Евгени Минчев: Когото съм пипнал, е станал златен… Е, зависи къде съм го пипнал

Работил съм ватман шест пълни години, казва светският хроникьор

Евгени Минчев в Лондон. Снимка: Личен архив

Евгени Минчев е наричан „паркетен лъв“, „светски хроникьор“, пиар, моден експерт. На 45 години бившият ватман е бизнесмен, който се е самосъздал и се е превърнал във фактор сред богатите и известните хора у нас. Тук той разказва за първите си стъпки като ватман в София и какво е да си успял.

– В края на 80-те години си написал много хубави разкази (май това са ти първите публикувани неща), в списание „София“ – истории на ватмана. Ти тогава си станал ватман, заради софийското жителство, вероятно?

– А, как, от любов към професията (смее се). След това харесах тази професия и не съм очаквал, че може от принудата да дойде симпатия към професия, която изобщо не ми е била в плановете.
Налагаше се да живея в София законно, защото ме уловиха, че живея незаконно (б. р. – по тогавашните закони, е било незаконно да живееш в София, ако не си софиянец, без т. нар. софийско жителство, каквото се дава само за определени професии). И тогава Васко Андреев, при когото живеех – импресариото на Емил Димитров, ми каза да се върна за няколко дни в Пазарджик, „аз ще ти намеря подходяща работа“. Обади ми се по телефона и каза: „Страхотна работа съм ти намерил.“ В този час и десет минути път до София във влака започнах да си мечтая: „Сигурно ще бъде водещ на концертите на Емил Димитров, сигурно ще бъде да пея в първата част, сигурно ще бъде да пиша текстове.“ Прибирам се и Васко ми казва: „Ватман ще ставаш!“ Можете да си представите за едно двадесет и две годишно момче какво сриване е било на повечето представи за един вълнуващ живот.

Евгени Минчев като ватман през 1988 г. Снимка: сп. „София“

Минах 4-месечен курс, след това имаше изпит на листовки. Първо ме късаха четири пъти, накрая преписах всичко. Парадоксът беше, че аз уча за ватман, а ми се пада „престрояване от лявото в дясно платно“, което никога не ми е било необходимо. И аз най-нагло отворих правилника и си преписах всичко дословно. Знаех, че ме виждаха, но явно е бил необходим още един ватман на София. (виж тук кратки случки на ватмана от Евгени Минчев, публикувани в сп. „София“ 1988 г.).

– По коя линия се движеше?

– Първата беше „младежката линия“, на която слагаха новобранците. Беше“шестнайсетката“ (смее се), която се движеше в един умопомрачителен кръг – десет минути в едната посока, десет в другата. Да обясня, че най „луксозните“ за старите ватмани линии бяха по 70 минути в едната посока и 70 в другата – от „Обеля“ до „Борово“. Защото караш, караш и не ти омръзва. А иначе гледаш едни и същи пейзажи на всеки десет минути. Най-накрая се „пенсионирах“ на „седмицата“. Сега моята фирма се казва „Трамвай №7“, за смях на всички банки, счетоводства и прочие (смее се).

– Нямаш притеснение да говориш откъде си тръгнал?

– То няма нищо срамно.

– Много хора крият откъде са тръгнали, след като са се издигнали в обществото?

– Истината е, че сега не се притеснявам, след като доста неща съм постигнал, минал съм през доста и трудни, и добри моменти. Но тогава се срамувах. Всъщност даже имах едни моменти, в които казвах, че имам брат-близнак, който работи на трамваите. Защото паралелно с това аз бях манекен. Наистина, ако сега съм интересен като лице, тогава бях хубав и ме взимаха. Всъщност мен ме откри импресариото на Васил Найденов тогава, който работеше и с братя Аргирови, и със „Сигнал“, казваше се Георги Костадинов. Жоро ме запозна с Еди Казасян, с неговата тогавашна любовница, след това жена, и ме взе да работя като манекен. После отидох в „Памукотекс“, в „Индустриалимпорт“… С Ралица Балева цели каталози сме имали тогава.

Евгени Минчев в предаването „Огледала“. Снимка: Личен архив

Всъщност имах две страни – едната беше луксът, модата, пеенето, сцената. А пък другата беше, че трябваше да ходя първа смяна ватман. И когато се случеше някой да ме види от едната професия, след това във ватманството, аз казвах: „Това е моят брат-близнак.“ А впоследствие се оказа, че е трябвало да се гордея с това. В момента го чувствам като една гордост. Ако е интересно, кога разбрах, че трябва да се гордея, ще го разкажа накратко. Един мой приятел, тогавашен френски посланик, разказваше за децата си: „Дъщеря ми завърши Сорбоната, тя е куратор, средният син е инженер, а малкият син, не можеш да си представиш каква звезда е, той е готвач!“ А в България беше срамно да кажеш, че си готвач. Когато разбрах, че тези неща са объркани, както на повечето българи са объркани представите за престиж, за важност и стил. Тогава си казах, че няма от какво да се притеснявам. Това е част от моята пътека. Тогава е било черга, вече е червен килим.

