Йордан Йорданов: Ядрено гориво с минал срок доставиха през 1993 г. Ако сега Котев казва истината, ще се разгърми

Делото за случая отлежава във врачанската полиция

Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“. Снимка: личен архив

Йордан Йорданов е бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй” през 2000-2001 г. Завършил е Московския енергетичен институт, специалност „Атомни централи и установки“. От 1976 г. работи като инженер-оператор на реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Същата година става проектант в отдел „Атомни централи“ в „Енергопроект“, София, по проекти за преработката и съхранението на радиоактивните отпадъци, съхранението и транспорта на отработеното ядрено гориво, технически и работни проекти на реактори 5 и 6 и др. Работил е в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. През 1983 г. се завръща в АЕЦ „Козлодуй“ като зам.-началник на реакторен цех, началник производствено-технически отдел на пети и шести блок, главен инспектор по ядрена безопасност, началник отдел „Ядрена безопасност и радиационна защита“. От 1994 г. работи в НЕК като началник на отдел по радиоактивните отпадъци и ядреното гориво. През април 2000 г. става първият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ след отделянето й от НЕК като самостоятелно дружество.
Йорданов е бил експерт в групата на съветниците към Генералния директор на МААЕ – Виена през 1986-1988 г.. Участвал е от страна на България в мисиите на МААЕ – Виена в АЕЦ „Сент Албан“ – Франция ; АЕЦ „Дъндженес-Б“ – Великобритания и Ровенска АЕЦ – Украйна. През 2002 г. основава Консултантска агенция „Нуклеон“, на която е управител.

– Г-н Йорданов, как ще коментирате разкритията на ядрения физик Георги Котев за променени параметри на ядреното гориво за АЕЦ „Козлодуй”? Той говори за вероятно използване на рециклирано отработено ядрено гориво в касетите със свежо гориво. Възможно ли е? Опасно ли е ?

– Ядреното гориво е нещо, което всеки директор, всеки ръководител на АЕЦ контролира много стриктно. От вида и качеството на горивото зависи какво ще бъде производството и каква ще бъде безопасността.

– Как? Обяснете.

– От контрола на свежото и отработеното гориво зависи колко електроенергия ще произведе централата. Освен това, колкото са по-херметични касетите, толкова по-малко радиоактивни изхвърляния ще излязат навън. Това са двата параметъра, които са много важни за ядреното гориво. Производителността се контролира, за да бъде по-икономично производството. Що се касае до свежото гориво, АЕЦ „Козлодуй” има един единствен доставчик. По-рано това беше Съветския съюз, сега Русия. От 2000-2001 г., когато аз станах изпълнителен директор на атомната централа, направихме първите търгове за покупка на свежо ядрено гориво. Американците („Уестингхауз”) се отказаха да участват и доставчик на свежото ядрено гориво останаха руснаците.

– В 90-те години имаше друг скандал с касети със свежо ядрено гориво. Какъв беше проблемът, тогава вие помогнахте за разкриването му?

– През 1993 г. за първи път беше доставено ядрено гориво с посредник – българска частна фирма. Според изискванията свежото ядрено гориво трябва да се използва задължително в срок до 1 година след като бъде произведено. Обикновено веднага след като се произведе се вкарваше в експлоатация. Обаче тогава фирмата посредник достави касети с 3-4-5-години, минали от срока на производство. Имаше и такива с минали 7 и 8, дори 9 години от срока на производството им. Това бяха изостанали касети с гориво, събрани от различни атомни централи в Русия и Украйна.

– Чия беше посредническата фирма?

– Не мога да ви кажа, но беше българска фирма. Тогава се сезира полицията. Имаше разследване, защото нарушението беше явно. Касетите с минал срок бяха купени по цени, все едно, че са нормално ядрено гориво, което показа, че сделката не е перфектна и има нарушение. Просроченото гориво беше сложено в реакторите и тогава, ако си спомняте, имаше проблеми с него. Полицията приключи разследванията. Когато станах директор през 2001 г., се поинтересувах какво е станало с тях. Разбрах, че материалите са приложени към дело и стоят във врачанската полиция.

– И нищо повече? Дотам само се е стигнало?

– Дотам се е стигнало.

Снимка: личен архив

– Бихте ли коментирали разказаното от физика Котев? Пак се появи посредническа фирма?

– Не познавам този младеж.

– Има ли опасност от разхерметизиране на касетите? От изтичане на радиация? Може ли горивото да е рециклирано?

– Изказването на Котев показва, че той има наблюдения от пряката си работа с горивото. И би трябвало да е сигнализирал по съответния начин съответните ръководители над него. Имам предвид, че първо трябва да е уведомил своите ръководители. Трябва да има написани доклади, писани материали, от които да се вижда, че фактите, които изнася, са наистина такива, да потвърждават казаното. Това е много перфектна материя, ядреното гориво е нещо, което говори за настоящето, за миналото, за бъдещето. Винаги можеш да разчетеш по него какво е станало и какво ще се случи. Второ има контролиращ орган – Агенцията по ядрено регулиране. Нейните експерти много стриктно следят параметрите на горивото през цялото време от зареждането до изваждането му от реакторите. Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) също ги следи стриктно. Атомната централа е длъжна да й изпраща непрекъснато параметрите на горивото. Русия, като доставчик, също ги контролира. Така че нищо не може да остане скрито.

