Aмериканска група свири български фолклор – тройно отлежал и дестилиран
„Има ли българи сред публиката тази вечер?“, пита Джереми Барнс от A Hawk and a Hacksaw („Ястреб и ножовка“), американска група, която свири модернизиран фолклор. Публиката в Le Poisson Rouge в Ню Йорк отговаря със слабички, вероятно неискрени възклицания. Нищо, че вероятно в понеделник вечерта в залата имаше повече би бохеми, отколкото българи.
„Не?“, продължава Барнс вежливо и без притеснение. „Така или иначе, това е посветено на вашата страна.“
От този момент нататък групата започна да свири своята версия на българската фолклорна музика – на акордеона на Барнс, бузукито на Крис Хладовски и цигулката на Хедър Трост. След малко се включиха и барабаните, които Барнс оперира с краката си: силни басови удари и няколко пляскания по цимбала.
Барнс е бил барабанист на групата Neutral Milk Hotel, след което отива за кратко в Европа, където се среща с балканската и циганската музика. Връща се в Америка и създава група, която да интерпретира наученото. Днес A Hawk and a Hacksaw свирят главно в Ню Мексико, като ядрото на групата са американците Барнс и Трост. На записи и турнете групата работи с други музиканти. В понеделник бяха формирали квартет – с англичанина Хладовски, който свири и на кларинет, и унгарския тромпетист и цигулар Ференц Ковач.
Българската вечер в понеделник се получи изключително добре, извличайки най-доброто от оригинала и добавяйки няколко поп акорда тук и там. Имаше три варианта: песни без барабани, песни с барабани и песни с вокали.
A Hawk and a Hacksaw могат да бъдат сравнени или разграничени с Beirut, друга група от Ню Мексико. Те също заемат музика от ромските и балкански духови оркестри, но я обработва повече в посоката на северноамериканския поп. Барнс прави нещо съвсем различно. Той разтегля думите максимално и създава усещането, че времето се забавя.
Това е интересно хрумване, особено като се има предвид, че музиката на A Hawk and a Hacksaw обикновено е бърза и неравноделна – каквато е и автентичната балканска музика. Барнс и Трост вършат работата си сериозно, но и със собствен почерк. Неизменната социална функция на балканската музика е да сближава хората. Провлаченото пеене на Барнс и силните барабани имат обратния ефект. Никой не заигра хора, а всички слушаха внимателно, втренчени в сцената.