен, чак след като бъде съгласуван с МААЕ и с ГЯД. Съответно ще бъде внесен в Конгреса едва след лятната му ваканция, през септември. С оглед на твърдия график изглеждат оправдани опасенията, че законодателите няма да успеят да го разгледат преди изборите през ноември. А след като администрацията се смени, споразумението може да бъде преразгледано, тъй като в САЩ вече се чуват гласове, че Америка „дава на Индия твърде много“, а иска малко в замяна.

Същите аргументи, само че с обратен знак, повтарят комунистите в индийския парламент. Те смятат, че като изпълни условията на споразумението, страната изцяло ще зависи от Америка, ще изгуби своята самостоятелност във военната и в ядрената политика. Индийските енергетици и учените от ядрената област пък са изцяло „за“ споразумението. И имат всички основания за това.

Основният проблем на Индия е, че страда от енергийно „малокръвие“ в прогресиращ стадий. За да поддържа темпото на икономически растеж на днешното ниво от 8 процента, до 2017 година Индия ще трябва да разполага с източник на 440 гигавата електроенергия – тройно повече, отколкото сега. Ако погледнем по-внимателно географията на страната, ако отчетем как и накъде текат реките й, колко население живее по бреговете им, ще стане ясно, че дори в страната на факирите няма да се намери чудотворец, който би могъл да задоволи подобна жажда само с ВЕЦ-ове или с ТЕЦ-ове.

Делхи разбира добре това и смело уверява, че ще разшири техническата база на атомната си енергетика и през 2020 тя ще дава 20, дори 30 гигавата. Според експертни оценки, добивът на уран в Индия днес е около 300 тона годишно. За да захранва една атомна енергетика с мощност 30 гигавата, страната ще трябва всяка година да хвърля в пещите близо четири хиляди тона уран. Докато перспективните проучени запаси в Индия са 70 хиляди тона, тоест ще стигнат само за 15 години. Ясно е, че Делхи няма да мине без внос.

САЩ не биха могли самостоятелно да задоволят атомните апетити на страната, макар че със сигурност ще я обвържат със свои източници за доставка и технологии. Според западни експерти обаче Русия пак ще може да разчита поне на 25 процента от индийския атомен енергиен пазар. В момента Москва има най-развито сътрудничество с Индия в сферата на мирния атом. Русия вече приключва строежа на два блока по 1000 мегавата от АЕЦ Куданкулам в южния щат Тамилнаду и е сключила спогодби за изграждане на още четири блока, за разширяване на доставките на технологии и за оборудване за ядрената енергетика. Готов е вече и руско-индийски договор за използване на атомната енергия за мирни цели, аналогичен на американско-индийския; на тази спогодба може да се „удари печатът“ фактически още същия ден, когато Индия сключи споразумения за гаранции с МААЕ и ГЯД. Такива договори са подготвили също Франция, Австралия, Япония, Великобритания. И можем смело да заявим, че пред „атомните порти“ на Индия вече се е извила опашка.

Москва неведнъж е подпомагала Индия с уранова суровина. С това предизвикваше пристъпи на ревност у другите членки на ГЯД, които настояваха „да не нарушават правилата на играта“ и прибягваха до крайно силен натиск. Например след като през 2001 година доставихме уран за АЕЦ Тарапур, ни натиснаха толкова силно, че се наложи Русия да отказва доставки на Индия почти цели пет години и да й отпусне поредната партида гориво чак през 2006-та, и то само след продължително съгласуване на условията за доставка със САЩ.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.