www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 29 юни 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Писмо от Женева: Когато швейцарските банки кихнат…

14 Юли 2008

 

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов
Пейзаж от Женева. Снимка: Крис публична галерия

И така, мили читатели, дойде време пак да хвана перото. Този път от Женева. След 8 години в Ню Йорк се преместих на нова работа в старата ми организация. В Женева е щаб-квартирата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, най-голямата международна хуманитарна организация, където работя с малки прекъсвания повече от 20 години.

Да се преместиш от Ню Йорк в Женева е като да отидеш от София в Каспичан. Надявам се, че това сравнение ще се схване като комплимент за последния… Да те сравнят с Женева е гордост за всеки град. Може би без Лозана, защото Женева и Лозана се обичат като Бургас и Варна… Но разликата между живота в Ню Йорк и този в Женева е от земята до небето. Едно от малкото общи неща са високите цени… И високите наеми.

Моят романс с Швейцария започна през есента на 1982, когато Любен Генов, тогавашният главен редактор на тогавашния “Поглед” ме изпрати в командировка за десетина дни до тази митична за нас в онези години страна, да напиша как живеят обикновените хора, как една малка държавица, по-малка даже и от България, успява толкова десетилетия да бъде на върха на света по много показатели.

Дотогава все бях ходил по прашните кръстопътища на историята: Виетнам и Кампучия, Ливан, Израел и окупирана Палестина, Афганистан и Пакистан, все “анадол”, както обичаше да обобщава баща ми.

И изведнъж “бум!” – в най-богатата капиталистическа държава (на глава от прогресивното население), както пишеха статистиките.

Обикалях, наблюдавах живота на хората, интервюирах министри, банкери, портиери, наркомани и дипломати. Отидох в редакцията на най-големия и влиятелен всекидневник, “Нойе Цюрихер Цайтунг” (използвам фонетичното име на български), да чуя какво мислят колегите по въпросите, по които се готвех да пиша. Бях в бастионите на часовникарските гиганти “Омега” и “Ролекс”, на фармацевтичните великани “Ла Рош” и “Циба” (“Новартис” още не беше заченат), махах за поздрав от влака на спокойните, охранени швейцарски крави, които лениво пасяха по тучните алпийски ливади за да напълнят гюмовете с мляко за прочутите местни сирена и шоколад, надничах в трезорите на ЮБС и в подземните противоатомни скривалища с масивни стоманени врати (като на банковите трезори) и дебели бетонни стени… Студената война още съществуваше и Швейцaрия беше твърдо решила да оцелее, ако не дай Боже се стигнеше до ядрена война… Популярният израз тогава гласеше, че в земята на тази държава има толкова дупки (скривалища) колкото и в Ементалското сирене…

Къщата на Жан Жак Русо в Женева. Снимка: Пътеводител на Женева

Имах чувството, че съм дошъл в страната на “зрелия социализъм”, както ни съветваха да пишем тогава разни велможи, толкова добре работеше смазаната швейцарска машина, а народът (тогава 6,5 милиона) благоденстваше под мъдрото ръководство на мнoгoпартийния конфедеративен парламент в Берн и на кантоналните структури.

Когато написах 6-7 дълги репортажа в “Поглед” отзивът на читателите беше толкова голям, че аз не можех да повярвам на очите си… Моят стар приятел и колега Пенчо Ковачев с гордост ми казваше колко съм популярен в родния му Белоградчик, даже и във Враца, заради тези репортажи. Няма съмнение, че аз бях още по-горд…

Разказвам с малко самоирония за тези времена, защото тогава виждахме всичко с други очи. Днес нещата изглеждат по-различно И с това лирическо отклонение се опитвам да хвърля мост между тогавашна и днешна Швейцaрия, и най вече Женева. И както писах в предишните писма от Ню Йорк, картините които представям са онова, което аз лично виждам и усещам. Те не са задължително валидни за хилядите българи, които днес живеят в тази красива страна и имат свое мнение за нея…

След Ню Йорк Женева ми се струва малко, тихо, красиво и скучно градче, с около 250 000 жители, плюс още около 150 000 в съседните села и градчета. Общо към 400 000 души. По метода на Хайнрих Хайне, ако се добавят конете, кучетата, котките, кравите, овцете и обитателите на Зоологическата градина, която е доста добра, живите същества в този крайезерен град може да доближат цифрата половин милион.