– Кои параметри?

– Когато ядреното гориво е поставено в реактора и започне да изгаря уран 8 като се бомбардира от един неутрон, се получава плутоний 239. Но уран 5 изгаря, а плутоний 239 се натрупва. Плутоният е изкуствен елемент. Той беше необходим на Съветския съюз, за да правят атомни бомби. Те извличаха плутония от отработеното ядрено гориво, което ние връщахме, затова ни го приемаха по нулева стойност, тоест без да плащаме нищо. Свежото ядрено гориво стоеше в един реактор три години. Ние, обаче, още преди демокрацията започнахме да използваме горивото четвърта година. Аргументът ни беше, че го слагаме по краищата на реактора, за да се намали облъчването на корпуса му. Затова запазихме корпусите на малките реактори. И пробите на „Сименс” и на другите експерти, показаха, че металът им е в добро състояние. След третата година започва да изгаря и плутоният.

– Не е ли вредно, опасно, като започне да изгаря плутоният?

– Не е вредно. Произвежда се допълнително количество електроенергия, което беше добре икономически, а имахме гаранции, че след четвъртата година руснаците ще го вземат. Тогавашният КИАЕМЦ (Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели) издаваше разрешения, защото целта беше да се запази корпусът на реактора.

– Миналата година от ТВЕЛ (производителят на руското свежо ядрено гориво) казаха, че вече имали произведено рециклирано гориво и дори било изпробвано в руска АЕЦ?

– Когато бях директор на АЕЦ „Козлодуй”, по този проблем работеха французите, американците и руснаците. Най-много бяха напреднали французите. Но, така или иначе, с рециклирано ядрено гориво няма още постигнат успех. Причината е, че свежото ядрено гориво е нерадиоактивно. Когато е рециклирано, то е радиоактивно. По същия начин, както изпращаш отработеното гориво, трябва да докарваш и приемаш свежото гориво втора употреба, тоест при засилени мерки за безопасност. Нашите реактори освен това не са пригодени да работят с рециклирано ядрено гориво.

– Тогава излиза, че предположенията на Котев, че в новите касети, които от 2004 г. се доставят и зареждат в 5 и 6 блок, има рециклирано гориво, не може да бъдат истина?

– Не зная. Не съм видял някакви документи, които да ми казват, че има такова нещо. Това което чух, че той е написал, е за нарушени два параметъра – дълбочината на изгаряне, и че има рециклирано ядрено гориво. Ако това нещо е така – не зная по какъв начин получават и как зареждат рециклирано ядрено гориво.

– А участието на посредническа фирма при доставката?

– Ако е така, това е нарушение, защото ядреното гориво е държавна собственост и никой, в случая частна фирма, в пределите на България не може да се занимава с него.

Снимка: личен архив

– Не може да има посредник?

– Не може да има посредник, защото ядреното гориво е особен материал, който стриктно се следи. Качеството на ядреното гориво веднага се докладва при експлоатацията на една атомна централа. Всяка ядрена касета има паспорт, в който са написани всички данни за горивото – как е експлоатирана касетата, каква е дълбочината на изгаряне, всичко… И тези паспорти се контролират много стриктно. Контролира се херметичността на ядреното гориво. Има начини, по които се прави. По херметичността се разбира дали една касета е работила безопасно или не е работила безопасно. Всяка касета се проверява задължително след изваждането й от реактора.

– Когато една касета се разхерметизира по време на работа тя опасна ли е или е опасна само когато се изважда от реактора?

– Когато една касета се разхерметизира, тя започва да отделя радиоактивност в първи контур и това моментално се разбира. Има си специални прибори за това. Обикновено по време на презареждането всяка касета се слага в един канал и се проверява коя е нехерметична. Нехерметичните касети се съхраняват в по-особен режим. Нямаме такъв случай, при който така да се е разхерметизирало горивото, че да стане опасно и да се вдига паника. Международната агенция за атомна енергия щеше да реагира веднага.

– Кой от действащите специалисти в АЕЦ отговаря за ядреното гориво?

– Казах ви – винаги директорът.

– Отново се заговори за 7 и 8 блок в АЕЦ „Козлодуй”. Нормално ли е, когато още не е започнало изграждането на АЕЦ „Белене”, да говорим за нова ядрена мощност?

– Още когато се строяха 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” (тогава бях шеф на новите мощности), директорът на централата Георги Дичев поиска да се направи разработка за още два блока. Да се предвидят площадка, връзки и възможности за тях. Разработката беше направена и се намира в АЕЦ “Козлодуй”.

– А защо се твърди, че няма къде да се сложат нови реактори на площадката в Козлодуй?