– Кои са били най-трудните ти моменти?

– Най-много съм плакал, когато ме уволниха от градския транспорт. Тогава си казах, че нямам никакъв път – нито назад, нито напред. И имаше нещо символично в това, защото моята заповед за уволнение беше с дата 10 октомври 1989 г., аз дори не съм подозирал, че ще има 10 ноември след един месец. И тогава виждах всичко… край, жителството го изпускам, връщам се в Пазарджик, с куфара от десет лева, и какво ще става?! Спомням си колко беше трудно това Васко Андреев да уреди да остана в София. Това беше много труден момент.

– Имал си и другата си работа като модел?

– Да, но тя беше невалидна без жителството. Аз тогава печелех страшно много – ако една заплата е била 110-210 лева – поне това, което аз работех – аз взимах 45 лева на вечер като манекен.

– Имаше ли много работа като манекен?

– Имах много. Аз даже направих така, че да работя само първа смяна като ватман, за да мога вечерно време да съм свободен.

– Чувстваш ли се успял? Ти си тръгнал от нищото…

– От минус нищото, ако има нищо, аз съм от минус нищо.
Няма да си играя на скромен, защото то не е и в моето амплоа, но съм толкова успял, че се учудвам, че никой не ме е поканил в един институт за бъдещи пиари, да се разкаже този живот (нямам необходимост от това, но човек размишлява) – на един „селф мейд“ човек, който се е самосъздал, на който мотото му е: „Аз едни обувки направих известни, ще направя и вас!“ От всичко мога да направя успех. И в този смисъл аз мисля, че съм безумно успял и че ще мога още много неща да направя.

Евгени Минчев с певицата Лилана. Снимка: Личен архив

Сега открих в себе си писателя. Наскоро написах една новела, която съм изпратил на трима приятели, и тримата възкликнаха, че това е изключителен текст.
Откривам себе си и като фотограф. И ще правя изложба „Хляб“ – снимам хляба, брашно, зърно, аранжирам хляб, хляб в хлебарница… И, разбира се, като повечето неща, които правя, ще продам тази изложба за благотворителност. Ще задържа само сумата, която ми е струвала да правя рамките.
Всеки снима префърцунени неща – манекенки, красиви жени, пейзажи, залези, аз ще снимам нещо, без което не можем. Ще бъде символично, че с парите от тази изложба можем да нахраним едно детско заведение.

– Каза манекенки – ти постоянно си заобиколен от най-красивите жени в България…

– Да, и се възползвам.

– Или те се възползват от теб?

– И те се възползват, но аз се възползвам повече, защото се зареждам от тяхната младост. Това причинява други вдъхновения, които и аз не съм подозирал, че мога да имам. Например аз навърших 45 години и за една секунда не съм се почувствал стар. Освен суперстар (смее се).
Дори от глупостта им можеш да се научиш, защото те са толкова наивни, невинни – не, но наивни някой път. Казваш си: „Животът има и други измерения, не само да купиш още пет апартамента или още един „Ягуар.“ От тях се уча да живея на момента, изкарваш днес сто лева, похарчваш сто и два. И на следващия ден съдбата ти праща още сто, ти изхарчваш сто и двадесет. Харесвам този начин на младите хора да живеят ден за ден. Макар че, замислям се, защото сред 45 не идва 29, идват 55, човек трябва да се замисля за по-нататъшни години.

Корицата на книгата на Евгени Минчев „От обратната страна“, издателство „Санома-Блясък“.

– Те какво научават от теб, какво ги съветваш?

– Те си знаят какво научават от мен. Аз вярвам в това, че мълчаливото внушение е най-силно. Че не трябва да им се казва бащински, от което те винаги бягат, младите хора са винаги опоненти на строя, в който живеят, на родителите, на по-възрастните. Аз се надявам с поведението си да им внушавам, или посявам семена, които в един момент ще поникнат. Дали ще е трън, дали ще е върба, дали ще е палма с кокосови орехи – все нещо става. Моят лаф е: „Когото съм пипнал, е станал златен … е зависи къде съм го пипнал“ (смее се).

– Консултирал ли си известни личности?

– Да, но е ясно, че не мога да говоря за тези неща. Не могат да се дават имена. Понякога го правя професионално, казвам: „Ще ти взема 15% от това, което ще похарчиш на шопинга.“ И си взимам още 5% от магазина – ето ти 20%. Но то не е само да ги съветваш, заради петстотинте евро накрая, ами защото искам да ги видя по различен начин. Хората се развиват не само финансово или интелектуално, трябва да се развива и външният вид. И това, че имала „Версаче“ и че тук е белег за състоятелност – хората по света се смеят на тези неща. Или „Кавали“ – добре, „Кавали“, но ти не може да си сериозна бизнес дама, да си на 57 или 49 и да отидеш с „Кавали“, с висулки. Има стил за всяка възраст, за всеки.