За едни езерото е Женевско, за други – Леманско. Зависи от кой бряг го гледате.

По най-различни статистики, след Цюрих, Женева е на второ място в света по качество на живот. Не знам как го мерят това качество, използват се около 100-тина критерия, включително тишина, зеленина, покупателна способност, добри училища, транспорт и т.н. Но аз лично все още не мога да се порадвам на това качество на живота тъй като работния ми ден започва в 6 сутринта и завършва в полунощ… Но това е друга тема.

Централата на Червения кръст и Червения полумесец в Женева. Снимка: Пътеводител на Женева

Трамваите са толкова тихи, че ако си на релсите и не се оглеждаш, няма и да го чуеш, че идва и е на 2 м от теб. През 1982 трамваен билет струваше 1 франк, днес е 3 франка (б. р. - около 3,60 лв. по сегашния курс). През 1982 улиците ми се сториха по-чисти; днес, особено през уикенда, вятърът гони парчета от вестници и опаковки, а и част от туристите, особено от Ориента, допринасят за тази шарения по асфалта… Но понеже допринасят и за туристическите приходи на града, има известна толерантност…

Денем улиците са пълни с народ, но след осем вечерта градът често е “пуст като Люнебургските полета”, както обичаше да се изразява Хайне по повод празната пазва на една от местните хубавици.

Но тази пустота късно вечер в Женева е измамна. Нощем тук бродят сенките на Жан-Жак Русо и на Волтер, на Калвин и на Ленин (Вл. Илич). Русо е роден тук през 1712 г. и домът му в Стария град на Гран Рю е още запазен. Макар и женевец, славата и влиянието му идват от годините в имперски Париж. Докато Волтер, големият му интелектуален френски съперник, е намирал убежище в Женева в дни на деликатни отношения с Париж… А Владимир Илич е прекарал част от живота си в Женева (и малко в Цюрих), преди да отиде в Санкт Петербург и да започне революцията на световния пролетариат.

Но не само сенките на тези титани бродят наоколо, мили читатели. Бродят също така шайки от румънски и словашки роми (за български не се пише), или тройки от млади мургави момчета от Магреба, които ви предлагат “стаф” (б. р. – наркотици) под един от мостовете на Рона. Ромите са специализирани в юнашко просене пред банки и магазини, докато тези от Магреба умело ви пребъркват джобовете или чантите. Ако се противопоставите, може и да ви пребият. Както се случи с един мой колега, англичанин. Счупиха му челюстта и 3 месеца ходи с гипсова яка. Обири на апартаменти и дипломатически резиденции също стават. Полицията казва, че се бори яко…

С това не искам да кажа, че Женева е като Найроби или Йоханесбург… Просто вече не е същото, както преди. И, както покойният Ивайло Петров се шегуваше, че ние у нас все сравнявахме преди и след Девети септември, тъй и аз сравнявам Швейцария преди и след 1982…

През май миналата година, като дойдох тук да се явявам на конкурс за новата ми работа, след цял ден четене в един от хотелите в центъра на Женева, излязох да се поразтъпча малко преди полунощ. Беше валяло дъжд и асфалтът беше мокър. На улица “Жан-Жак Русо”, между Рона и един от големите магазини в града, двама мургави младежи с къдрави коси ме нападнаха внезапно. Докато аз се биех с единия, другият успя ловко да измъкне портфейла ми от задния джоб на джинсите. Дали от хлъзгавия асфалт или от ръкопашния бой не знам, но единия от нападателите се подхлъзна и падна. Чадърът ми се строши в дебелата му глава и той се сви на земята, но другият успя да се изплъзне. Подгоних и него, не защото не можех да се простя с няклокостотин франка, а защото всичките ми важни документи бяха в портфейла. (Кой да предполага, че в центъра на Женева ще го нападнат…)

