Кой е най-ефективният начин да спасим света?

Бьорн Ломборг е организатор на Копенхагенския консенсус, преподавател в Copenhagen Business School и автор на книгата „Скептичните еколози”. Снимка: Таймсонлайн

Ако имате на разположение 75 милиарда долара, как бихте спасили света? Ще инвестирате ли всичко в изследвания на алтернативни източници на енергия, за да се справите с глобалното затопляне? Или ще подобрите граничната и пристанищната сигурност в Америка, за да се преборите с тероризма? А може би ще привлечете Кобе Брайънт, Пол Пиърс и Тим Дънкан за Филаделфия 76? (Това е моят личен избор.) Повечето от нас биха взели такова решение под влияние на емоциите – тъй като са свидетели на болката от глада или са изпитали страха от ядрения тероризъм. Но какво ще стане, ако има начин да изчислим точната стойност на глобалните приоритети, начин да разберем колко точно човешко страдание може да облекчим с един дарен долар?

По този начин функционира Копенхагенският консенсус. През последните две години някои от водещите икономисти в света изчисляваха какъв е най-ефективният начин да се похарчат 75 милиарда долара – приблизителната сума на бюджета на чуждестранната помощ. Под ръководството на Бьорн Ломборг –автор, известен най-вече със скептичния си поглед към глобалното затопляне – през миналия месец организацията събра осем големи икономисти, включително пет носители на Нобелова награда, за да даде отговор на този въпрос. Резултатите бяха изненадващи. Според цифрите, най-големият проблем пред света не е глобалното затопляне или тероризмът. Най-големият проблем е недохранването в развиващия се свят и то може рязко да бъде намалено с не повече от 60 милиона долара на година чрез доставка на основни минерали и витамини за 112 милиона деца, на които не им достигат основни хранителни съставки. Според данните на Копенхагенския консенсус тези 60 милиона долара ще донесат печалба от над един милиард долара – по-добро здраве, по-ниска смъртност, по-висока производителност на труда. „Става въпрос за разходи и приходи,” казва Ломборг.

В работата си Копенхагенският консенсус поставя един полезен въпрос: какво ще стане ако вместо да се опитваме да решаваме неизброимите световни проблеми на парче фокусираме усилията си точно там, където ще има най-голяма полза от доларите ни? Това е доста икономически и не особено ефективен начин да се гледа на света. Затова един от глобалните приоритети на групата е йодирането на солта за най-бедните региони в Южна Азия, Африка и Източна Европа. Средно два милиарда души по света страдат от недостиг на йод, който може да доведе до гуша, а заболяването може да бъде предотвратено с йодирана сол. Този проблем може да бъде решен с 19 милиона долара. Да се достави сол на развиващия се свят не е толкова драматично, колкото да се спасят белите мечки, но ползата от намаленото страдание на хората е истинска. „Не трябва да сравняваме кой се грижи за най-сладкото животно, казва Ломборг. Става дума за цената на живота.”

Ломборг твърди, че Копенхагенският консенсус има за цел да се фокусира върху проблеми, които имат ясни, приложими и икономически решения – което обяснява защо промените в климата, въпреки потенциала си да предизвикат дългосрочна катастрофа, са на по-задно място след заплахите като паразитните червеи и маларията в списъка на групата. За Ломборг, който казва, че вярва в глобалното затопляне, но е скептично настроен в ужасните му последици, борбата с промените в климата просто не е добър начин да похарчим парите си. Със сигурност знаем, че доставката на витамини на бедните деца ще спаси животи – но не знаем със сигурност, че ако вложим милиарди, за да намалим емисиите въглерод това ще има същия несъмнен успех. Едното е нещо сигурно, а другото прилича малко на хазарт – и тъй като светът има ограничени ресурси в правенето на добро, по-добре е да се заложи на сигурно, когато залогът е човешки животи. Тази позиция спечели на Ломборг враждебността на по-голямата част от екологичната общност.
Уебсайтът Grist.org дори го нарече „Губещият Бьорн”, но той е непоклатим. „Трябва да обърнем най-много внимание на решенията на онези проблеми, които ще донесат най-много добро”, казва той и вярва, че трябва да бъдат положени повече усилия към адаптирането към климатичните промени, а не просто в опити те да бъдат спрени. „В дебата около климата със сигурност има много сензационност и едностранчивост.”

До известна степен Ломборг е прав. Сигурно е погрешно да оставяме страхът от затоплянето в бъдещето да засенчи безкрайни списък от злини днес, а понякога изглежда, че природозащитниците се притесняват повече за климата като абстрактно понятие, отколкото от реалните страдания на хората. Не всяка опасност обаче може да бъде осуетена с помощта на долари и центове. Климатичните промени са уникално предизвикателство, защото, ако злокобните предсказания се окажат верни, планетата ни – и цивилизацията ни – може да спрат да съществуват. Продължаваме да бъдем депресиращо неспособни да отгатнем точно колко топло ще бъде през следващия век, или какви точно ще бъдат последиците от промените в климата. Но всеки ден научаваме все повече, а доказателствата, макар и не безупречни, са ужасяващи. Има смисъл да харчим пари, за да спрем недохранването или да подобрим репродуктивността, или да инсталираме пречиствателни станции. Но ако ме попитат кое е най-горещото предизвикателство, няма да имам нужда да изкривявам числата. Това са промените в климата – защото всички ние имаме само една планета Земя.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.