Стас: Куклата Барби направлява живота ми. Мечтая за платонична любов

Стас – Станислав е на 20 г. и събира кукли Барби. Снимка: личен архив

Възможно ли е мъж на 20 години да колекционира кукли Барби? Стас е точно такъв – има 177 кукли. Истинското му име е Станислав. Особено популярен е в Интернет. Познат е с особения си „стайлинг” – прически, облекла… От неговия сайт и негов профил в сайтове за запознанства снимките му са откраднати и с тях са се регистрирали множество тинейджъри.
Стас определя себе си като асексуален. Подчертава, че не е гей. Работи като фризьор в салон на стилист Капанов в столичния квартал „Стрелбище”.
Зодия скорпион е. И, въпреки че всички хора на улицата се обръщат след него заради особения му външен вид, той се възприема като нормален млад мъж.

Преди време установих, че не се харесвам – когато никой не ти казва „леле колко си хубав”, се замисляш – абе защо никой не ми прави комплименти? Не че са ми казвали „грозен си”, но това не ми е било успокоение. Първо промених косата. Отрязах я, бях с дълга коса, това беше бунтарски период. Оттам започна всичко. Бях голям загубеняк, много смотан. Ходех с евтини дрешки, тъпа прическа, никаква емоция не влагах във външния си вид и никакво старание. Само много държах да съм изрядно сресан. Правил съм някои процедури със себе си, не е нещо фрапиращо. Косата ми е била в почти всички цветове от каталозите, но винаги се връщам към русото. Какво още – зъбите ми са избелвани и сега внимавам какво ям и пия, нося лещи – имам сиви с контур, сиви без контур, зелени, бели, ходя на солариум, оформям си веждите, ходя на маникюр (все пак работя в салон), имам пластична операция на носа.

Снимка: личен архив

Обичам да експериментирам със себе си. Аз винаги се променям. Едва ли някога ще си кажа „да сега съм страхотен, повече нищо няма да пипна по себе си”. Радвам се, че започнах да се харесвам малко по малко, въпреки, че външният ми вид ми е комплекс. Като цяло имам комплекси относно визията си и всеки комплимент ми е добре дошъл. Обикновено, като ме похвалят, реакцията ми е много спонтанна – изчервявам се много и веднага отричам това, което са ми казали. Например, ако ми кажат „Днес изглеждаш страхотно” аз ще отговоря „Да бе да, това са ми най-скапаните дрехи и изобщо не съм си оправял косата”. Може би го правя, за да ми кажат после „Еее, глупости, много си си добре”. Винаги е хубаво, когато един комплимент се повтори – така някак става по-убедителен.

Кога установих, че харесвам Барби ли? Това е все едно да ме попиташ кога разбрах как се казвам. Не помня, винаги съм имал интерес към куклата. Не към друг тип кукли, а конкретно към Барби! Като за начало Барби за мен е символ на красотата и съвършенството – неща към които аз също се стремя, но не казвам че се отъждествявам с нея. Не искам да приличам на Барби, просто искам да съм хубав. Все пак съм мъж, не би трябвало да приличам на кукла жена, а Кен е прекалено грозен, че да се стремя към неговата визия. Предпочитам да съм кукла Станислав. Също така обожавам дълги коси, а кой има по-дълга и хубава коса от една оригинална кукла? Барби направлява живота ми. В смисъл почти всичко около мен е свързано с нея. Все пак когато съм в една стая с толкова красиви кукли неизбежно правя сравнение дали се вписвам в тази среда. Случва се да сравнявам цвета на косата си с този на куклите, или дали моите зъби са толкова бели, колкото техните. Имам общо 177 кукли – 144 възрастни, 26 деца и 7 феички, но феичките не ги броя много много. Имам и една глава, за прически, и една кола.

Станислав и неговите кукли. Снимка: личен архив
Станислав и неговите кукли. Снимка: личен архив
Станислав и неговите кукли. Снимка: личен архивСтанислав често мени прическите си, но предпочита да е рус. Снимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архивСнимка: личен архив


(Още снимки в сайта на Стас тук)

Първата ми кукла беше от 4-ти клас. На едно море бях с училище и едно по-малко момиченце искаше да си играе с мен и с моята приятелка. Нашето условие да си играем с нея беше да подари на нея някаква играчка, а на мен една кукла. И така получих първата си „Barbie”. После излъгах родителите си, че съм я намерил забравена в чекмеджето на стаята, в която сме били. Иначе сериозно започнах да колекционирам кукли към 7-8 клас, а най-силните ми моменти са след като вече завърших и имах възможност сам да си ги купувам, а не да спестявам и да не ям 2 месеца, за да мога да си купя някоя сравнително евтина кукла.

Най-скъпата ми кукла за момента е Barbie Versus – модел на Донатела Версаче – струва 210 лв., но съм давал и повече пари за дадени кукли, отколкото в действителност струват – например, ако са купени чрез Интернет или от чужбина. За цялата колекция съм дал приблизително 15 000 лв. Сложно е да се сметне, цените им се променят. Аз говоря за това колко съм дал аз. Разбира се, ако сега имам 15 000 лв., няма да мога да си позволя куклите, които имам. Някои от тях са по-ценни с това, че вече ги няма. Имам кукла Шер. Компанията „Mattel”, която произвежда „Barbie” има някои кукли на известни личности, но в България е трудно да се сдобиеш даже с обикновените, какво остава за колекционерските лимитирани кукли. До 50-та 60-та кукла всяка си имаше индивидуално име, за да не се получава Барби 1, Барби 2 и т.н. След това обаче ми се изчерпа фантазията за измисляне на хубави имена и спрях да ги кръщавам.