Улица в Женева. Снимка: Крис публична галерия

След 2-3 минути гонитба по сокаците наоколо успях да настигна и другия. Той обаче, млад и пъргав, измъкна ловко банкнотите докато бягаше и хвърли портфейла на земята. С това схватката завърши. Аз си спасих важните документи, изгубих 400 франка, строших си чадъра в къдрокосата глава на Махмуд или както там се казваше единият от двамата и тишината на улицата се възцари отново. Ония двамата изчезнаха яко дим.

Докато още се чудех какво точно се случи (в Женева съм бил по работа поне 100 пъти през последните 26 години), един 30-35 годишен швейцарец се появи отнякъде, любезно ми обясни, че е видял всичко И че е готов да дойде с мен до полицията да свидетелства. Аз си помислих, че по-добре би било да ми се притече на помощ, докато се биех с ония двамата, а не сега, след дъжд качулка… да ходим в полицията. Но само си го помислих…

Отидохме в участъка, вече беше след полунощ, млади, вежливи, в красиви униформи полицаи ми изказаха съчувствията си на перфектен английски, показаха ми два албума с цветни снимки на мургави апаши от Магреба, които всички си приличаха като братя и аз естествено не разпознах нито един от нападателите си, взеха ми показанията, името и телефона, младият свидетел учтиво потвърди всичко, което аз казах, предложиха ми кафе и шоколад, една красива полицайка на 27-28 години ми взе проба за ДНК (без да ме целуне в устата бърже, както казва Ботев за Караджата и самодивите в бяла премяна). И всички сърдечно ми обещаха, че ако заловят някой от двамата, ще ми се обадят непременно. На изпроводяк от участъка ми казаха със съжаление, че Женева вече не е същата, много безработни африканци, пребиваващи в съседна Франция, идвали вечер в Женева, нападали и плячкосвали каквото могат и изчезвали “оттатък”, сиреч във Франция. Много, много съжаляваме, господине, казаха ми топло на изпращане…. (И ме посъветваха друг път да не се бия, ако ме нападнат, защото работата може да завърши другояче… Обещах.)

Мина вече година и нещо от този инцидент, все още ги търсят моите среднощни нападатели с корави къдрави глави. Надявам се поне, че единият от тях е останал с половин ухо, компенсирано от 400 франка. Извинете яростта ми, драги читатели.

140-метровият фонтан в Женевското езеро. Снимка: Стоян Димитров

Тя обаче не е само моя… Мнoгo швейцарци са толкова притеснени от увеличаването на броя на чужденците, че ксенофобията се засилва. Швейцарската народна партия се опитва да наложи нови правила на играта по отношение на мигрантите. Разрешителни за работа, за пребиваване и гражданство се дават много по-трудно отпреди. Процентно броят на чужденците тук се смята за неприемливо голям. Афоризмът на Макс Фриш “Искахме работна ръка, а те се оказаха хора” е почти забравен от националистите. Нашествието на източноевропейски роми и упоритото им просене по улиците не помага с нищо за укрепване на “братските чувства между карпатските гости с акордеони в автобусите или панички пред банките” и наследниците на либералния Русо. Силното присъствие на албанци и косовари дошли тук още по времето на “друже Тито” също смущава някои. Предстои референдум за това трябва ли да се строят минарета в Швейцaрия или не. Мнозина мислят, че минаретата са не толкова ислямски религиозни символи, колкото политическа аспирация за власт и присъствие. Националистите събраха достатъчно подписи, за да наложат гласуване.