– Сега, ако беше ватман, щеше ли да стигнеш дотук?

– Ако трябваше да гледаме назад, Господ щеше да сложи очи на гърба. Ситуацията сега не е много розова, ватманите пак не са много добре платени, пак не са уважавана професия, но и за това съм се замислял – защо никой не ме покани да бъда едно лице на транспорта? Уверявам ви, напълно безвъзмездно. Градският транспорт или фирмата, която обслужва рекламата на градския транспорт, трябваше да ме покани. Сигурен съм, че са длъжни да го направят, да ме сложат на десет централни трамвая и да пише: „Той тръгна оттук!“ Аз съм човек, който се експонира много, не по мое собствено желание. Моята работа е такава, аз съм един ден в „Шоуто на Слави“, друг ден при Цветанка Ризова, трети ден излиза книга. Така че, да не ти хрумне… И аз съм работил ватман шест пълни години! То не е било три месеца и аз да се хваля цял живот след това. Това са шест пълни години.

Снимка: e-vestnik

– Случвало ли ти се е да караш трамвай в последните години?

– В последните не. По нощите съм карал преди 10 години. Една моя колежка ме разпозна, качих се, карах, то толкова приятно! Аз капитализирах това мое умение. Миналата година ме поканиха „Мото – Пфое“, защото рекламната им кампания на новия „Форд“ беше на платформа на трамвай. И питаха: „Колко ще струва да подкарате трамвай за пет метра?“ Казах си, чакай сега, толкова много ми дължи транспортът, исках да ги откажа и им казах 2500 лева. Те ги платиха! (смее се) Оказа се голяма сензация, влязох в новините на бТВ, на Нова, на Националната телевизия, ватманът се върна към амплоато си. А истинският ватман на трамвая казваше: „Внимавайте с това, внимавайте с онова.“ А се оказа, че това не можеш да го забравиш, то е като чукането, не можеш да го забравиш никога…

– Като какъв можеш да се определиш сега – пиар, експерт, промоутър?

– Като ме питат това, казвам: „Аз работя Евгени Минчев.“ Обаче пиар и продуцент е най-актуалното ми състояние. Аз водя светски рубрики, но те не изглеждат като: „Лили Иванова си купи днес нова рокля“ или „Миро от „Каризма“ с ново гадже“. Те са рубрики, в които се опитвам пак да сея подсъзнателно, да казвам на хората, кое е модерно, от кое трябва да се пазят, да им внушавам някакви неща, които след един месец или десет години ще им бъдат от полза. Не нравоучения, но чрез средствата на чувството за хумор, чрез средствата на изящното написване, доколкото го владея, да се научат на някои неща.

– Можеш ли да се научиш да бъдеш стилен, изящен?

– В момента, в който го осъзнаеш, не трябва да спираш да го поддържаш. Това е истината. Защото, ако ти се осъзнаеш като красиво момиче и знаеш, че можеш да станеш модел, обаче си казваш: „Е, те точно на мен ли ще се спрат“, или: „А, те ще искат да правят секс с мен“, или: „Те плащат малко“. Ама защо не се осъзнаеш, че ти може да си първата, която ще промениш този шаблон?
Докато хората тук имат една пораженческа психика: „Ох, то на мен няма да ми се случи, ама точно на мен ли ще дадат?“ Да не ти показвам телефона си колко есемеси и мейли имам: „Уреди ме за Биг Брадър!“ Първо човек трябва да е психически болен, за да иска да влезе в „Биг Брадър“ и второ – винаги става известен само един. Какво да те уредя? Ти кандидатствай, аз мога да подшушна, че си подходящ. Но той дори не кандидатствал.

– Какви услуги искат от теб?

– „Mожеш ли да ми намериш работа“, ме питат. „Какво можеш да работиш?“, питам аз. „Всичко мога да работя!“ Българинът можел да работи всичко! Така Драго Драганов, дойде при мен още в първите години на вестник „Хай лайф“, вика: „Всичко мога да правя.“ Казах: „Добре, от утре ела да почистваш вкъщи.“ Той: „Ама как така“, така, ела да почистваш вкъщи, ще взимаш 30 лева. Той дойде два пъти и си тръгна обиден. Всеки иска да става суперзвезда, но не само не знаят как, ами, ако може да седят и по водосточната тръба да пускаш – ето ти днес 500 лева. Аз правя конкурса „Мистър България“ и се налага и в чатове, и по улици да спирам понякога. Казвам: „Изпратете ми ваши снимки“, той казва: „Защо трябва да изпращам, нали ме видяхте.“ Казвам: „С тези снимки ще ви представя пред агенции, като си отида в Лондон ще ви представя и там, във Виена също.“ Той казва: „Ама защо да си правя труда!“ Ганьо хем иска, хем, ако може, да му се донесе наготово.

