Македония – нашествието на хунзите

За една седмица Македония посрещна "единоплеменниците" си от Пакистан, радва се с "брат" Любе и поиска от ЮНЕСКО защита на македонския генетичен код

Хунзите принц Мир Газанфар Али Кан и съпругата му пристигат на летището в Скопие, посрещнати от хора, облечени като войници на Александър Македонски. И хунзите и днешните македонци се смятат за наследници на древния пълководец, и си устроиха „родова“ среща след 23 века. Снимка: дневник.ком.мк

Ако сте мислили, че колективната лудост, националната истерия, епилептичният античен фанатизъм, които прихващат от време на време хората в Македония (или никога не престават), не могат да минат на едно по-фанатично ниво, сте се излъгали. Това пише македонската блогърка Рокси по повод тазседмичното посещение в Македония на вожда на народа на хунзите, които се смятат за преки потомци на Александър Македонски.

Това е една от водещите теми в момента в западната ни съседка, която е похарчила необявена сума, за да доведе чак от Пакистан Принц Мир Газанфар Али Кан и съпругата му Рани Атика. Те са представители на народа на хунзите, които живеят в най-източната част от някогашните владения на Александър Македонски и от 23 века насам пренасяли спомена за него.

Посещението не е екзотично хрумване на антрополози или учени-националисти, а истинско национално събитие. Али Кан, който гордо носи пера на шапката си, ще се срещне в Македония с премиера Никола Груевски, кмета на Скопие Трифун Костовски и с Охридския и Македонски архиепископ Стефан. В тяхна чест бе държана литургия в Съборния храм Св. „Климент Охридски“ в македонската столица, а ден преди заминаването им ще има голям хепънинг, на който те ще се представят пред широката общественост.

При пристигането си Али Кан заяви, че е горд, че е в земята на своите предци. Това изключително много радва повечето македонски журналисти и общественици, които смятат, че по този начин натриват носа на Гърция, с която продължават да спорят за правото на историческо родство с Александър Македонски. В македонските медии постоянно излизат информации, според които обичаите на хунзите, техните облекла и архитектура много напомнят на македонските и всъщност става въпрос за един и същ народ, който е бил разделен 23 (!) века.

Принц Мир Газанфар Али Кан (вдясно) и съпругата му Рани Атика от народа на хунзите, които живеят в Пакистан и също се смятат за „македонци“. Снимка: кирилица.ком.мк

„Това е исторически момент за потомците на Александър Македонски, но и за Македония. Внуците на тези, които се бореха за големината на македонското царство и за обединението на целия познат свят, ще посетят Македония. Ние ще се срещнем с нашите братя, отделени от земята си цели 2300 години“, заявиха преди идването на хунзите от Македонския институт 16.9, организатор на посещението на принц Газанфар Али Кан. Македония планира да изгради постоянни културни връзки с братята хунзи и да отвори няколко културни центъра в Пакистан, където наследниците на Александър Македонски да са в постоянна връзка.

Все пак тази чудновата националистическа треска не е обхванала всички. Според журналиста от „Утрински вестник“ Ерол Ризаов спектакълът с принца и принцесата, преки потомци на Александър Македонски, може да кандидатства за една от най-големите световни глупости и връх на провинциализма и примитивизма, за което Македония е плодородна почва. Не е ясно обаче дали „Утрински вестник“, близък до опозицията, се разграничава от ширещия се македонистки национализъм или просто хвърля камъни в градината на управляващата ВМРО-ДПМНЕ.

Но ако посещението на хунзите идва с пряката намеса на властта, в Македония интересни разбирания за нация и история изскачат и от всякъде другаде. Миналата седмица от неправителствената организация „Миячки зограф“ обявиха, че ще поискат от ЮНЕСКО да защити македонския генетичен код, „който според всички научни факти и анализи е доказан като единствен и различен“. „Това е нужно особено сега в тези моменти на репресия и подтисническа политика от страна на Гърция. Тя не признава съществуването на македонците, които са оставили дълбоки следи в развитието на човечеството“, казва Ана Бабинкова от „Миячки зограф“.