Междувременно славната някога “Суисеър” фалира и изчезна от небосклона, в буквалния смисъл. Новата “Суис Интернешънъл Еърлайнс” е част от “Луфтханза”… Милиони швейцарци умряха от срам за това, което се случи. Мнозина видяха в това предизвестие за пропукващия се солиден швейцарски модел; страна, която е толкова стабилна и уредена, че в нея никога нищо драматично не се случва. Франкът е силен, шоколадът прекрасен, кравите спокойни и дружелюбни, референдумите и пряката демокрация работят, езерата стават все по-чисти, неутралитетът е гарантиран още от Наполеоновите войни насам, идилията е пълна. Ето защо всички, които имат пари, предпочитат да ги диплят в швейцарските банки. Защото всичко е гарантирано и стабилно.

Но не съвсем. След “Суисеър” и банковата система започна да показва признаци на умора. И на силен натиск отвън. Предимно от САЩ. Първо беше историята с парите на евреите от Холокоста. Вдигна се голям шум, предимно в САЩ, и няколко швейцарски банки се видяха принудени да се бръкнат в джоба и да изплатят 7-8 милиарда шв. франка на живите или наследниците от Холокоста. И почти никoй не спомена, че част от тези изстрадани пари отидоха в джоба на богати (еврейски) адвокати, които трябваше да разпределят парите между преживелите Освиенцим и Треблинка. Това се прие като “вътрешен еврейски въпрос…” Мнозина обаче попитаха защо само швейцарските банки бяха на мушката, след като пари на жертвите на нацизма е имало в шведски, испански и турски банки? Отговорът според тях е, че САЩ имат интерес да разрушат стабилната швейцарска банкова система, за да насочат големите потоци от частни пари към американските трезори, някои от които вече поизтънели…

Дали това е така е трудно да се каже. Но факт е, че гиганти като ЮБС и “Креди Сюис” напоследък изгубиха милиарди, много милиарди, от инвестиции в закъсалия щатски жилищен пазар. ЮБС загуби близо 38 милиарда долара, а днес прочетох, че се очертават нови загуби от около 7 милиарда франка (горе-долу толкова е в долари). Акциите на ЮБС се обезцениха силно и се очаква банката да не изплаща дивиденти през следващите 3-4 години… А само ЮБС и “Креди Сюис” заедно имат 6 пъти по-големи авоари от целия швейцарски брутен национален продукт и са едни от най-големите работодатели в страната. Перифразирайки стария афоризъм за САЩ, сега се казва, че когато швейцарските банки кихат, световната финансова система я хваща грип.

И за да е картината пълна, тези дни дойде нов натиск от САЩ: швейцарските банки, особено тези, които имат клонове в САЩ, трябва да разкрият имената на богати американски вложители, които ощетявали американската данъчна система с около 60-100 милиарда долара годишно от недекларирани доходи. И така нататък.

Междувременно изчезна някогашният “Журнал дьо Женев”. Изчезна и “Ла Сюис”. На тяхно място се появиха нови вестници. Много неща в Швейцaрия вече не са както преди. Обаче, моля, не мислете, че Швейцaрия е пред тежка болест. Нищо подобно. Не мислете също, че случки като с мен в среднощна Женева стават на всеки 5 минути. Просто аз съм имал лош късмет тази нощ. Иначе Женева си е на мястото по много показатели: един от най-високите доходи на глава от населението; просперитет и възход с всяка измината петилетка, все високи добиви от лозята по красивите хълмове между Женева и Лозана, които предлагат вероятно най-хубавото бяло вино в Европа (след кастела на баща ми). И шоколад, шоколад… и сирене… и банки… с пари, още много пари. Трилиони. Швейцарците продължават да са едни от най-организираните и креативни хора в света. Вечер Женева мирише на езеро, на красиви жени (повечето рускини), на хавански пури и на цъфнали липи.