Евгени Минчев и шефката на Нова ТВ Силва Зурлева. Снимка: Личен архив

– Написа книга „От обратната страна“ – защо от обратната?

– Сега ме е яд, защото сега искам да се казва „Живот на педал“ (смее се). Тя е откровена книга, вътре има и певец, и телевизионен водещ, които са били с мен, има и топ модели, има много тъга, много мрачни пейзажи. Фактът, че книгата започва с „Гащи, сутиени и брадясали телевизионни антени изпълваха хоризонта в циганския квартал в Пазарджик“, говори, че е имало такива сцени. Но най-накрая пак съм си аз – леко нагъл, и казвам: „Каквото и да мислите за мен, Мерил Стрийп ви го каза в очите в „Дяволът носи „Прада“: „Каквото и да казват за мен, всички искат да бъдат на мое място“. И е вярно. Само че не им стиска. Хората гледат повърхностно – Евгени Минчев ходи на партита, за да яде (разбираш ли колко е смешно?), Евгени Минчев го дават по телевизията, Евгени Минчев се снимал с Долф Лундгрен…

– Какво не се вижда?

– Не се вижда работата от 6 сутринта до един вечерта. Смятат, че ако съм с нова кола – те са му я дали да я кара. Сключил е договор с някоя автокъща. Ако съм заминал за Лондон – ами той има някой любовник, който го издържа и му плаща. Е, много бих искал на 45 години да имам любовник и да ме издържа. Много искам, ако намерите такъв!


– Спомена за Лондон, казвал си, че ще се жениш там?

– Не съм казвал, а някой си го е измислил, че ще има женитба.

– В „Шоуто на Азис“ ти обясняваше подробно за бъдещата си съпруга?

– Ако пред най-големия лъжец не излъжеш, то си е кофти работа. Защо не го казах при Слави?
Азис се опитва да прави сделки с хората, които участват. „Хубаво е да кажеш това, добре е зрителите това…“ Аз не харесвам шоуто на Азис и не препоръчвам хората да го гледат. Участвал съм два пъти откакто го има и винаги съм бил с горчиво чувство, винаги съм излизал с чувството на прецакан – едно говорим предварително, след това друго се прави… Винаги да се гледа от кръста надолу, вечно да се омаловажават нещата, вечно се залита в посока на елементарното и пошлото. Вместо да се говори за черен хайвер, се говори за лютеница.

Евгени Минчев на майтап позира за снимка с визитката на журналистката от e-vestnik Оля Желева. Снимка: e-vestnik

– Няма да се жениш, няма да се местиш в Лондон?

– Няма да се женя, но неведоми са пътищата Господни. А в Лондон вече се преместих и е много приятно, защото да се сменят батериите или поне да се презареждат е много приятно. Там е твърде голямо за мен, но с човека, с когото живея в момента, е много приятно. Разделяме си разноските за всичко. Красиво е.

– Намерил си бизнес и в Лондон?

– Оформям в момента всички тези неща. Първото, което със сигурност ще бъде, е българо-английски бизнес форум, да го наречем, но по евгениминчевски. Искам да направя среща между български предприемачи и английски. Ето аз влязох миналата седмица в английския парламент, имам приятел там, който е депутат – Лорд Сейнт Джон ъф Блетсо. С такива хора, като граф Толстой, който прави Руския бал. Лобирам на този Руски бал, безумно недостъпен, не заради скъпите куверти, а просто хората си имат фейс контрол и не допускат Сульо и Пульо да се смесят с аристокрацията. Та лобирам да се вземе една маса от българи. Тази година бях почетен гост на този бал, като организатор на българския руски бал. Партньор съм на Руския бал във Виена и тази година е голяма чест да посрещам гостите заедно с госпожа Холцмюлер. Това искам да направя за българите, защото тук вече е доста тясно за тези с ролсройсовете и майбаховете, познават се един друг, нека малко си разширят хоризонта. Аз ще си взема комисионна от това. Ще ги заведа къде да пазаруват, „Хародс“ вече не е дестинация за това. Има места, които никой не ги знае. Стига с това „Версаче“, има марки, които никой не ги знае и ще бъдат различни, автентични. Това правя в Лондон. Имам невероятни връзки, разширявам ги всеки път, в който отивам. Последния път срещнах наследника на прочутия поручик Галицин, който е княз по не знам какви причини – княз Григорий Галицин, който управлява цяла алкохолна империя с това име.
Това са интересни контакти. Ще събера арсенал от да речем 50 души, които са влиятелни, интересни и да се представят български бизнесмени.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.