„Вземете за пример една костилка от кайсия. Дали тя прилича на семките на гроздето или динята и дали от нея може да се роди пиле или праскова? Не, защото в нейния ген са записани само характеристиките от кайсията. Така е и с македонския генетичен код“, пояснява Бабинкова. В кампанията за защита на македонския генетичен код се включват и Македонската православна църква, сестринството от Марковия манастир и Министерството на културата.

Бившият македонски вътрешен министър Любе Бошковски целува православен кръст след като стъпи на летището в Скопие на 11 юли. Военният трибунал в Хага призна Бошковски за невинен по обвинение за убийството на седем етнически албанци по време на размириците в Македония през 2001 г. Снимка: Ройтерс

Допълнителен националистичен импулс Македония получи и от трибунала в Хага, откъдето беше освободен Любе Бошковски, бившият министър на вътрешните работи на страната, срещу когото се водеше дело за военни престъпления по време на конфликта с албанците от 2001 г. В същото време членът на службите за сигурност Йохан Тарчуловски беше осъден на 12 години затвор заради убийството на цивилни албанци. Двамата бяха обвиняеми по т.нар. случай „Люботен“ – скопско село, в което през 2001 г. бяха убити 7 албанци.

В чест на „брат“ Любе беше организиран „национален“ митинг на централния площад в Скопие, където бившият министър пя народни песни и многократно се обясни в любов към Македония. В момента по радиата в Македония постоянно се върти песента на Орце Стефковски за „брат“ Любе, а между другото същият певец има и песни за „брат“ Груевски и гърците „катили“. „Забравихме, че сме библейски народ и поздравлението е братя и сестри“, започна речта си на площад „Пела“ Бошковски и обясни, че в себе си носи няколко много силни неща: „Едното е македонската църква, която ни поддържа през столетията, вярата в Бога и във всичко македонско, и второто, което ме поддържа в живота и ми беше най-голям съюзник в тези тежки македонски четири и половина години, е македонския народ, който силно обичам и за който съм венчан.“

Множеството на площада избухваше при всяка драматична пауза на Бошковски, който в речта си направи странна комбинация от призиви за любов и помирение и открити заплахи: „Македония показа, че под горещия македонски камък може да се намери змия, която ще ухапе всеки, който я застрашава. Не случайно Македония има лъвове, тигри, скорпиони.“

„Брат“ Любе Бошковски (вдясно) пее патриотична песен с народния певец Войо Стояновски на препълнения площад „Пела“ в Скопие. Той не пропусна да се обясни във вярност към македонската църква и македонския народ. Снимка: кирилица.ком.мк

В Люботен главните действащи лица бяха именно лъвовете – специалните македонски части, които предимно водеха битките с албанците. Бошковски напомни за тях и подчерта, че това е народен македонски митинг, на който присъстват героите на Македония. „Знам, че тук има и турци, бошняци, роми и други наши приятели, които нося в душата си и ще ги нося, докато не схванат, че една е Македония, и докато обичат тази Македония.“

Албанците не бяха споменати. Явно те не влизат в македонската нация на „брат“ Любе, нищо, че представляват над 25 процента от населението. Албанци на митинга наистина нямаше. Те, както и българите в Македония, са едни от малкото, които не пеят с Любе Бошковски и не посрещат братята хунзи. Роднините на жертви от Люботен между другото заявиха, че са разочаровани от решението на трибунала в Хага и не виждат причина да продължават да живеят в Македония.

Но от това се интересуват малко македонци. Както казва „брат“ Любе, Македония е „вечна и безсмъртна“. Явно не й трябват ЕС и НАТО, което в цялата шумотевица на 9 юли отново я отхвърли. Не й трябва консенсус със съседите и Европа. „Европа се замисли, Балканът се изплаши от тигрите и лъвове на Любе Бошковски“, пригласят на радиото македонците и се гордеят с родствениците си хунзи.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.