Волтер отдавна е минал в света на професори и академици, а Ленин и Калвин вероятно спорят задочно там горе (или долу!) коя от двете философско-политически школи и прилежащите им морални ценности би била по-добра за 21-и век. Само Жан-Жак Русо, този славен син на Женева, следи мълчаливо всичко от пиедестала на паметника си на малко островче в средата на Рона до моста Монблан. Гледа мълчаливо Русо. Малко намръщено, И не казва нито дума. Същият Русо, който е толкова откровен и приказлив в “Изповедите” си, една от най-хубавите книги написани някога.

Ваш : Енчо Господинов*

——————————-

*Авторът е журналист във в. “Поглед” до началото на 90-те, откогато работи към Международния Червен кръст. Виж “Писма от Ню Йорк”

——————————-





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Петър
    Увлекателно!
  2. 2) Кхмер
    Аз затова си обичам Бангкок. Европа не ми я хвалете... Видял съм я, знам я. Идете поживейте в Азия и ще разберете, че там е бъдещето.
  3. 3) Шшшът
    Тъп материал. Ела си в Каспичан, та да те видя тогава колко ще ти хареса.--------  Админ: Спазвайте правилата на форума.
  4. 4) Anonymous
    До Номер 3:Тихо, 4е вси4ки 6те разберат колко ти си тъп...
  5. 5) Шшъттт
    А ти си по-умен, почти колкото съм аз.
  6. 6) Anonymous
    Леле, всички разбраха колко съм умен! Ура! Ура!
  7. 7) Мина
    Написано без душа. Сьс стар, вече отдавна забравен,вестникарски стил.Женева е прекрасна, разнолика, свободомислеща и гостоприемна.Сигурно това е и причината да приема такива остарели и номенклатурни гости.
  8. 8) Anonymous
    Encho is back :> И както винаги текстовете му са последвани от противоречиви мнения и грешни тълкувания :> Макар господин Господинов сигурно скромно би отрекъл твърдението, мисля, че той е достоен да се нарече съвременник на Алеко, разказващ увлекателно за местата и най-вече хората. За Мина, която сякаш е останала обидена от написаното за Женева ще напомним, че автора на статията скоро се е преместил в Европа от Биг Епъла и изрично го е споменал на няколко пъти. Изчакайте отново да усети ритъма на стара Европа и ще видите какво ще ви напише :> А дотогава препрочетете ...още

  9. 9) Сашо
    Прекрасен текст. А на Мина, която недоволства по-горе, ще кажа - де да имаше повече такива автори сега. Сега няма какво да прочетеш, измъчени и бедни разсъждения, извадени от една скучна и тясна душевност, претенции за оригиналност и освободеност. С това са пълни и лайф-стайл списания, и вестници. Няма къкво да прочетеш. То си личи и по тиражите.
  10. 10) Boatswain Spyder
    Запитали радио Ереван колко души работят в ООН. Радиото отвърнало: "Половината".
  11. 11) Ром
    ~ее ссаа ггоо ббииллии ммааннггааллииттее - ббииллии ссаа ггоо! ДДаанноо ннее ее ииммааллоо ии ппоо-ллоошшоо - ззаа ааФФттоорраа...
  12. 12) SK
    Женева е прекрасна, разнолика, свободомислеща и гостоприемна.Сигурно това е и причината да приема такива остарели и номенклатурни гости. ============================================================ Била е гостоприемна. Когато аз емигрирах, тя май че беше единствената страна да приема болни емигранти. Но когато всичко ти е наред, много лесно е да показваш благородство. Сега обаче, когато икономиката се разклати и света е пред страхотна криза, да видим колко благородна ще се окаже Швейцария. Дали ще бръкне в банките препълнени с пари, да помогне на гладуващите и упорито просещите роми и други нещастници по света, или ще затвори границите, както Америка прави на границата си с Мексико. ...още

  13. 13) Ani
    светна ми! В БГ ако някой напише мнение, разкаже как вижда нещата или направи опис на нещо, веднага се намира някой, който да го оплюе, че вижда нещата погрешно и че не мисли като него цирк! Докога ще плюем хората, че се стараят и че се осмеляват да дават мнението си! Ако не ви харесва, не четете, никой не ви задължава, а ако продължавате да нахалствате, по-добре се гръмнете в удобно за вас време, защото ми писна от дебелоочие и черногледство. Човекът написал тази статия явно има богата култура и наблюдения върху много неща, неща които повечето от ...още