Снимка: личен архив

Може би според хората съм особен. Но близките и приятелите ми ме харесват. Майка ми ме нарича „слънчице, злато, муцка”, баща ми ми казва „Тачо”, което не знам откъде идва. Приятелите ми ми казват Стаси, Стас, S-t, Стани. Тук-там съм известен като Русия, Белия, Барби и т.н. Но предпочитам Стас. Колкото до хората, които не ме познават – естествено има такива, за които съм много интересен, има и такива, за които съм някакъв си „рус педераст”. Тези последните… абстрхирам се от факта, че изобщо съществуват. Агресия не съм срещал – по-скоро неразбиране и раздразнение. Винаги се опитвам по цивилизован начин да реша конфликта, ако възникне такъв. А и не се движа в среди, където боят е решение на проблемите. Мисля, че в 21-ви век това е доста примитивно решение. А и какво съм аз? На кого преча и с какво? Всеки ме възприема различно, зависи кой в каква среда е израстнал. Ако си живял в гето, заобиколен от скинари и метъли, ако майка ти и баща ти са продавачка в плод и заленчук и фаянсаджия, едва ли ще ме харесаш. Но ако си човек с виждане, който е толерантен и отворен към нови неща, не мисля, че ще съм ти антипатичен, още повече, че аз съм съвсем обикновено момче – не съм богат, не съм красив, не съм известен. Смятам, че съм добър. Много хора са ме спирали и са ме питали например как си правя косата, че ми е много хубава. Чувал съм и обиди, нормално е. Обичам, когато ме гледат вървейки по улицата. Но не бих се променил заради другите.

Снимка: личен архив

Как реших да стана фризьор? Ами обожавам коси – това може би е изкривяване от куклите, а и просто не съм човек, който ще седне зад бюро в офис и ще прави стандартни неща. Стана така – записах се на курс, имам диплома от курса на стилист Капанов, която се равнява на висше образование за моята професия. След това ме харесаха и ме взеха на работа. Салонът е франчайзинг на Капанов.

Имам регистрация в един сайт за запознанства, макар че съм виждал свои снимки в доста и съм чувал, че ме има на много места. Даже скоро ми писаха и се оказа, че съм Мишо от Бургас. Преобладават положителните коментари към мен – хората започват да оценяват различността и това, че не си като другите и гледат с добро око на това. Не го правя нарочно, просто съм си такъв. Имам много приятели, с които съм се запознал именно чрез Интернет. Имам си и фенки и фенове, какво да правя.

Отговарям на всички, когато ме питат нещо и винаги гледам да завържа разговор, за да не излезе после, че съм надут. Обикновено става така, че те си вадят грешни изводи и решават, че и аз ги харесвам, а аз просто съм любезен и възпитан. Приятели мъже имам, но не много и не от този тип, на които да звъннеш посреднощ. Жените са по-добри приятелки, по-добри слушатели и по-забавна компания. Не разбирам от футбол и коли и затова може би не ми е толкова интересно да общувам с „типичния” български мъж. Приятелите ми мъже се интересуват от мода, изкуство, пътувания. Това не значи, че са гейове – просто имат по-висока култура.

Снимка: личен архив

Имам нужда от няколко часа само за мен. Мразя да чета списания, свързани с професията ми. Обичам да чета романи – криминални или хумористични. Чета най-много комикси. Мразя дискотеки и шумни места – натоварват ме.

Напоследък животът ми е доста скучен – отивам на работа, прибирам се, спя. И отново. Аз съм скучен човек и не съм правил откачени неща. Сещам се в момента как веднъж на една екскурзия в Германия с една приятелка събрахме реклами от „МакДоналдс” и ги раздавахме на хората по улицата и с мила усмивка ги псувахме на български, а те благодаряха и се усмихваха. Доста глупаво, но тогава ни се струваше изключително забавно. Най-откаченото нещо, което съм правил със себе си беше да си обръсна главата, след като се боядисах черен. Определено черното не е моят цвят.

О
божавам Кристина Агилера и „Гърлс Алауд” – може би защото приличат на кукли. Ето ти идеалната комбинация – визия и глас. Някои чалга – песни ми харесват, даже имам няколко на компютъра, но не съм фен принципно и предпочитам този тип чалга, който се доближава до поп музиката.

Снимка: личен архив

Не харесвам кючеци. Всъщност това, че харесвам 10 песни значи ли, че слушам чалга? Стилът ми на обличане се мени според настроението. Един ден мога да съм с огромни кецове, супер широки и смъкнати дънки, на следващия ден мога да съм с лачени обувки и супер фешън дрешки – зависи как се чувствам. Естествено и в двата случая дрехите ми са подбрани и са на едни и същи марки. Обличам се с дрехи на Energie, Sisley, Bennetton. Benetton по-малко – станаха много кънтри напоследък. Обикновено, като не искам да привличам внимание, което е малко неизбежно, се обличам по-небрежно. Не държа особено много на аксесоарите, не нося много гривни, гердани и прочее модерни работи. Нося само неща, които са ми подарени.

О
пределям се като асексуален. Сексът не ме вълнува – никога не съм имал връзка и съм девствен. Разбира се, че съм искал да имам гадже, но не в този смисъл – да ходим да метем дискотеките и след това да правим секс. Явно съм консервативен. Не бих правил секс, ако не съм сигурен, че обичам, и че ме обичат. И няма да го направя, защото безумно го искам, а като компромис във връзката. За мен други неща са по-важни – доверието, споделянето, прекараното време заедно – не в леглото. Мечтая за собствено жилище, кола, мое студио за красота и една красива платонична любов.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.