– Като станах директор на атомната централа, ръководството на енергетиката поднови въпроса за довършване на АЕЦ „Белене” и Комитетът по енергетика поиска становище от АЕЦ „Козлодуй” кое е по-добре – да се изградят 7 и 8 блок в Козлодуй или да се довърши АЕЦ „Белене”. Съставих комисия, която работи три месеца и на базата на всички разработки и сравнения дадохме информация, че е по-добре да се направят 7 и 8 реактор в Козлодуй и там да си остане ядрената площадка на България. Посочихме всички факти в защита на това становище. То още не е отменено и ако бяхме останали като ръководство, щеше да бъде изпълнено вече. Стратегията за развитие на енергетиката до 2020 г., която направихме тогава, ни беше поискана от Европейския съюз, с цел да се запазят 3 и 4 блок, докато построим нови атомни блокове. Така че, ако не бе сменено цялото ръководство на атомната централа, когато дойде правителството на НДСВ, 3 и 4 блок щяха да работят още и сега щяхме да пускаме 7 реактор в Козлодуй.

Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ „Козлодуй“. Снимка: личен архив

И тази доктрина се спазваше до 2002 година, до идване на правителството на царя. Тогава лозунгът стана: затваряме АЕЦ „Козлодуй”, пускаме АЕЦ „Белене”. Аз не съм против АЕЦ “Белене”. Защото развитието на енергетиката на България е свързано както с развитие на собствени ресурси, така и с развитие на безопасна ядрена енергетика. Каквото и да говорим, цяла България да я покрием с перки и със слънчеви батерии, никога не можем да произведем толкова ток, колкото от една атомна централа. В близките години бъдещето на България е в развитието на ядрената енергетика.
Само че построеното в Козлодуй трябва да се използва максимално. Трябваше 7-и реактор да бъде построен и вече да се пуска. Той щеше да запази ядрения бранш, щеше да запази ядрената енергетика. Щеше да запази ядрените специалисти, които са строили тези блокове, и те да поемат с лекота “Белене”.
В момента в АЕЦ „Козлодуй” е спрян единият от реакторите за презареждане и се молят другият хилядник да не спре по някаква причина.

– Защо? Какво ще стане?

– Защото няма пускова установка, която да произвежда необходимата пара за пускане на реактора, ако и двата блока не работят по някаква причина.

– По-рано ги пускахте чрез трети и четвърти реактор ли?

– Чрез трети и четвърти. В момента започват да строят нова парова централа в АЕЦ Козлодуй, чрез която да се пускат хилядниците. В Белене трябва също да се построи такава парогазова централа, която да пусне първи реактор. А тя хич не е малка. Всички спомагателни съоръжения, които са необходими за работата на една атомна централа, ги няма в Белене. И те не са включени в проекта за 4 милиарда евро.

– Не е ли все пак опасно да разширяваме развитието на ядрената енергетика, след като няма къде да съхраняваме отработеното ядрено гориво, превърнато в силно радиоактивен отпадък. Екоорганизациите не пускат изграждането на хранилище за обикновен боклук в София. Представяте ли си какво ще настъпи като стане дума за радиоактивно?

– Отработеното ядрено гориво е прието в Русия за срок от 30 години, който впоследствие сигурно ще бъде увеличен на 50 години.
Зелените злоупотребяват с тези неща. Ние не защитаваме нито сегашното правителство, нито бизнесмените, нито когото и да е. Ето, този физик (Георги Котев) е направил необходимото да огласи предполагаеми нередности с горивото, но се е скрил и казва: аз искам гаранция. Но той трябва да знае, че обвиненията, които отправя, са много сериозни. И ако има основание за тях, то прокурорите и следователите трябва да извикат независими специалисти, внимателно да се видят данните и тогава да се прецени.

– Той твърди, че отклоненията в изгарянето вместо до 3% , както било нормално, стигали до 8-9%. Какво става при по-голяма или по-малка дълбочина на изгаряне?

– Ще ви обясня. Когато повече изгаря горивото, обвивката на касетата се нацепва и повече радиоактивни газове излизат навън. Този параметър е силно консервативен. След като вместо да е до 3%, дълбочината на изгаряне е до 8%, когато извадят касетите и когато МААЕ, Агенцията по ядрено регулиране видят горивото дали е херметично, ще кажат. Накрая и самите руснаци ще се произнесат – защото те казват: а не, ние нехерметично гориво не приемаме обратно. Има много стопери, които ще покажат дали казаното от Котев е истина и ще се разшуми и разгърми. Ако са правили други неща, ако са използвали рециклирано гориво, също ще се разбере… То трябва да се продава по други цени. Навремето аз подписах договорите в долари. И когато еврото прескочи долара бях много доволен. Но по-късно и четирите договора – за свежо ядрено гориво и за отработено гориво, ги промениха в евро. Сега цифрите са по-големи, отколкото подписаните от мен. Ето, това не е добре за атомната централа, т.е. по някаква причина не е защитен интересът й.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.