  14. 14) Zaio
    Прекрасна статия. Жалко за отрицателните коментари, но това си е редовния яростен пароксизъм на битова основа. Напоследък родния читател има дефект. Дефекта е следния - ако биеш едно куче всеки ден и го храниш с мърша, то най-вероятно ще те ухапе ако някой ден му донесеш телешка пържола и се опиташ да го погалиш. Е така от чист когнитивен дисонанс ще те ухапе....
  15. 15) Драго
    Привет бат'Енчо, радвам се, че с удоволствие ще ти чета сега и женевските преживелици. Бъди жив и здрав!
  16. 16) Гого
    Благодаря за интересното четиво!
  17. 17) Мето
    Мина е права. Мирогледът на автора си е направо динозавърски, отпреди 1989 г. Ако някой младеж отиде в Женева и напише какво е видял, ще е съвсем готино.
  18. 18) Anonymous 2
    Хе-хе, това за когнитивния дисонанс е супер оценка! Браво, Зайо! Много ми хареса: толкова е хубаво, когато някой изрази нещата кратко и ясно, но най-вече вярно!
  19. 19) До Мето
    Мето, ако не пишеше, че авторът е бил журналист в "Поглед" преди 20 години, ти нямаше въобще да се обадиш, даже може би щеше да ти хареса статията. Но като знаеш, че е от друго поколение, се чувстваш длъжен да плювнеш нещо. Не знам защо, ама на по-младото поколение мозъците сякаш са по промити, отколкото на тези от комунизма. Ами ходили са младежи в Швейцария, писали са. Потърси в Капитал лайт, в някое друго списание и ще видиш. Пръдня. Няма никой. Даже не помниш за какво става дума. Това е положението. Тъжно.
  20. 20) Мето
    До № 19. Там е трагедията. Старите пишат по-старому, новите хич ги няма. И знаеш ли защо? Защото младите си живеят живота, а старите въртят и сучат около имало едно време.
  21. 21) Послушник
    Браво, Бате Енчо! Искаме още...Чакаме инфо...
  22. 22) SAS
    Хубава статия, интересна, може чрез нея да проследиш начина на развитие и промените в една водеща държава в света и определено има какво да се научи дори в икономически аспект. Всеки има право на мнение, но според мен тези който намират материала за скучен са ограбени душевно и не само.
  23. 23) Anonymous
    Пишете на кирилица. Админ...... Badi jiv i zdrav! Chakame te A+D
  24. 24) До Мето
    Аз съм близо на 70 години, видял съм много повече от вас с изключение на автора на статията, разбира се, и мога да ви кажа, че дали младите си живеят живота няма никакво значение. Те и животните си живеят живота. Това което поразява е, че мозъците на младите, като че ли не функционират. Като че ли някакъв вирус е унищожил у младите в България способността да разсъждават. Чувам, че в България старците умират като мухи. На върхът ще останат бандити и мафиоти, а на дъното кретени. А аз едно време си правех сметка, че макар и с малка пенсиика ще ...още

  25. 25) huligan
    На времето имаше един болшевик обиколил целия сват Марко Семов лека му пръст,кат го гледам и тоя е смукал здраво от цицата Булгаристания
  26. 26) Boatswain Spyder
    О, той сега е налапал най-дащната гръд - половината ООН са прасета, лапащи от копанята на световния данъкоплатец - без ревизии, без прозрачност, без контрол... Сигурно е на стълбичката П-4 или П-5 в чиновническата йерархия там, което значи към 100 - 110 хиляди долара годишно... пък пише като Ст. Ц. Даскалов...
  27. 27) ООН
    ННддаамм. 100 КК.
  28. 28) Anonymous
    Като гледам някои от коментарите, особено като 26-27, разбирам за6то България е на това дередже...
  29. 29) До huligan
    И ти си типичен екземпляр от булгаристанското стадо. Цицал бил авторът от Булгаристания. Ако четеш внимателно, той е не на българска заплата, от 20 години работи в Международния червен кръст. Ама екземпляри като тебе - Марко Семов, та Марко Семов. И тия след тебе са същите грухтящи булгаристанци - броят му заплатата, щото самите те сигурно лъскат колите на някоя автомивка или си гънат кръста пред някой шеф, който ги кара да работят, за да си изкарат заплатата. Ами така е в Америка. Работи се, няма лежачка като в Булгаристан. Некадърният все друг му е виновен. Всеки шофьор на такси си ...още

  30. 30) Elin Pelin
    Геният на завистта българска не се лекува
  31. 31) Моканина
    Боже, колко простотия има по тоя свят. Особено у нас.
  32. 32) нонимус
    Като гледам някои от коментарите, особено като 26-27, разбирам за6то България е на това дередже... Докато пи6ем като аборигени - надолО 6те отиваме...
  33. 33) Мето
    До № 24. Я си стой, друже, където си си. А на останалите - оправяйте себе си и така ще се оправи България. А като не се оправи, ще я населят по-достойни пришълци. Тъй българската некадърност ще гушне босилека.
  34. 34) Лала Към нехаресващите езика на автора
    От писанията на противниците на езика на Енчо Госпосинов, оставам с впечатлението, че щом в текста няма цинични и вулгарни изрази, значи е "динозавърски". Колкото до сравненията "преди" и "сега" - не мисля, че има нещо по-нормално да сравняваш, след като имаш предишен опит с нещо. Ако днешните млади не го правите... много ми е тъжно за вас. Това значи, че днешните млади сте лишени от способност за най-елементарно мислене. Ако това е "бъдещето на България", жална й майкя на тази България!
  35. 35) Мето
    Лала и Енчо ще ни отсрамят тогава. Не се ли разбира нещо толкова елементарно: светът се отвори след 1989 г. и хората отиват на място, за да го разгледат с очите си, а не да разчитат на пътеписи. Беше тя!
  36. 36) До № 29
    Не бил на българска заплата, а на ООН-овска... Нали точно това ти обяснява Боцман Спайдер - че световният данъкоплатец ги плаща тези заплати, в това число и българският, за да ги крадат после синчетата на Кофи Анан в Швейцария, разни пишман български международни служители на ПРООН в Москва, мироопазващи сили в Конго, купили невидими вертолети, мошеници, продаващи и купуващи нефт от покойния Садам... )ПАСМИНА!!!
  37. 37) Хулигана пак се изходи
    За хулигана това ООН, Червен кръст е все тая. Мама им, бъркат ми в джоба. Булгаристанско подобрено. Така е научено, така риве.
  38. 38) ООН и Червен Кръст
    Не е все тая, ама почти. Членските вноски са си пак от данъкоплатеца. Подкрепям и двете организации, но не и кражбите и разхищенията в тях. В Булгаристан може да сте ларж (като крадат по много и надалеко - не ни засяга)и затова да сте на това дередже, ама аз съм световен гражданин и не ми е все едно как се харчат обществени пари.
  39. 39) До Мето 35
    Виж какво е написал Радой Ралин за този който отишъл на Запад за да го разгледа с очите си: Добре че избегА, да рови в калта на свобода. За тези които твърдят, че при комунизъма хората гладували, а при капитализъма преяждали: Свинята щом се наяде се чувства най-добре. А пък за тези които няма с какво да се похвалят освен с парите си: Парите той на всеки си показва, дано го някой заприказва.
  40. 40) SK До световният гражданин
    # 38. В капиталистическият свят има два вида граждани. Едните са крадци, другите са жертва на крадците. Капиталистът който използва човешкият труд, срещу заплащане определено от него и който понякога получава по повече от хиляда пъти по-голямо възнаграждение за своя грабеж от това което получава ограбения, е чист крадец, само че, легален. Законите в капиталистическия свят са така измислени, че да защитават този сорт крадци. Има обаче и крадци(дребни бизнесмени), които крадът много по-малко, отколкото техните жертви получават. Това са изключения.
  41. 41) Mary
    бях в Женева на 11 юли т.г.като туристка. Слязох от гарата и се спуснах по улицата отсреща,за да отида до 140-метровия фонтан,който е символа на Женева. Докато ходех,снимах каквото виждах:дядка с 3-4 чорапи и бермудки тикаше латерната си, за да заеме подходяща позиция за просия;ъ улични лампи с формата на футболни топки от Евро 2008, претапкани витрини със сувенири-кравички, Swatch часовници или емблемите на червен фон, бяло кръстче. Да, всичко е много скъпо там,една тяхна бира '1664' е 6 франка,но си фоаето на луксозния хотел 'Бристол' беше претъпкано,а пред портата на църквата 'Света Троица' , не беше така. правете си сами изводите. Градината пред ...още

  42. 42) 77
    Така е,само да допълня,че няма нищо повече от магазини за часовници.Почти един до друг.Няма я и дисциплинираността на западняка.Учудването ми бе огромно когато видях,че съвсем по български,хората не чакат да светне зеленото на светофара,а само се оглеждат и пресичат.Няма го и спокойствието,което е традиционно за градове от тази големина.Съвсем наблизо,Лозана,е многократно по- спокоен,чист и също толкова красив град, и е много по- лесно да се живее там.
  43. 43) Невярващ
    Дивотиики. Ако не беше екшън сцената с боя, тичането, полицията и т.н, щях да погледна с по-голямо доверие на написаното. Но дори всичко от написаното да е вярно едва ли подобен изолиран случай прави Женева размирен и несигурен град за живот. Обиран съм в Рим, бил съм заплашван във Вашингтон Окр. Колумб., замалко да бъда отнесен от агресивни запалянковци на Арсенал в Лондон. Подобни неща никога не съм преживявал в София, където съм роден, израснал и живея в момента. Това обаче не означава, че животът в София е по-сигурен и добре уреден от гореизброените чуждоземни градове.
  44. 44) баш майстора
    Може и да ми се струва, но авторът едва ли не намеква, че швейцарските банки някой ги е карал насила да купуват американски ипотеки, които напоследък гърмят. Никой не ги е карал, г-н Господинов, може би само алчността им. Мога да ви изкарам дълъг сисък от американски и международни банки, които не са се лакомили толкова и сега не страдат до такава степен от финансовата криза. Швейцарските банки (особено ЮБС), които винаги са се хвалели като много консервативни, просто се самоиздъниха в последните години. Иначе интересно есе. Поуката е да си носим чадър дори и в слънчево време.
  45. 45) Anonymous
    Колко вярно авторът е предсказал о6те на 14.07 какво 6те стане в света когато 6вейцарските банки кихнат...
  46. 46) banker
    Абе авторът хубаво си го е написал, амо тези, които имат пари не 4етат, а които 4етат, нямат пари (май)...
  47. 47) ЧИЧО МАНЧО
    Не му завиждайте на другаря.Статията е много гот но сегашните млади са кухендери.Повечето младежи са пълна скръб.Дебелаци смътни погледи гологлави слушашщи ЧАЛГА и хранещи се като прасета. Гнусна измет.
  48. 48) А стига бе,чичо Манчо.
    На мене повече впечатление ми направи 41.Магу.Кво да прайш братче.Скъпо си е.Кат не ти се дават 6 sfr за халба пиво,па купи си от магазина.А да те кара някой да си закачваш на китката часовник "Суоч"?Или да си купуваш сувенир крава на 20 €?Неее.Зяпането,което е и най-важното е без пари,нали?Има и двойно по-скъпи места от това с халба пиво 6 шв.франка.Само не разбрах къде е църквата "Света тройца"?






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com